За българина едни от най-важните критерии за качествена храна са произходът на суровината и начинът на производство. Ако млякото е от кравата на село, значи и сиренето направено от него е с висока хранителна стойност.

Същото е и с домашно приготвените консерви от зеленчуци, сладка, компоти и всякакви манджи – щом са с продукти от градината са най-качествени. Именно тези храни се смятат и за най-чисти от екологична гледна точка.

На село дребните земеделци нямат нито средства, нито възможности да използват пестициди и хербициди. Същото е и с малките мандри, в които хранят добитъка със сено, когато времето не е подходящо за естествена паша.

Затова и в представите на хората храните от тези дребни производители по нищо не отстъпват на т.нар. биопродукти. Дори по вкусови и хранителни качества в много случаи ги превъзхождат.

Това е и една от основните причини у нас да няма интерес към храни с марката „био”. По данни на Българска стопанска камара (БСК) консумацията на биопродукти възлиза на едва 0.7 евро на човек на година.

И докато европейските страни залагат все повече на биоземеделието и биоживотновъдството, у нас тези отрасли изобщо не са сред приоритетите на родното ни производство, посочва БНР.

По думите на професора по икономика Димитър Хаджиниколов причина за ниското потребление на биохрани у нас е и високата им цена – те са с между 60% и 80% по-скъпи от конвенционалните.

Колкото една държава има по-ниски доходи на човек от населението, толкова по-трудно е да се създаде и развие този пазар, казва той.

Затова първата пречка, която съществува от икономическа гледна точка, е ограничеността на вътрешния пазар.

Той, разбира се, трябва да бъде стимулиран и развиван, но очевидно няма да е достатъчен, за да може да се направи някакъв по-сериозен скок в производството на биохрани и биопродукти.

Затова е необходимо да се стимулира износа, поне в началото, главно в ЕС, където е най-лесно в момента.

Регистрираните преработватели на биомляко в България са само пет, а на месо – един. За разлика от Полша, която е произвела през 2011 г. 1200 тона биосирене, у нас то е едва 144 тона.

Регистрираните биоовце са 7000, а това на практика е 0.005% от общия брой на овцете ни. Липсата на обединение на биопроизводителите също спъва развитието на този отрасъл. Хората, които произвеждат биопродукти, са от дребни стопанства.

Биопроизводство не може да се развива в големи аграрни предприятия, категоричен е Хаджиниколов. Малките стопанства, от друга страна, трудно могат да пласират стоката си.

Затова в страните, в които има развито биоземеделие, има и сдружения на тези производители от гледна точка на пласмента. Няма и завършеност на процеса – отбелязва професорът по икономика.

Имаме производство на биосуровини, но няма преработка. Насърчаването е основно концентрирано върху производството на биосуровини – зеленчуци, плодове.

След това, при преработката, самите преработватели нямат интерес да го правят, защото биопродуктите им създават ограничения. Те не могат едновременно да преработват конвенционални и биосуровини.

Ако една мандра реши да произвежда биосирене, тя не може да прави едновременно с това и обикновено сирене. Биосиренето е по-скъпо и тя ще трябва да си намали обема на производството.

Когато намали обема, трябва да получава някаква компенсация, поне в началото. Затова насърчаването от държавата и от ЕС трябва да бъде не само към производителите на суровини, но и към преработвателите, та дори и търговците, защото и те в началото ще продават по-малко.

За да могат да бъдат премахнати тези ограничители, трябва да се продължи политиката на насърчаване и на субсидиране. Необходимо е това да се превърне в стратегия и то в най-близко време във връзка с новата финансова рамка 2014 – 2020 година.

Точно тук се изразява ролята на БСК, която да обхване цялостния процес от производството и се завърши с износа на биопродуктите където държавата също трябва да има стратегия.

В противен случай България рискува да загуби около 150 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони.