През миналата седмица проверката на състоянието на Общата селскостопанска политика (ОСП) бе в дневния ред на парламентарната Комисия по земеделие и развитие на селските райони. Този "здравен преглед" имаше за цел да установи напредъка по реформата на ОСП, започната през 2003 година. Кои са най-големите постижения на тази реформа и с какво се промени положението на европейските фермери? В търсене на отговори на тези въпроси от българското представителство на Европейския парламент са се допитали да двама членове на Комисията по земеделие.

Началото на ОСП бе положено през 1957 г. с Договора от Рим, а влизането й в сила стана през 1962 година. Големите излишъци от селскостопанска продукция и тежкият бюджетен товар доведоха до необходимостта от промени, които бяха започнати през 2003 година.

Какво се промени?

Реформата, започната през 2003 г., до голяма степен прекъсна връзката между субсидиране и производство - така нареченото "отделяне". Земеделските стопани могат сами да взимат решения в отговор на сигналите, които подава пазара. Те трябва да спазват строги стандарти за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните. Постепенно, излишъците от селскостопанска продукция останаха в миналото. Реформата засили и политиката на развитие на селските райони на Европейския съюз.

Освен това тя имаше за цел да подготви ОСП за предстоящите разширявания на Европейския съюз през 2004 и 2007 г. с въвеждането на преки помощи за селскостопанските производители от новите страни членки - от 25% през 2004 г. до 100 на сто през 2013 година.

Според председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Neil Parish (ЕНП-ЕД, Великобритания) "отделянето" е залог за подобряването на цялостната пазарна ориентация на селското стопанство.

Bernadette Bourzai (ПЕС, Франция) посочва, че най-важно е било обвързването на селскостопанските помощи с нормите за опазване на околната среда, хранителна безопасност, здраве и добро отношение към животните.

Бъдещите предизвикателства пред ОСП

Оттеглянето на млади фермери от селскостопанския сектор ще представлява един от най-сериозните проблеми, с които ще се сблъска селското стопанство в Европа, смятат Parish и Bourzai.

Предизвикателствата пред ОСП ще са свързани и с нарастващата зависимост на Европейския съюз от вноса на месо, а така също и с необходимостта от по-голяма подкрепа за развитието на селските райони и от обща политика в областта на генетично модифицираните култури.

По думите на Neil Parish "най-значителното предизвикателство ще бъде развитието на механизми, които да поощряват продължаването на местното производство, без обаче да водят до протекционизъм, блокиращ вноса на селскостопански продукти".