Културният туризъм у нас има всички шансове да се превърне в печеливша индустрия, но въпреки съвместните усилия на държавата и на браншовите организации, все още няма цялостна концепция за разгръщането на огромния му потенциал. Това стана ясно по време на състоялото се във Велико Търново 5-о издание на изложението „Културен туризъм 2008”. На него си дадоха среща представители на общини, на отделни ведомства и туроператорски агенции от цялата страна, предаде БНР.

Опознаване на българските манастири, гостуване на етнографски селища, кулинарни турове, посещение на музеи, оперни спектакли и фолклорни фестивали - тези и други предложения за запознанство с богатото ни културно-историческо наследство бяха представени в града през изтеклата седмица. Въпреки нарастващия интерес към културния туризъм, у нас все още едва 17% от българите го практикуват, а само 11% от чуждестранните ни гости посещават културно-историческа забележителност по време на ваканцията си в България, сочи статистиката.

И все пак, през последните години отделни общини положиха сериозни усилия за привличането на по-любознателни гости с предложенията си за отдих. Такъв е случаят със старопрестолния Велико Търново. С многобройните си църкви, манастири, музеи и паметници на културата напоследък той се наложи като българската столица на културния туризъм. През 2007 г. града са посетили близо 500 хиляди туристи, сред които и много чужденци, предимно от Франция, САЩ, Япония и Германия. Оказва се, че средновековната му крепост на хълма Царевец, наред с Рилския манастир, е най-посещаваният културно-исторически паметник в България.

„Затова още преди пет години избрахме Велико Търново за столица на културния туризъм и учредихме това международно изложение“, казва Даниел Панов, управител на Общинската агенция по туризъм. „Ръстът на посетителите ни се увеличава и в момента хотелите ни са с над 75% заетост. Туристическият сезон при нас е доста дълъг. Той започва в средата на март и продължава до края на ноември. А това потвърждава нашето виждане, че културният туризъм може да е целогодишен, за разлика от морския и планинския, които са ограничени в рамките на няколко месеца. Благодарение на това във Велико Търново той вече се превръща в печеливша индустрия и в добър поминък на местните хора”, допълва Панов.

Недостатъчната реклама и липсата на информация са сред слабите звена на българския туризъм, посочва още в анализа си Венета Николова от БНР. Затова проведеният в рамките на изложението филмов фестивал „На източния бряг на Европа” бе посрещнат с интерес от публиката. Представените 27 късометражни филма популяризират културното и природното богатство на някои от най-забележителните кътчета на България.

Със свои щандове на изложението участваха и отделни общини от Гърция, Македония и Румъния. Оказва се, че страната ни придобива все по-широка популярност сред туристите от съседните страни. Миналото лято, например, румънците завладяха Северното ни Черноморие, а през тази година те се готвят да „превземат” и историческите ни градове, в това число и Велико Търново, твърдят румънски туроператори. Това, което прави България уникална дестинация за културен туризъм, е хилядолетното й минало, белязано от присъствието на древни, високо развити култури, смятат експерти от бранша.

„Интересът към нея днес е очевиден и за това принос имат и успехите на българските археолози през последните години и огромният интерес към това, което се открива по нашите земи“, казва известният археолог проф. Николай Овчаров. „Неслучайно за нашите културни паметници пишат най-сериозните световни издания като National Geographic, The Independent, Guardian, Le Figaro , La Repubblica”, допълва той.

Снимка: БГНЕС