През лятото на 2013 г. Евгений Коновалов прекарва месец и половина в Северна Корея, а след това половин година в Южна Корея. Впечатленията, които натрупва, са интересни, както и сравненията, които прави.

За странностите на двата народа от двете страни на границата, за идеологиите и за яденето на кучета - за това ще стане дума в следващите редове.

Границата

За попадне руски студент в Северна Корея по програма за обмен е възможно, но не и лесно. Необходимо е да бъде подписан договор между университетите, а между страните да има установени дипломатически отношения. Такива между Русия и Северна Корея са налице.

На летището те посрещат руски дипломати и сътрудник на корейската спецслужба, който те съпровожда през целия път. Да взимате със себе си телефон и устройство с GPS навигатор е безполезно - всичко ще ви бъде отнето на границата и върнато, след като решите да си тръгнете обратно за дома. Телефонът може да ви бъде върнат, но няма да имате интернет.

Бит

Корейците трудно разбират чужденците. Дънките в Северна Корея са забранени. Май са разрешени само черните и само за жените. Всеки кореец притежава 12-15 подобни един на друг костюми и това е всичко.

Мобилната връзка в Северна Корея се е появила преди три години. Мобилните телефони са само местно производство. Без Nokia, Samsung или iPhone. Интернет няма, но има вътрешна мрежа - интранет за 20 000 компютъра.

Какво можете да намерите в тази интранет, не знаем, тъй като чужденците нямат достъп до нея.

В обичайния интернет можете да получите достъп на територията на руското посолство. Така можете да общувате с външния свят.

Докато е в Северна Корея, Евгений Коновалов живее в университетски кампус за чужденци, заедно с още двама руснаци и много китайци. Последните отлично се справят с езика и го говорят без акцент. Други чужденци, които можете да срещнете, са няколко швейцарци в басейна при посолството, група германци на музикален фестивал.

В кампуса условията за живот са като на редови корейци с тази разлика, че разполагате с пари и възможност да си тръгнете.

В стаята на Евгений Коновалов има маса, стол, легло и два портрета на вождовете - баща и син. Ким Ир Сен отляво и Ким Чен Ир отдясно.

Пхенян

Сутрин и вечер из цялата встрана, дори в Пхенян, се спира водата за няколко часа. Цялата вода - топла и студена. Това е шокиращо. Всъщност, гореща вода имате само 2-3 дни в седмицата. През лятото това не е никакъв проблем, тъй като навън е такава жега, че гореща вода не ви и трябва.

Електричество също нямате по няколко часа дневно, но избирателно. Вечерно време никакви електроуреди не може да се използват, но пък лампите работят. Т.е. може да почетеш, да пообщуваш.

През юли, когато в Пхенян влажността на въздуха е под 90% и на улицата е над 35 градуса, а няма климатици, могат да те спасят само вентилаторите, работещи с ток. А както казахме, ток понякога няма.

И нещо необяснимо на фона на всичко дотук казано - няма ток и вода, но в банята на кампуса е на разположение 24 часа в денонощието електрическа сауна. Евгений Коновалов посмял да попита местните какъв е смисълът от това "удобство", а те не го разбрали. Казали му да се радва, че въобще работи.

Китайските бани са друга тема.

Мивката е разположена край стената под неголям ъгъл. Дълга е и е с няколко крана, подобно на древноримски терми. Всичко е от камък. Подът е под лек наклон, като в един от ъглите е каналът.

Във всяка тоалетна, дори в обществената, има голяма каменна вана. Водата в нея полека-лека капе постоянно. Така за една нощ се пълни цялата. Край нея има малки басейнчета, от които всички се мият.

Как се забавляват корейците? Спортуват и пият алкохол. Пият по цяла нощ и то доста културно - събират се в ресторанти, там се напиват, там изтрезняват и спокойно се прибират у дома.

Безопасност

В Южна Корея нивото на престъпността е неголямо, тъй като на всеки ъгъл са поставени камери. В Северна Корея престъпност практически няма, затова няма нито камери има, нито полицаи. Има обаче пътни регулировчици, тъй като понякога тук-таме се появяват коли.

През месеца и половина, който прекарва в Северна Корея, Евгений Коновалов винаги е бил под око - наблюдавали са го служители от тайните служби. Това наблюдение не е много явно, но всички са били наясно с това какво прави, къде се намира и т.н.

Предупредили ги отрано, че стаите се подслушват, но още на втората седмица се отпуснали и започнали всичко да обсъждат.

Всичко останало в страната е възложено на армията. Това е държавната политика на вожда - "армията преди всичко".

Храна

В Северна Корея Евгений Коновалов за първи път вкусва кучешко месо. Донесли му го в голяма чиния, приготвено по специална рецепта. Било вкусно - месо като месо.

Мит е, че в Корея ядат кучета наляво и надясно. Не, това е особен ритуал. Обикновено кучешко месо се яде на голям празник.

В Северна Корея за месец и половина Евгений вижда само два пъти куче - един път бродещо по улицата и втори път в разфасован вид на пазара.

Дали корейците имат домашни любимци, не знаем. В Южна Корея е различно - там, ако имаш достатъчно пари, можеш и крокодил да гледаш у дома. В Сеул много хора, особено младите, не харесват традицията да се ядат кучета. Затова пък има специални "котешки" ресторанти. Те са доста разпространени. Там не ядеш котки, а си заобиколен от тях.

Идеология

Идеологията в Северна Корея се "вдишва" денонощно. Тя се нарича чучхе и се състои от два йероглифа - първият означава "домакин", а вторият - "тяло". Идеологията се изразява в автаркия - развитие само благодарение на вътрешните сили на страната.

Всеки кореец, който среща Евгений Коновалов, има свое твърдо убеждение, че неговата страна има свой особен път на развитие, от който не бива да се слиза. Тази страна трябва да се развива отделно от останалия свят. Социализмът на Маркс тук има специфично влияние.

Из цял Пхенян можете да видите високоговорители, които възпроизвеждат патриотични пести. Има специални коли - чучхе-мобил - микроавтобуси, на капака на които са инсталирани огромни ретранслатори. Те се движат из града и пускат речи на вожда или песни. Навсякъде ще видите патриотични плакати, призоваващи към война с Америка или Япония.

Това са двата основни врага на Северна Корея.

На севернокорейски има специална дума, означаваща глава на американец или японец - "тегари".

Освен военни плакати, навсякъде е потретът на вождовете. Във всяка стая има по три - Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и понякога заедно.

Всички отчаяно ходят на паради, пеят песни, носят значки с флага или вожда.

Това пътуване за Евгений Коновалов е като пътешествие във времето. Навсякъде се усеща духа на Съветския съюз, само че около вас са азиатци.

Разбира се, има и положителни моменти - въздухът е доста чист, храната е евтина, няма задръствания по пътищата, образованието и здравеопазването са безплатни. Услугите са на отлично ниво.

В същото време в останалия свят често се носят неверни слухове. По едно време имаше новина, че всички в Северна Корея са били накарани да се подстрижат като Ким Чен Ир - Евгений Коновалов е убеден на 99%, че това не е истина.

Южна Корея

Сеул

Пхенян и Сеул са като небето и земята. Но ето какво забелязва Евгений Коновалов - всички корейци от двете страни на границата са народи причудливи. Те просто са тръгнали в различни посоки.

Пхенян и Сеул се намират на разстояние около 100 км един от друг. Но ако в Северна Корея битуват чучхе и социализъм, то в Южна Корея властват информационните технологии и наблюдението.

Тук камерите са буквално навсякъде. Големият брат не спи.

Дори ако намериш портфейл на улицата, не си струва да го взимаш. Иначе ще имаш проблеми с полицията. Сеул е съвременен град, но практически няма исторически сгради.

Тук се пие още повече, отколкото в Пхенян. Има истински култ към корейската водка. Дори има специален израз "пулгим" означава "огнен петък" - време, когато всички се напиват до припадък. Всъщност тази практика не е само за петъците, случва се и през останалите дни от седмицата.

В Суел са силно развити субкултурите и уличният спорт. Има няколко големи паркове за скейтборд и ролери.

Всичко, което бихте искали да опитате като храна в Южна Корея, можете да го намерите на улицата и местните пазари. На всеки ъгъл се продават токпоки - нещо от рода на дебел макарон от оризово брашно с много лют сос.

Всичката корейска храна е силно люта. Бъдете готови да си поискате изрично неподлютена храна. Разбира се, че ще ви погледнат с недоумение!

За корееца нелютата храна означава невкусна.

В Южна Корея все пак, заради огромното количество туристи, някои ресторанти са адаптирали менюто си. В Северна Корея не е така и се налага да гълташ огнена лава всеки ден.

В Пхенян хората живеят бедно, но това се крие. В някои дворове може да видите военни. Дори може да не ви допуснат до някои квартали. Там положението на местните е страшно.

В Южна Корея такова нещо няма. Свободата е навсякъде. От начините за изразяване до религията. Докато в Северна Корея има безплатно образование и медицина, но свобода - не.