Понякога не ви ли се е случвало да се чувствате така, сякаш... толкова силно усещате света, че можете да чуете бръмченето на някоя мушичка, да усетите аромата на някое далечно цъфнало дръвче, даже да доловите далечна гръмотевица... Знам, че звучи малко странно, но знам също, че има мигове, в които сърцето ви така се вълнува, че наистина можете да усетите неща, които вероятно всеки ден подминавате, без да им обръщате внимание.

Знам, че сега няма птички, пчелички и цъфнали дръвчета (макар че страшно ми се иска, да ви призная), но пък винаги можете да се порадвате на скърцащия под краката ви сняг или пък да усетите аромата на зимата, който понякога е доста пленителен.

Е, добре, може би вече ме мислите за леко луда, а и със сигурност се питате по какъв повод ви говоря всички тези странни неща. Казвам ги, защото има места, които носят именно такова настроение и които ви карат да усещате неща, които обикновено подминавате. Места, които са ви донесли много красиви спомени, места, където сте прекарали чудесно време с приятелите си или пък с любимата половинка... Аз за себе си мога да кажа, че имам няколко такива места, които просто ме пленяват. И само озовавайки се там - сякаш вече мога да гледам света с други очи.

Говоря всичко това, защото сега ще ви разкажа за едно място, което може да се превърне в приказно за вас. Може да ви помогне да си направите хубави спомени, може да ви накара да виждате нещата истински...

Е, става въпрос за едно място, наречено хотел "Тома", който се намира в Сливен и има възрожденски облик, който определено ще въздейства за "правенето" на красиви спомени. Шегувам се, разбира се, но наистина мястото може да ви въздейства. Предполагам, че всички са чували историята за Тома "неверни", който единствен се усъмнил в Спасителя. Тома, който не можел да повярва, че това наистина се случва. Е, за хотела със същото име обаче аз ще ви кажа, че определено няма нищо съмнително - всичко е направено с вкус, така че да ви накара да се почувствате комфортно, уютно и свободно, за да можете да се забавлявате от сърце. На всичкото отгоре няма да ви излезе повече от 30 евро на човек, а това е съвсем приемлива сума, не мислите ли?!

Знам също, че има добра механа, в която да заситите глада и, разбира се, жаждата. Има хубава колекция от вина и ракии. Всъщност за ракиите не съм много убедена, но няма начин да няма. Поне една сливенска перла със сигурност ще можете да "ударите". А пък после.. танци, песни, веселба... то това няма какво да ви го разказвам, вие сами се сещате. Само внимавайте с "перлите", защото има опасност да останете с бяло петно в главата, вместо с красиви спомени, които да ви карат да усещате аромата на зимата...

Ами, скъпи читатели, какво повече да ви разкажа, не се сещам. А и няма какво да умувам. Колкото по-скоро успеете да приключите с четивото, толкова повече време ще имате да се приготвите, да вземете един душ, да сложите малко багаж (не забравяйте парите, телефоните и ... четката за зъби, разбира се) и да потегляте.

Пък аз ще се забавлявам по свой си начин, докато вие купонясвате някъде там без мен. Но за да съм убедена, че съм ви накарала да се усмихнете поне веднъж, четейки всичките ми "лудори", носете в себе си частичка от мен...

Мале, колко романтично взе да става... Мисля да спра да пиша (колкото и да ми е трудно това), а за да го направя - нещо трябва да ми "затвори устата". Мисля, че това е подходящо:

"Когато си затънал до шия в проблеми, не ти остава нищо друго, освен да запееш".

Автор: Зорница Ризова