При рекордно ниски изкупни нива на пшеницата от около 200 лв. за тон на борсата ще стартира изкупуването на зърно от Интервенционната агенция.

Като основна причина за поевтиняването на хлебното зърно анализаторите изтъкват високите добиви в световен мащаб и свръхпредлагането. Цената на фуражната пшеница е около 185 лв. за тон. Царевицата се търгува за 180 - 200 лв. за тон.

Слънчогледът покачи малко цените от началото на месеца от 280 - 290 лв/тон и вече се продава за 350 лв/т, но той не е включен в културите за интервениране. Производители от страната биха тревога, че тези цени наистина са много ниски и няма да покрият разходите.

В коментар заместник-министърът на земеделието и храните Преслав Борисов каза, че "Интервенционната агенция е единственият механизъм, за добро или за лошо, чрез който държавата може да се намеси за подпомагане на зърнопроизводителите". Ако държавният резерв и държавата се намесят чрез изкупуване на зърното обаче на по-високи цени, това се тълкува от Европейската комисия като държавна помощ и тя ще ни санкционира, посочи още Борисов.

В Министерството на земеделието и храните вече са предадени списъците със складовете, които ще бъдат ползвани като интервенционни центрове и вместимостта им. Общият им капацитет към момента е 90 хил. т. (86 348 т.). Общо 12 склада заявиха пред ДФ "Земеделие" тази година желание за съхранение на обикновена пшеница, ечемик и сорго за кампанията от реколта 2009.

Градовете, в които са разположени складовете, са концентрирани в Североизточната част на страната, като има и в Карнобат и Враца. Това са Провадия, Кубрат, Алфатар, Дулово, Тутракан, Каварна, Гара Церковски, Борово, Силистра и Ситово, и споменатите вече Карнобат и Враца. Този капацитет почти достига миналогодишната готовност на фонда за съхраняване на изкупената продукция.

Сектор "Полски култури" на ДФЗ има готовност да започне да изкупува от 1 ноември пшеница, ечемик и сорго на интервенционна цена от 101.31 евро за тон до края на процедурата, която ще продължи до 31 май 2010 г. Периодът е определен от Регламент (ЕО) нр. 1234/2007 на Съвета.

Зърното трябва да отговаря на определени изисквания за качество. То трябва да е здраво, чисто и годно за реализация на пазара. Минималните качествени показатели са установени в Регламент (ЕО) нр. 824/2000 на Съвета и неговите изменения. Разплащателната агенция ще изкупува зърно, което отговаря поне на минималните стойности на показателите за качество и ако е налице минимално количество (не по-малко от 80 тона, изключението е твърдата пшеница, за която минимумът е 10 тона).

Европейската схема за интервенция е преди всичко един защитен механизъм за зърнопроизводителите, които в условия на свръхпроизводство и съответно падаща цена на продукцията, са застрашени от реализиране на продукцията си на себестойност или загуба.

Реализирането на интервенционното изкупуване е в тясна зависимост от динамичната обстановка на зърнените пазари и земеделските производители следва внимателно да се възползват от възможността за интервенционно изкупуване, за да не пропуснат евентуални по-големи печалби при повишаване цената на зърното.

По оперативна информация на ГД "Земеделие" към МЗХ, производството на пшеница от реколта 2009 възлиза на 3 647 000 т. В резултат на по-ниския среден добив от 327 кг/дка, полученото производство е с около 21 процента по-малко спрямо реколта 2008.

През настоящата пазарна 2009/10 година се отчита увеличение на количеството зърно от втора Б група спрямо миналата година, като качеството на реколтата се доближава до това от реколтите на 2004 и 2005 г. Отчита се и леко увеличение и на дяла на пшеницата от първа група. Това означава, че при постигнатото производство от над 3.6 млн. т. пшеница от реколта 2009, размерът на зърното с добри хлебопекарни качества е над 45 процента и то е напълно достатъчно да задоволи потребностите за производство на хляб и хлебни изделия в страната.

Достатъчното предлагане на пшеница от местно производство реколта 2009 ще задържи ниското ниво на вноса както през предходната година, прогнозират от МЗХ. Прогнозираното производство на пшеница в комбинация с преходните запаси (около 270 хил. т.) ще бъдат достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности (за семена, брашно и фураж) и ще създадат потенциал за реализиране на сравнително голям обем на износа през стопанската 2009/10 г.

При нормални обстоятелства тази цена не би удовлетворила зърнопроизводителите, но при сегашните условия пшеница при добро качество трябва да се изкупува от интервенционните центрове, смята заместник-министър Преслав Борисов.

Според председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов Интервенционната агенция трудно ще заработи, защото изплащането на зърното започва 2 месеца след неговото подаване. При положение, че цените почти се припокриват с борсовите, голяма част от производителите ще предпочетат директното му предлагане на пазара. Това обаче неминуемо ще ги постави в затруднено положение при започналата кампания на есенната сеитба.

Въпреки това Христов препоръчва зърнопроизводителите да продават пшеницата в Интервенционните складове, вместо да я задържат в складовете. По-добре е да продават реколтата, колкото и ниски да са цените, защото в момент на финансова криза периодът за теглене на кредити не е удачен, заради високите лихви. Продажбата ще осигури на производителите свеж ресурс и сигурни пари за добитата реколта. Още повече, че тенденции за сериозно покачване цената на зърното през следващата една година няма.

Според Христов при най-благоприятни обстоятелства цената може да достигне до 220 - 240 лв/тон, но не и до 300 лв/тон. Това, с което МЗХ може да помогне реално на бранша е по преките плащания на единица площ. Това са свежи пари от около 24 лв. на дка и изплащането им ще започне до края на годината, заяви заместник-министър Преслав Борисов.

"Това е към което правителството се стреми, за да изпълни консолидирания план, който ще ни постави в унисон с изискванията на ЕК", коментира той.

Двата нови центъра в Разград и във Враца с допълнителното оборудване, софтуер и джи пи ес системи за проследяване ще дадат допълнително възможност на общинските служби по земеделие да сведат до минимум различията между заявената и платената земя, посочи заместник-министърът.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите също изразиха оптимизъм, че МЗХ ще спази обещанието си за изплащане на директните плащания. Основание за това им дават определените за целта 150 млн. лв. от бюджета за 2009 г. пари, които не могат да бъдат прехвърлени към следващия бюджет.

Те се осланят още на категоричното обещание, дадено им от министър Мирослав Найденов в присъствието на премиера Бойко Борисов пред зърнопроизводители в Стара Загора неотдавна.

Източник: БТА