Държавата не трябва да дава и цент за никой петролопровод

1038
Държавата не трябва да дава и цент за никой петролопровод

В началото на месеца премиерът Бойко Борисов заяви, че България се отказва от проекта Бургас-Александруполис. След тази новина в списание Форбс излезе статия, че отколешните "специални отношения" между България и Русия са под въпрос и премиерът прави завой към САЩ.

Ще помогне ли този „завой" за започването на смятания за алтернативен проект Бургас-Вльора, в който има по-малко политика и повече частни инвеститори? Коментарът е на Румен Николов, представител на автора на проекта - АМБО - в България.

Последната информация по проекта Бургас-Александруполис е, че България се отказва от участието си в него. Това добър шанс ли е да се напредне с тръбата по трасето Бургас-Вльора, този път като алтернатива?

Колкото и странно да изглежда, проектите не са взаимно заменяеми, както много хора смятат. Това са чисто транспортни проекти. Разговаряме с различни доставчици на петрола. Естествено би могло да има забавяне в единия проект, ако другият тръгне предварително, но министър- председателят беше прав в това, че изисква нещо за проекта Бургас-Александруполис.

Фактът е че трябва да бъде изготвена задължително екологичната и социалната оценка на проекта. При това трябва да се изготви от сериозна фирма, а не просто за месец или два да се направи един набор от документи. Необходимо е да се направи едно предварително проектиране, за да се уточни цената. И когато имаш тези документи и одобрени доклади от ЕС, както и от българските органи, тогава вече разговаряш с инвеститорите и фирмите, които биха могли да предложат техният нефт да бъде транспортиран.

Тогава те ще знаят приблизителната стойност на проекта, ще знаят че пред проекта няма законодателни пречки и тогава те биха могли да поемат ангажимента финансовите институции да предоставят средства, а фирмите - нефта.

Докъде се стигна по проекта Бургас-Вльора?

Нямаме някакъв напредък през последните години по проекта Бургас-Вльора. Това е една прекрасна идея. За съжаление поради икономическата криза, която се почувства първо в САЩ, а ние бяхме говорили основно с американски инвеститори, те бързо намалиха желанието си за инвестиции.

Вероятно знаете, че фирмите отбягват да инвестират в нефтопроводи, които не започват от техните собствени нефтени полета. Те биха могли да инвестират в някой нефтопровод впоследствие, когато той вече съществува и работи. Ние все още нямаме финансиране. Продължаваме да говорим с различни фирми и институции не само от САЩ, но и от Европа и Близкия Изток. Не бих казал, че имаме голям напредък.

Кризата как промени готовността за реализацията му и финансирането му?

Много от парите се насочиха към газопроводи. Знаете, че те са доста модерни в последно време. В случая трябва да имаме инвестиция на няколко стъпала. Първо трябва да осигурим средства за изготвяне на тази екологична и социална оценка. Говоря за минимум 10-12 млн. долара. Това е рисково проектиране. След като похарчим тези пари проектът може да стане, но може и да не стане. След като имаме екологичен проект, който да задоволява инвеститорите, ще ни бъде по-лесно.

Разликата между Бургас-Александруполис и нас е, че ние сме частен проект, нищо не търсим от държавите, през които преминава този тръбопровод. Търсим единствено подкрепа на правителствата, тъй като това е международен проект и има и документи, които трябва да бъдат подписани.

Непрекъснато се учудвам, че се говори, че България трябва да даде пари. Дори и за другия тръбопровод не би трябвало да даде нито цент. Не е работа на държавата да финансира такива проекти. Те трябва да се развиват на ниво фирми.

Към днешна дата каква е цената на проекта?

Приблизително, имайки предвид основният елемент, които наблюдаваме внимателно, а именно цената на стоманата, смятам че цената ще е около 1.8 млрд. долара.

Една от причините да се откажем от Бургас-Александруполис е екологичното равновесие в региона.

Няма доклад, няма изготвена екологична оценка. Той трябва да бъде изработен, да бъда внесен при съответните институции, които да го разгледат и да го одобрят или да не го одобрят. Но такъв няма. Аз не знам в момента какво се търси от българското правителство по отношение на Бургас-Александруполис.

Точно тук изниква въпросът това не е ли уязвимо място и за Бургас-Вльора и не поставя ли под въпрос всъщност и този проект?

Бургас-Вльора има един сравнително положителен момент, тъй като ние не минаваме през чувствителните зони на Странджа-Сакар. В голямата си част трасето на Бургас-Вльора се движи по газопровода, коjто отива към Македония. Имаме една девствена част между района на Бургас до района на Лозенец. Това са някъде около 65 километра, за които нямаме трасе.

След този район до границата с Македония има трасе, което следва това на транзитния газопровод. Това е енергиен коридор. Бургас-Александруполис е абсолютно ново трасе. Ние следваме един енергиен коридор.

Но въпреки това трасето, както сам казахте, минава през девствен район.

Има много методи и технологии на прокарване на тръбопроводи. При една приблизително планирана скорост на строеж от наша страна, от около 35 километра на месец, бързо може да се приключи с изкопните работи. България има хиляди километра газопроводи. Да сте чули някога това да е попречило на някого?

Ситуацията в Мексиканския залив, която продължава доста време без решение, не поставя ли като цяло в лоша светлина подобни проекти?

Внимателно следя нещата, но има огромна разлика. В Мексиканския залив това е един сондаж, които е на много голяма дълбочина. Докато в случая в Бургаския залив се разтоварват милиони тонове за рафинерията в Бургас, но няма сериозни аварии. Въпреки че това се прави по най икономически неизгодния начин. Това, което и ние предлагаме, е разтоварване на буйове и е технически най-доброто. Така че ситуация като в Мексиканския залив тук не може да се случи.

Каква ще е печалбата на българското правителство при евентуалната реализация на проекта?

Въпросът с печалбата е много особен. Непрекъснато се споменават някакви цифри. Печалбата ще е толкова, колкото би могла да бъде от всеки един голям проект. Това е една голяма транспортна система, а не енергийна. Директните печалби за самото правителство са таксите, които ще се плащат, зависещи от обема на нефта, плюс данъците, които фирмата ще плаща в трите държави.

Очаквате ли скоро да има развитие по този проект?

Чакаме развитие през есента по отношение на финансиране на доклада за екологичната и социалната оценка.

Източниик: Darikfinance.bg

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg