Да правиш пари от историята

1653
Да правиш пари от историята

Трансформацията на градовете е една от основните цивилизационни задачи пред човечеството. Какво е това съвременен град? Как трябва да се промени? Какво може да бъде неговото ново съдържание? Отговорите на тези въпроси бяха представени на световното изложение в Шанхай „Експо-2010", което тази година е посветено на темата „Добри градове, по-добър живот", пише Эксперт.ру.

Запазването на историческото наследство и идентичност на града са сред ключовите проблеми на съвременната урбанизация. Възможно ли е да приспособим старинните градове към съвременните изисквания, да съхраним духа им? Възможно ли е да направим така, че не само да запазим историческа сграда, но тя да генерира парични потоци? Отговорите на подобни въпроси се различават по страни. В Европа, например, вече има ефективни модели за опазване и комерсиализация на историческото наследство.

"Преди 30 години схемата за използване на историческото наследство в европейските градове се променя коренно. До тогава битуваше принципът „това е паметник и трябва да го охраняваме". Финансирането на охраната идвало главно от държавата. След това обаче дойде разбирането, че паметниците не са само културно наследство, но и финансов актив. Актив, който може да носи пари. Актив, който повишава стойността на прилежащите територии", посочи на кръглата маса в рамките на руската научна програма на „Експо - 2010" руският архитектурен критик Григорий Ревзин.

Преди три десетилетия в Европа започва комерсиализацията на културно-историческото наследство на Стария континент.

Но защо комерсиализацията се случва точно тогава? Причината е в съвпадането на няколко фактора. „Европейските страни станаха по-богати, появиха се ресурси за реставрация. Освен това пазарът на жилища се насища - жилищният пазар бил достатъчно наситен, че да компенсира загубите от годините на войната. Съответно градовете имаха шанс да преминат към нова фаза на развитие, като в частност погледнаха и към историческото наследство", каза вице президентът на Съюза на архитектите в Русия Максим Петров. Някъде по същото време започва и епохата на масовизацията, на „конвейрния" туризъм, който позволява прехода към комерсиализиране на историческите обекти. Тук трябва да се припомни, че именно през 80-те години идва и епохата на неоконсерватизма (в частност приватизационните програми на Маргарет Тачър в Англия), който също повлича със себе си все по-голямото предлагане на исторически обекти на пазара.

Европа успя да приобщи историческото си наследство в съвременността. В старите здания започнаха да се помещават хотели, ресторанти, жилища, офиси, собствениците започнаха да се радват на данъчни облекчения. За сложните проекти за реконструкция са създадени хитри финансови механизми, включени са кредити, частно финансиране и бюджетите на градове, региони и страни.

Другият механизъм на комерсиализация на историческите обекти е обвързан с туризма. Тук за примери могат да послужи не градът-музей Венеция, а малките германски градчета, където историческите им центрове са приведени в ред и приспособени за туристи. Без да притежават ценности от световно ниво, днес до 20% от бюджета на подобни градове се попълва от постъпленията от туризъм.

В отношението на европейците към историческото наследство започват да се открояват през последните години няколко тенденции. Едната от тях е стремежът към многофункционална употреба на наследството. „Какво да правим със старите сгради? Най-лесничт начин е да отворим в тях пъбове, таверни, хотели. Казано накратко да заложим на развлеченията и туризма. Но трябва да се стремим към многофункционална употреба, за да може да въвлечем в процеса и местните жители", смята кметът на германския град Констанц Хорст Франк.

Позицията му е разбираема - свръхинтензивното развитие на туризма води до това, че градът рискува да се превърне в туристическа атракция. Това например се случва с Венеция - населението на града преди 50 години бе 200 хил. човека, днес са останали 40 хил., при това ежегодно там идват 20 млн. туриста. Венеция почти е загубила обичайния си градски пулс.

Още една тенденция е постоянното увеличаване на защитените зони - от опазване на отделни паметници на културата, европейците преминават към опазване на ансамбли, квартали, райони и цели градове. При това днес се стремят да не нарушат и фоновата среда - традиционния облик на живота на гражданите. На практика във всички европейски страни сданията, които могат да претендират за статут на паметник на културата, младеят постоянно - под охрана днес се взема това, което е построено през 70-те години.

И накрая, през последните 10-15 години започна активното развиване на проекти за преобразуване на деградирали територии. Заводи, пристанища, стари военни бази се прекрояват в многофункционални райони с жилища, офиси, хотели и обществени пространства. Един от най-модерните и скъпи (7 млрд. евро) проекти от този сорт е германският Hafen City в Хамбург, където е прекроена старата пристанищна зона.

Залогът върху историческото наследство при развитието на туризма в Европа бе направен напълно съзнателно. „Китай е фабриката на света. САЩ са световният финансов център. От какво да припечелва старата Европа? В какво да специализира? Туризъм, образование, иновации, арт индустрията и така нататък. Но разбира се да не забравяме и един от основните ни активи - историческите градове. В епохата на глобализация това е един уникален актив", отбеляза в кулоарите на форума пред Эксперт професорът от Болонския университет Роберто Гранди.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg