Женският манастир край пловдивското село Белащица чака през септември първата си реколта от банани поне от един от двата храста с десетина издънки. Тропическите растения били подарени преди 6 години на игуменката Екатерина от българка, живееща в Лондон, чиито корени и родители били от Белащица.

Игуменката, трите послушнички в манастира и домакинката Елена, които поддържат и разкошна цветна градина, решили да засадят палмовите издънки с корените на две места в двора на светата обител и да се грижат за тях редом с останалите растения, пише вестник "Труд".

“Храстите са много капризни, искат обилно напояване и понякога през лятото ги поливаме по цяла нощ с маркуча от чешмата. През зимата пък увиваме върховете на растенията и последните листа с изолиращ станиол, тъй като не издържат на по-ниски температури от минус 5 градуса, а нашият манастир се намира в подножието на Родопите.

Едва на петата година - някъде към септември 2015 г., за първи път на една от издънките се заформи нещо като мамулче, но през ноември изгни и така и не се появи плод. Сега обаче такова мамулче се появи на един от храстите още през юни и се надяваме тази година на първа реколта от банани”, разказа за “Труд” една от трите послушнички в манастира “Св. великомъченик Георги Победоносец”.

Сигурно има нещо много специално в почвата и въздуха на светата обител край Белащица, тъй като у нас изключително рядко се раждат банани при естествени условия, коментират поклонници.

Според местните чудото се дължи на водите на манастирското аязмо, за които се говори, че са излекували стотици неизлечимо болни.

Манастирът “Св. великомъченик Георги Победоносец” съществува от 1020 г., а за негов основател се смята византийският пълководец Никифор Скифий. По време на битката при село Ключ през 1014 г. той изиграл решаваща роля за пленяването на Самуиловите войници.

Самият Никифор се явил в тила на Самуиловата войска и така помогнал за победата на император Василий Втори над българите. През 1018 г. Никифор бил поставен от самия император Василий II за управител на тогавашната Филипополска област, чието седалище се намирало във Филипополис (днешен Пловдив). Пловдивските полета били тогава много богати и плодородни. Нужна била работна ръка за обработването на земята и произвеждане на материални блага.

Управителят поискал от византийския император да му изпрати 15 000 от Самуиловите войници. Когато той му изпратил пленниците, Никифор основал село, което нарекли в началото Беласица, а след това Белащица.

За себе си управителят устроил голям дворец - крепост, която просъществувала до 1650 г., а останки от нея и днес могат да се видят на юг от селото. През 1020 г. на 1000 м южно от двореца Никифор основал и манастир в чест на свети Георги Победоносец, живял по време на римския император Диоклециан в малоазийската област Кападокия.