Тъкани килими, дърворезбовани тавани и воденици – това са символите на малкото село Жеравна, закътано в източната част на Стара планина.

Населен още по тракийско време, в района се е намирал важният търговски път за Велико Търново, благодарение на който през XVII век Жеравна е във възхода си.

Трявна - градът на занаятчиите

Освен водениците, от където идва името на селото, в миналото в него се развиват изкуството на дърворезбата и тъкането на килими, има много занаятчийски дюкяни и гостилници, а населението се занимава предимно с отглеждането на овце.

Легендата разказва, че по време на турското нашествие селото се е ползвало с нечуваната привилегия на автономно управление, като в района не са заселвани турци. То е било от така наречените „войнишки села“, чието задължение е било всяка година да изпраща войници в армията на султана.

Намиращо се в буден възрожденски район, селото е пропито с много история. Тук отец Пайсий е направил един от първите преписи на „История Славянобългарския“. В селцето са родени Йордан Йовков и Сава Филаретов.

Един от най-известните негови жители е Руси Чорбаджи – най-богатият човек в околността. Както повечето хора от Жеравна, и той се е занимавал с овцевъдство – имал е над 30 хиляди овце. Къщата му е превърната в музей и днес е един от символите на селото.

Днес Жеравна е световен архитектурен паметник. В селцето са запазени около 200 къщи, които са паметници на културата – някои от тях са на 300 години.