Здравейте, приятели! Ето ме и мен. Всъщност, аз винаги съм си тук, просто сега се появявам не за да ви говоря за скандалите в "Кремиковци" или за спора за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" (макар че това са доста нашумели и вълнуващи обществото теми), ами за да ви разкажа нещо, което да ви накара да се отпуснете и да ви помогна да си изберете място за отдих през уикенда.

И така, знаете ли кое е първото нещо, което ми минава през главата точно в този момент?! Едва ли... Какво ли си мислите сега: "То през тази глава може да мине всичко, като се почне от философски разсъждения, та се стигне до екскурзия до луната". Шегувам се, разбира се. (Но ако наистина си мислите това, вие едва ли се шегувате...).

Добре, мислех си, че много отдавна не съм ви "водила" в Родопите. Да-а-а, моите любими Родопи. Както се казваше в една реклама - "Любими на мъже, жени, деца...". Е, то това не беше за планината, но просто ми дойде на акъла. Както и да е. Няма да се отплесвам. Родопите е мястото, където винаги можете да си починете добре. Не само защото е красиво, ами защото, както съм ви споделяла, там можете да спите малко, но да се наспите идеално и да не чувствате никаква умора. Казвам ви, хора, това е идеалното място за щурите купони, защото, колкото и странно да изглежда, можете да се забавлявате до 04.00 часа призори, след което да си легнете и в 08.00 като станете, да се чувствате перфектно отпочинали. Казвам ви го с ръка на сърцето, от личен опит го знам. (Не че има как да видите ръката на сърцето де, но... хайде сега подробности).

Както забелязвате съм в страхотно настроение. Ама не ви го казвам, за да ви се хваля, ами защото ми се иска да се пренесе и върху вас. Защото не успея ли да породя дори една усмивка на лицето ви, то тогава работата ми е напразна. Аз обаче винаги давам всичко от себе си и вярвам, че го забелязвате.

И така, тази седмица ще ви заведа в едно хотелче, наречено Петко Таковата къща, което се намира на 5 км от Смолян. А пък за Смолян съм говорила, говорила... няма смисъл да казвам каквото и да е. Мисля, че ако някой учител по География реши да ви изпита, ще го смаете. Добре, нека ви разкажа малко повече за него.

Сградата е от средата на 19 век с красива лятна градина. Архитектурата и дизайнът са традиционни за възрожденската епоха, като в нея изкусно са вмъкнати нотки от съвременното обзавеждане, за да се предложат удобства.

Най-характерното за хотела обаче си остава атмосферата – онова типично гостоприемство, което е в унисон с родопския дух. А пък за това невероятно гостоприемство съм ви разказвала неведнъж. Сякаш хората, родени на това място, имат някакъв талант - да бъдат невероятно гостоприемни и любезни. И най-хубавото е, че го правят от сърце, а не за едната показност.

Специално внимание в хотела е обърнато на детайла. Всяка стая е уникална и неповторима - било то с алафранга, стенни пана от камък и дърво, родопски камък или родопска камина. Механата допълва духа на хотела, като предлага автентични родопски блюда и традиционна българска кухня, както и богата листа от най-добрите български вина. Както са казали мъдрите хора - In vino veritas, или "Истината е във виното". А пък на фона на родопски пейзажи и приятна родопска музика, всичко това, съчетано с виното... представете си какви истини можете да си кажете.

Какво друго ми остана да ви кажа, мили читатели. А, да, понеже не споменах за десертите, идва ред да ви кажа цената, ама не се тревожете, тя не е от най-скъпите десерти - не повече от 30 евро на чаовек.

Ами... освен да ви пожелая много много приятно изкарване там (не прекарване, а изкарване, че да ви прекарат никак не е добре) и... все пак да не прекалявате с руйното червено вино, защото то... истина, истина, ама накрая да не станете за резил. Отново се шегувам.

Казвам ви чао и до следващия път. Дотогава - не, няма да напиша изтърканата фраза "Обичайте се, обичам ви и аз", а просто ще ви кажа това:

"Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш".

Автор: Зорница Ризова