Всеки, който е направил поне една сделка на фондовата борса, знае колко е приятно да уцели дъно за покупка или връх за продажба. Проблемът е, че дъната, също както и върховете, става ясно дали са истински чак след като доминиращият до този момент тренд вече се е променил със сигурност. Или с други думи, когато една значима част от движението надолу или нагоре вече се е реализирало. Това е и причината маркет таймингът да се приема за изключително трудна за реализиране стратегия.

Ако човек иска да хване голяма част от движението, то има голяма вероятност да влиза на локални върхове и да излиза на локални дъна. В същото време, ако реши да купува или продава, само когато се чувства сигурен, че трендът се е променил, ако движението не е с достатъчна амплитуда, ще реализира по-лоши резултати от елементарната стратегия купувай и чакай. А амплитудата на движението е също толкова трудно да се предвиди, колкото и моментът на обръщане.

За формирането на дъно може да се търсят две основни групи причини. Първата е фундаментална промяна във външни за пазара фактори. Или поне рязка промяна в начина, по който се оценяват перспективите на развитие. За момента подобни външни фактори могат да се търсят в навлизане в период на растеж на развитите пазари, като оптимизмът от там да се предаде и на БФБ. Което просто е прехвърляне на търсене на дъно от един пазар на друг. Зависимостта между движенията на отделните пазари прави нещата едновременно по-ясни в минало време и по-трудно прогнозируеми що се отнася до бъдещето, дори само заради много по-голямото количество фактори, които действат.

Тъй като и дъната и върховете са всъщност екстремуми спрямо средния тренд, то на възникването им влияят много по-често психологически, отколкото фундаментални причини. При всяка ситуация, доминирана от несигурност, от значение са не толкова самите факти, колкото интерпретацията им. Всяка фундаментална промяна в тренда, като преминаване от мечи към бичи пазар и обратното, е всъщност промяна в нагласите, при които се е формирал предходният тренд. Именно справянето с тази вътрешно присъща несигурност на пазара кара хората да си изграждат някакви защитни реакции, които да бранят увереността им в собствените им решения.

Модели, придържането към които им дава приятното усещане, че контролират изхода от решенията им. Привързват се не само към собственото си разбиране кое дава резултат и кое не, кое е печелившо и кое не, но и към самото движение на пазара. Към равнища на цени, към темпове на движение. Настройват по-скоро пазара към моделите, които са си разработили за движението му, отколкото моделите към пазара. Споменът за бурно растящите цени прави настоящата ситуация до известна степен нереална в техните очи. Как може нещо, което преди година е струвало X лева, сега да се продава на 30% от предишната цена и пак да няма достатъчно купувачи, които да вдигнат цената. Приемат за по-близко до реалността състоянието, което е по-привлекателно. Търсят защо са прави, а не много по-рационалното защо може и да бъркат. Но търсенето на възможни грешки се приема като унищожаване на увереността, а съдбата обича смелите.

Всяка промяна на това, към което свиква човек, се приема като нещо ирационално в началото, нещо временно, което бързо ще премине. Но ако това не се случи, настъпва неувереност, приемане на фактите и задоволяване с евристични методи за рационализацията им. Хоризонтът се свива само до днес и човек започва да се носи по течението. И докато при растеж това дава усещане за сигурност, то при спад човек започва да се бори с усещането за обреченост. Моделите, действали при растежа, дават едни сигнали, реалността други. Така настъпва противоречие между очаквано развитие и реалност. Страхът, породен от това противоречие, от допускането, че всъщност човек може и да бърка, се появява. А психологически страхът е по-силен мотиватор от алчността, защото болката от загуба е по-силна от радостта от печалбата.

Комбинацията от страх и несигурност води до въздържане от действия или до бягство от пазара. Което пък води до това, че всеки спад подхранва нов бъдещ спад. Същото, което се случва и при растящи цени, но с обратен знак. Усещането за сигурност, породено от дълъг тренд на растеж, е огледално на усещането за несигурност от дълъг спад. Тази ирационалност на усещанията води до силно подминаване на дългосрочния тренд както в посока нагоре, така и надолу. Все пак много по-вероятно е всичко да се връща към средното, отколкото да продължи настоящето си движение до безкрай.

Повечето доказали се с времето методи за инвестиране целят именно преодоляване на тази вътрешно присъща несигурност. Намаляване на възможната субективна грешка, възникнала от налагането на вътрешни модели на действие върху движението на пазара. Диверсификацията в компании, сектори, държави и класове активи, дългосрочното инвестиране, избягването на силно залитане в маркет тайминг. Но пък е толкова приятно да уцелиш дъно.

Иван Иванов
инвестиционен консултант
Статус Капитал


*Материалът на представлява препоръка за покупко/продажба на ценни книжа