Офшорните компании, собственици на земеделска земя у нас, са на път да получат нова отсрочка да спазят закона.

На заседание на Комисията по земеделието и храните при разглеждане на промени в Закона за опазването на земеделските земи проф. Иван Станков от АБВ е предложил санкциите за офшорните собственици на земеделска земя да влязат в сила от 1 октомври 2017 г., а не както е сега от 1 октомври 2015 г.

Това стана ясно от стенограмата от заседанието на комисията, публикувана на сайта на парламента. На практика, ако Народното събрание приеме тази идея офшорните компании с ниви у нас ще получат нов законодателен компромис, а държавата ще пропусне възможността да прибере поне 30 млн. лв.

В момента по експертни оценки такива дружества управлява близо 300 000 дка земя.

Предисторията на казуса с офшорките с ниви у нас е дълга. Първите стъпки за ограничаване на офшорната собственост върху земеделските земи бяха предприети от парламента още в средата на 2014 г.

Тогава беше въведена забраната за дружества да притежават земеделска земя, ако техни собственици са чужденци или чуждестранни фирми, установени в страни извън Европейското икономическо пространство или в държави, с които България няма сключена спогодба, която да защитава правото на подобни чуждестранни инвестиции.

Тази забрана в закона обаче не беше напълно ефективна при липсата на съответните санкции за неспазване. След това през февруари 2015 г., бяха разписани конкретните глоби – по 100 лв. на дка и по 300 лв. на дка при повторно нарушение. Разпоредбата трябваше да влезе в сила на 1 май 2015 г., но поради опасения, че компаниите няма да имат време да се освободят от тези свои земи, отново се допусна отлагане и глобите влязоха в сила от 1 октомври 2015 г.

На практика подобно предложение потвърждава, че има достатъчно компании с офшорна собственост, притежаващи земеделска земя, които са засегнати от санкционния механизъм и по всякакъв начин се стремят да отложат във времето влизането му в сила. Те често възприемат нивите по-скоро като спекулативен финансов инструмент, а не като актив, който да се използва по предназначение за производството на селскостопанска продукция, коментират земеделци.

Как действа механизмът на санкциониране?

Съгласно сега действащите разпоредби в ЗСПЗЗ санкциите трябва да се налагат от областните управители по местоположение на имота, чийто собственик е в закононарушение. Министерството на земеделието и храните, което притежава актуална информация за собствеността върху земеделските земи у нас, трябва да я предостави на областните управители. Подробната информация за самите фирми с офшорни капитали е публична и достъпна през Търговския регистър.

Приходите от глобите постъпват по бюджета на МЗХ. С настоящото предложение да се отложи влизането в сила на санкциите с две години, се цели изменение на вече влязла в сила разпоредба, която предвижда налагане на санкции на лица, които вече са в нарушение на закона, посочват юристи или казано по друга начин: толерират се лица, за които е установено, че са в нарушение на закона.

„Водихме разговори с Министерството на земеделието, защото не можахме да се подготвим за този срок, който беше определен. Създават се доста сериозни проблеми, защото това е международен въпрос“, казва пред „Труд“ проф. Станков. И допълва, че срокът се удължава, без да отпада самото изискване към офшорните компании да се освободят от нивите.