Градът на скалите или българският Белград. Така наричат второто по големина селище в Област Видин – Белоградчик.

Градът е създаден по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. Днес тя е възстановена и е предпоставка за доброто развитие на селището като туристическа дестинация.

В първите турски документи от началото на робството Белоградчик е наричан Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града. По-късно, за да го отличат от сръбския Белград, го наричат Белградин (малък Белград). Наставката “чик” в настоящото име също е от турски произход.

Основната притегателна сила за туристите към града са Белоградчишките скали. Характерният им червен цвят и изваяните скулптори ги превръщат в уникална природна забележителност. Най-известните образувания са Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Камилата, Мадоната, Збегове, Еркюприя, Борич и други.

В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Най-известната от тях е Магура. Тя се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е около 3000 м, от които са благоустроени 1400 м. В едно от разклоненията й се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания.

Най-ценното й наследство са пещерните рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Това са единствените по рода си творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. Рисунките са защитени от ЮНЕСКО. В непосредствена близост до пещерата е езерото Рабиша. В рамките на общината е и биосферният резерват Чупрене – много популярна ловна дестинация.

Не по-малко известен символ на Белоградчик е и крепостта Калето. Тя е най-една от най-добре запазените в страната. Изграждат я римляните, като използват естествената непристъпност на скалите и чрез нея охраняват стратегическите пътища, които пресичат района. По-късно тя е част от отбранителната система на Римската и Византийската империя.

Крепостта е доизградена от българите. Нейното значение е особено голямо по време на Видинското царство, по-късно е използвана и от турците. Във военно време броят на защитниците й и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчик се гордее и с обсерваторията си. След тази в Рожен, тя е втората професионална обсерватория в страната. Най-големият уред в нея е 60-сантиметров телескоп.

Ако сте решили да посетите града на скалите, подслон можете да намерите в 30-те места за настаняване, които предлага общината.

Снимка: БГНЕС