Пенсионерски туризъм... на 8000 метра височина

1616
Пенсионерски туризъм... на 8000 метра височина

Освен в шоурумите на Lamborghini, хората със сиви коси вече са често срещана гледка и по склоновете на Хималаите. Така филмовият продуцент и писател Мик Конфри описва пред FT своята експедиция до базовия лагер на третия най-висок връх в света Канчендзьонга.

Той има сериозен опит зад гърба си, когато става въпрос за планински пътешествия, но точно навръх 54-ия си рожден ден се оказва в непрогледния мрак на Хималайския масив над Непал, в една палатка заедно с група планинари, сред които той се чувства като бебе.

Защото най-възрастният й член е на 74 години, а средната възраст на участниците в експедицията е 65.

Всички те са част от 30-дневен маратон, който трябва да ги преведе през един от най-опасните маршрути в света - обиколката на Канчендзьонга. Целта е да бъдат достигнати базовите лагери от северната и южната страна на планината.

За разлика от Еверест и Анапурна, хималайският гигант Канчендзьонга не е толкова добре познат на масовите туристи и по тази причина остава и доста по-изолиран. От туристическа гледна точка, той винаги е бил в сянката на Еверест, макар че, със своите 8 586 метра, е само с 262 м по-нисък от него.

Според много от опитните планинари обаче, изкачването му е доста по-трудно от това на световния първенец. Дори и обиколката на базовите лагери не е маршрут за начинаещи, тъй като денивелацията не е чудовищна, но за сметка на това теренът предлага абсолютно всичко, на което човек може да се натъкне в планината - от полуразрушени мостове, през свлачища на пътя, до температурни аплитуди от няколко десетки градуса в рамките на денонощие.

Затова много хора остават изненадани от статистиката, която недвусмислено показва, че този тип пътешествия стават все по-атрактивни за хората в пенсионна възраст. Според Том Бригс от Jagged Globe - компания, която организира подобни екскурзии, планинари на 74-75 години все още са по-скоро изключения, но средната възраст със сигурност се покачва.

По думите му основната таргет група са хора с опит в планината, които разполагат с много повече свободно време, след като са приключили с активния професионален живот. Особено когато става въпрос за по-тежките преходи, като обиколката на Канчендзьонга.

По-масовите маршрути, например изкачването до базовия лагер на Еверест, за много хора влизат в списъка с "нещата, които трябва да свършиш преди да умреш". Там се записват и по-млади туристи, но средната възраст, според Бригс, вече по-скоро е от горната страна на 50.

И други туроператорски фирми отчитат повишаването на горната възрастова граница в планинските пътешествия. Докато преди двайсетина години 65-69 години е бил абсолютният праг за подобни приключения, сега той е изместен значително по-нагоре, благодарение на по-активния начин на живот и нарастващата му продължителност, заявява пред FT Тавиен Кели от KE Adventure Travel.

Един подобен ултра-преход обаче излиза дори по-скъпо за хората в напреднала възраст заради цената на планинските застраховки, обясняват туроператорите. Обиколката на Канчендзьонга струва около 3500 британски паунда, но в допълнение, един 70-годишен човек трябва да плати застраховка от още 675 паунда.

За над 75-годишните тя е дори още по-скъпа. Въпреки това, много от по-възрастните планинари са на мнение, че годините имат и своите плюсове. Например възможността да преценяваш по-точно възможностите си и да не се "изхвърляш".    

За първи път Канчендзьонга е покорен от британците Джо Браун и Джордж Бенд през 1955 г. Днес Браун е на 87, но по времето на експедицията е бил най-младият участник в нея - само на 24 години. Това е било и първото му изкачване в Хималаите.

На 25 май 1955 г. сутринта, заедно с ветерана Бенд, успяват да покорят Канчендзьонга и, спазвайки изискването на местната религиозна общност, не стъпват върху самия му купол, а остават на 2-3 метра под него.

Според жителите на индийския регион Сиким, който се простира в подножието на планината, върхът е обитаван от божество, което не обича да бъде притеснявано. В следващите няколко десетилетия и други алпинисти подлагат волята си на изпитание, в опит да покорят Канчендзьонга, но много от тях плащат за това с живота си. 

И макар че маршрутът на трекинг обиколката, която предприемат Мик Конфри и неговите спътници с побелели коси, не следва Джо Браун и Джордж Бенд по техните стъпки към самия връх, си остава досатъчно предизвикателен.

Макар че голяма част от хижите и малките семейни хотели в Непал предлагат условия за пренощуване, както и кухня за всякакъв вкус, включително и най-известните световни марки бира, истинският чар на Хималаите може да бъде почустван само в лагеруването на палатка. Или поне такова е мнението, което споделя Мик Конфри. ч

Той обаче уточнява, че без подкрепата на местните шерпи в пренасянето на багажа и без техните умения да приготвят храна с помощта единствено на малки газови котлони под звездите едно такова пътуване може да се превърне в истински ад.            

Факт е обаче, че цивилизацията, задвижвана от туристическата индустрия, завзема територии на все по-голяма надморска височина, а мотоциклетите и джиповете постепенно изместват яковете и дивите овце от хималайския пейзаж.

Така че, според Мик Конфри, не е нужно човек да чака до пенсия, за да усети магията на тези места. Защото след още десетина години те може би вече няма да изглеждат по същия начин. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg