Артур Туремка е генерален мениджър на Mastercard за Балканите. Той заема тази позиция от 2013 г., като преди това придобива богат опит както на други позиции в Mastercard, така и в банковия сектор и автомобилната индустрия. Вижте какво коментира той в интервюто си за Profit.bg, посветено на ключовите иновации и предизвикателствата във финансовата индустрия.

Г-н Туремка, преди няколко години, когато мобилните плащания бяха все още в зародиш, вие предрекохте, че това е бъдещето и бяхте прав. Какви са следващите големи иновации, които ще определят бъдещето на финансовата индустрия и са все още в процес на развитие, освен мобилните плащания?

Да, мобилните плащания все още се развиват с много бързи темпове, подобно на всички останали дигитални плащания. Особено днес, когато хората използват все по-активно дигиталната среда. Същото се случва и с плащанията. Но какво всъщност означава това? Означава, че хората вече нямат нужда непременно от компютър, за да купят или продадат нещо, а могат да го направят, използвайки различни устройства. Ето защо технологичните компании като Mastercard и различните разплащателни оператори трябва да бъдат там, където са свързаните устройства. В миналото потребителите търсеха устройства, от които да извършват транзакции. Днес устройствата искат от потребителите да разрешат плащанията си през тях. Това е една важна тенденция, показваща, че все повече устройства ще бъдат свързани и оторизиращи плащания. И не говоря само за мобилните телефони, а също така за интернет на всичко, когато дори хладилникът колата ще могат предложат разплащателна функционалност.

Хората може би ще искат да пазаруват храни и напитки директно през хладилника си?

Точно така. Това се случва благодарение на по-достъпните биометрични технологии. Те вече се използват за различни видове идентификация и достъп. И стават все по-популярни по отношение на плащанията. Това се случва под влияние на PSD2 (Директивата за платежните услуги 2), която беше въведена като европейска регулация. Тя е изцяло в услуга на потребителите, дава им повече възможности и повишава тяхната увереност в сигурността и безопасността на плащанията.

Технологиите се развиват, но дали и потребителските навици се променят и как се вписват като двигател на целия този процес на иновации?

Това зависи от сегмента. Нашето наблюдение е, че развиващите се пазари възприемат последните иновации в плащанията много по-бързо, отколкото тези на запад например. Това е тенденция. Младите потребители са по-склонни да приемат новите технологии. Това е свързано с потребителската култура и нивото на информираност, както на потребителите, така и на търговците. Важно е как различните играчи комуникират помежду си. Бих казал, че се наблюдава повсеместно бързо възприемане на модерните разплащателни решения.

Казахте, че източноевропейците понякога са много по-отворени към новите технологии. Какво различава българския пазар от другите пазари, на които Mastercard оперира? Виждате ли нещо специфично, наблюдавайки го от близо от няколко години?

Българските потребители, както и останалите в региона, възприемат технологиите относително бързо. Не само потребителите, но и финансовите институции са много отворени. Те са готови да инвестират и предлагат всичко това, защото виждат търсенето. Представят тези продукти чудесно и това дава отражение в бързото възприемане на мобилните и безконтактни методи за разплащане, които се превръщат в стандарт.

Ако погледнем дългосрочно, някои хора твърдят, че физическите пари като банкноти, монети и дори стандартните дебитни и кредитни карти ще изчезнат в близко бъдеще и всичко ще се случва в облака? Твърде дръзко ли е това предположение или е близо до реалността?

Позволете ми да се пошегувам – никога няма да изчезнат, защото винаги ще има лоялни хора и нумизмати, които ще ги пазят в колекциите си. От тази гледна точка може би не, но все пак тенденцията не се развива чак толкова бързо, защото трябва да има пари в обръщение. Независимо от това, ако обърнем внимание на броя онлайн или дигитални транзакции и ако вземем предвид страни като Финландия и Швеция, които са много по-напреднали в изграждането на безкешово общество, всъщност се случва по-бързо, отколкото очаквахме. Тази позитивна тенденция се разпростира все повече в публичните услуги и в малките и средни предприятия, което оказва влияние върху потребителските нагласи. Купуването на билет в автобуса е много по-бързо с телефона или с карта, а купуването на физически билет от шофьора е много по-сложно. Затова съвсем естествено потребителите възприемат тази технология бързо.

Смятате ли, че сигурността и защитата на данните са наистина най-важните въпроси по пътя към модернизация на финансовата индустрия? Някои казват, че са, но според други дигитализацията всъщност решава повече проблеми в сектора, отколкото създава?

Регулациите, свързани със защитата на данните на потребителите или искането на разрешение от потребителя за неговите данни, се развиха много. Бих казал, че тук в Европейския съюз те са много по-напреднали в сравнение с всяко друго място по света. GDPR е наистина много структуриран механизъм, който създава задължението за искане на съгласие от всеки, който ще използва нашите данни. Ако аз като потребител дам разрешение на когото и да било да има достъп до моите данни, аз го правя, защото очаквам да получа нещо – специална оферта или някакви други данни или ценно предложение за продукт. В търговията винаги има баланс – нещо за нещо, което е честен подход.

И обикновено е доброволно …

Да, разбира се, много важен е и въпросът да образоваме потребителите за техните права.

Един последен въпрос. Смятате ли, че едно от основните предизвикателства за бизнеса днес не само във финансовия сектор, а всъщност в почти всяка индустрия, е инвестирането и намирането на точните квалифицирани хора? Инвестициите в талант ли са най-сериозните в наши дни?

Не инвестирането е проблем, а развиването и намирането на подходящите таланти, това е. Технологичният хаос и бумът в технологичното развитие са много по-бързи от образователния процес. Много по-вероятно е тези таланти да научат повече, докато работят, отколкото в университета, защото университетите и академиите не успяват да наваксат толкова бързо. Не казвам, че това е обичаен проблем, защото някои се справят отлично с работата си, но привличането на таланти е едно от най-големите предизвикателства пред корпорациите в наши дни.