Пазарът на земеделска земя у нас започва да се охлажда след поредицата от години с ръст. Експертите са единодушни, че цените са достигнали своя таван и ако в бъдеще нарастват, ще е съвсем минимално и в конкретни землища.

Доходността от земеделската земя вече падна под 2%. Така липсва и спекулативният мотив за покупка, защото инвестицията няма да носи предишната възвръщаемост от вложението, пише вестник "24 часа".

Сигнал, че цените са достигнали своя таван, е и фактът, че крупните собственици на земя като “Агрион”, които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават. В стратегията на публичната компания “Адванс Терафонд” АД-СИЦ също по-голямата част от приходите са от продажба на земеделска земя.

Само от началото на годината на пазара са излезли парцели за над 50 000 дка, коментираха източници в бранша. Това допълнително се отразява на цените.

Друга основна група на пазара на земя са фермерите. Ситуацията около земеделските производители обаче далеч не е розова. Те са притиснати от ниски изкупни цени, слаба реколта на места и забавени субсидии.

“В предишни години плащанията по “Натура” ни ги превеждаха още ноември, а сега чак в края на февруари, това доведе до сериозни проблеми”, коментира арендаторът Бахтияр Мехмед. Неговата фирма “Стемагро” обработва 7000 дка в Разградско.

Заради малкото сняг в региона, и то за кратко време, посевите не били в добро състояние. Появили се буболечки на много ранен етап и се налагало допълнително пръскане, което оскъпявало производството. Налагало се и подхранване на почвата с още едно торене. Проблем било и че вече препарати и торове не се предлагали на разсрочено плащане.

Изкупните цени на зърното от последната реколта бяха много ниски и тук големите фирми командват, има картел като при горивата, твърди Мехмед. Според данните на земеделското министерство към 2 март средната цена на хлебната пшеница е 276 лв./т. Това е с 15.9% по-евтино, отколкото по същото време на миналата година. Надолу са цените и на фуражното жито и царевицата.

В същото време продължавали да се увеличават разходите на арендаторите за плащане на рентите. Например в Разградско били 60-65 лв./дка, но за някои земи минавали по 80 лв.

Всеки фермер гледа да увеличава земята си, но при намалените приходи няма как да стане, каза още Бахтияр Мехмед. И допълни, че вече действа на принципа “надеждата крепи човека” с очакване за по-добри времена за земеделците. “24 часа” го намери на полето, където в момента сее соя и грах, при които се надява да има по-висока доходност.

И при нас се забелязва охлаждане на пазара, цените на земеделската земя в региона се задържат, заяви и Божидар Митов, шеф на “Агроелит” - Търговище. Той е един от най-големите арендатори на земеделска земя у нас.

Митов също се оплака от снижаваща се доходност на земеделския бизнес. Годината беше суха, изкупните цени вървяха надолу, а разходите в най-добрия случай се запазват, а може и да са нагоре, коментира той. Затова и трудно фермерите можели да увеличат собствената си земя.

“А и няма рентабилност, възвръщаемостта от инвестицията в земя е минимум 20 години, и то без да слагаме лихвите”, каза Митов.

Друг фактор, който влияе на пазара на земеделска земя, е силната раздробеност на парцелите и огромният брой собственици, които не се интересуват кой и дали им обработва нивите. Средният размер на парцелите в България е едва 5.5 дка. Малките площи се обработват трудно, а на места остават и необработваеми. Затова от тях не може да се очаква печалба, а цените им ще останат ниски.

Всъщност България е страната с най-раздробената земеделска земя в Европа. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета, а собствениците са близо 3.5 млн. души. Заради разрушаване на съоръженията за напояване в годините на прехода липсват хидромелиорации, няма и закон за комасацията и окрупняването върви трудно.

Единствено символичните лихви по депозитите са стимул за хора със значителни спестявания, но без познания за пазара, да инвестират в земя. Това правят лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте. Но това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне, е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи.

Обикновено масовото навлизане на хора без опит, знания и умения на даден пазар, докато още е във възходящ цикъл, е сигурен признак за надут балон, който скоро ще се пръсне.

Венцислав Върбанов: Ще бъде интересна година, може цените дори да паднат

“Дали ще го наречем охлаждане или ослушване, но да, в момента се наблюдава едно изчакване”, коментира шефът на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. За това имало и логично обяснение - за трета година цените на зърното се понижават. Освен това голяма част от последната реколта стои по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата. Фючърсите или продажбите на зелено също се сключвали на по-ниски нива, което предполага и ниски цени при новата кампания.

“Противно на всякаква логика, но повишаването на цените на земята стана най-вече заради фермерите и лютата конкуренция, ритайки се помежду си”, каза Върбанов. Така се стигнало до сегашното положение една инвестиция в земя да се връща 20-30 години, което я правело неоправдана.

“Приключването на парите за агроекология по мярката за сеитбооборота отне сериозен ресурс от земеделските производители. Има и доста фермери, които са на ръба на оцеляването, и ако се стигне до фалити, ще има завишено предлагане на земя”, заяви още бившият земеделски министър. Според него 2016 г. ще е интересна година, в която дори може да има и намаление на цените на земята. И Върбанов даде за пример поведението на фондовете, които се прегрупират и освобождават от част от земите си.

“Хората си правят сметката добре, защото в един момент инвестицията в земя става безсмислена”, каза още Върбанов. Единственият ресурс за покупка идвал от банките, но дори и при изгодни кредити, които трябва да се върнат за 10 г., вложението в земя е нерентабилно, тъй като е за над 20 г.