Има обективни причини за повишаване на цената на хляба - пшеницата е рекордно скъпа, горивата - също. Факт е, че години назад хлябът е единствената стока, за разлика от месни и млечни продукти, която не е поскъпвала сериозно.

По-скъп става и фуражът, а това ще повиши цените на млякото и месото. Това заяви министърът след заседанието на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура при президента, на което беше обсъдена темата за националните приоритети в селскостопанската политика на България до 2020 г., предаде БТА.

Преди дни стана ясно, че пшеницата в Добричко е поскъпнала до 400-420 лева за тон в разгара на жътвената кампания. В близките седмици министърът ще свика Консултативен съвет по зърното, на който ще бъдат отчетени резултатите от жътвата и ще се обсъдят тенденциите за увеличаване на цената по цялата верига - на пшеницата, брашното и крайния продукт.

Според него причината за рекордните цени на пшеницата са прогнозите за лоша реколта в Русия и САЩ, което се отразява като "растящ тренд" и у нас, тъй като България не е изолирана от световните пазари.

Той допълни, че ако в близките няколко дни не завали дъжд, се поставя под въпрос реколтатата от царевица, което ще се отрази върху цената на фуражите и ще доведе до поскъпване на мляко и месо.

„България внася десет пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда“, заяви от своя страна президентът Росен Плевнелиев на днешното заседание.

Той обърна внимание на това, че в животновъдството и овощарството също има дисбаланси.

"В областта на овощарството само 50% от площите днес се обработват, което е 50% по-малко площите от 2000 г.", посочи той. В животновъдството също произвеждаме доста по-малко, отколкото сме имали като резултат в миналото.

Той посочи, че според статистиката, 751 000 лица са заетите в сектор земеделие на пълен и непълен работен ден, което е спад с 20% спрямо 2007 г.

Все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, тя е четири пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в този сектор - около 40% от средните за страната, сочат още данните, изнесени от президента.

Той посочи, че България може да участва в производството на храни, като е необходимо да се фокусира върху два основни приоритета – екологично насоченото земеделие и насърчаването на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството.

„Тези три сектора предоставят огромни възможности за развитие и ще дадат възможност България да има едно по-балансирано земеделие и производство с висока добавена стойност”, каза още Росен Плевнелиев.