Класическата архитектура на Андалусия непрекъснато привлича поклонници. Местните градове по традиция са бели, с непристъпен замък-крепост на хълма, в чието подножие са накацали измазани къщички с керемидени покриви, между които криволичат калдъръмени улички. Традицията да се боядисва всичко в бяло датира на от началото на 20 век – това било направено от една страна по санитарни причини (бялото е известно с антибактериалните си свойства), от друга- за да се „изравнят“ жителите на региона.

Кармона е град с внушителни крепостни стени и тесни улички, площади с палми и пъстри къщи със сини мавритански плетеници и много кули. През вековете градчето е видяло и финикийци, и картагенци, и римляни, и маври, което е оставило своя отпечатък върху архитектурата. Църквата Св. Петър от XV век на главната улица на Кармона има камбанария, много подобна на тази над катедралата в Севиля. Пътят до нея минава през стара мавританска порта, покрай дворци от епохата на Хабсбургите. Изобщо в Кармона можете да намерите невероятна смесица от архитектурни паметници .

Боровете се смесват с палмите, а над тях се издигат скалите Сиера де Грасалема. Това е околният пейзаж на Саара де ла Сиера, градче с крепост от XIII век. От крепостта се разкрива гледката към околните хълмове и водоохранилището с изумителен изумруден цвят.

Нихар е малък занаятчийски град, в който туристите идват за грънчарски изделия, плетени вази, килими и керамика. Впрочем градът е известен и с още нещо, именно тук се развиват събитията, описани от Федерико Гарсия Лорка в пиесата „Кървава сватба“.

Често наричат Рондa „душата на Андалусия“. Градът е създаден от келтите през VI век и привлича туристите както със скалите, живописните си гледки и бели сгради, така и със средновековните църкви, арабски стени, врати и бани и Карера Еспинел -главната търговска улица.

Аркос де ла Фронтера е построен на върха на една скала. Поради тази причина, местните твърдо вярват, че само те могат да видят гърбовете на птиците. Това, разбира се, не е вярно, но много ласкае самочувствието им. Центърът на Аркос, заобиколен от средновековни стени, е обявен за исторически и културен паметник. На него се намират църквата Мария де ла Асунсион и Сан Педро, кметството и замък, извисяващ се над града от XI век. Като разходка из криволичещите улици на града, можете да видите сгради в ренесансови и барокови стиловете.

Вижте още: Десет тайни дестинации в Европа, които трябва да посетите

Оливера, както и другите бели градове на Андалусия, е важен отбранителен пункт на границата между християнския и мюсюлманския свят. Това личи и до днес в местните забележителности- укрепен арабски замък сякаш във всеки момент ще влезе в бой с масивна църква.

Тревелес е разположен в подножието на най-високата испанска планина Муласен и разделя на две части дерето, пълно с бели къщи с керемидени покриви. Тук се прави специален вид хамон (Jamon de Trevélez), който туристите обичат да дегустират и да купуват. Оттук минава и Туристическа пътека GR-7. Тази 13-километровата отсечка, тръгваща от Тревелес, минава през дъбове, водопади, последните разнебитени селски къщи и се спуска в долината Бускистар.

Над Монтефрио се издига стара арабска крепост, която след освобождението на Андалусия е превърната в църква, стилистически вписана сред арабските елементи в стил мудехар. От северната долина на селото можете да се разходите до живописните скали на Пеня де лос Хитанос.

Осуна е знаменит на първо място със старинния си университет, който се извисява над него (през XVI в. не били много градовете, които могатда се похвалят с нещо подобно). А в центъра му се издига изящен дворец от XVII-XVIII в. Смята се, че в околностите на Осуна Юлий Цезар спечелил последното си сражение.

Вижте още: Най-хубавите острови в света