Европейската криза е далеч от завършване и в последно време отново се задълбочава. Европейската централна банка облекчи зародилата се кредитна криза, провеждайки операции за дългосрочно рефинансиране (LTRO). Последвалото рали на финансовите пазари скри фактическото влошаване на ситуацията; но това едва ли ще продължи дълго.

Фундаменталните проблеми не бяха решени, а пропастта между страните-кредитори и длъжници продължава да се разраства. Кризата премина, може би, в по-малко волатилна, но в по-летална фаза, предава БГНЕС.

В самото начало на кризата разпадането на еврозоната изглеждаше немислимо: активите и задълженията в единната валута бяха до такава степен смесени, че разпадането щеше да доведе до неконтролируем крах. Но с постепенното развитие на кризата страните от еврозоната започнаха все повече да действат в съответствие с националните принципи.

LTRO позволи на испанските и италиански банки да се заемат с много печеливш и ниско рисков арбитраж с държавните облигации на своите правителства. А получените от ЕЦБ преимущества по отношение на гръцките облигации в неговия баланс /те не бяха преструктурирани, както при частните кредитори/ ще възпират останалите инвеститори от покупката на суверенни облигации. Ако тази ситуация се запази още няколко години – тогава разпадането на еврозоната ще бъде възможно без крах; наистина, Централните банки на държавите-кредитори ще имат повече изисквания, които Централните банки на държавите-длъжници трудно ще могат да удовлетворят.

Германската "Бундесбанк" вижда в това опасност. Сега тя активно се обявява срещу неограниченото увеличаване на паричното предлагане и започна да предприема мерки за ограничаване на загубите, които може да понесе в случай на разпадане на еврозоната. По такъв начин сама провокира сбъдването на пророчеството: веднага след като "Бундесбанк" започне да се защитава от разпадането, всички останали започват да правят същото. И пазарите ще отразят тези промени.

"Бундесбанк" също така ожесточава кредитната политика вътре в Германия. Това би било правилно, ако Федералната република съществуваше сама по себе си, но затъналите в дългове останали страни-членки на еврозоната се нуждаят от голямото търсене в Германия, което трябва да им помогне да избегнат рецесията.

Без това съгласуваният през декември план за фискална интеграция в еврозоната по всяка вероятност няма да заработи. Страните с големи дългове или няма да могат да осъществят необходимите мерки и реформи, или ако все пак ги извършат, няма да постигнат поставаните цели заради спада на търсенето. При всички случаи дълговите коефициенти ще нараснат, а разликата в производителността на труда с Германия ще се увеличи.

Независимо от това, дали еврото ще се запази или не Европа е заплашена от продължителен период на икономическа стагнация – или нещо по-лошо. Другите държави също са преживявали подобни периоди. Латиноамериканските страни след 1982 г. преживяха изгубеното десетилетие, икономиката на Япония стагнира почти четвърт век. Всички те оцеляха. Но Европейският съюз – това не е страна и едва ли ще оцелее. Дефлационният дългов капан заплашва да разруши така и незавършения политически съюз.

Единственият начин да се избегне този капан – да се признае, че днешната политика не е продуктивна и да бъде променена. Не мога да предложа ясно формулиран план само някои принципи. Първо, правилата, определящи функционирането на еврозоната, се оказаха несъстоятелни и изискват радикално преразглеждане. Защитата на неработещото статукво само влошава нещата. Второ, днешната ситуация е изключително аномална и за нейното нормализиране са необходими изключителни мерки. Накрая новите правила трябва да отчитат характерната за финансовите пазари нестабилност.

Фискалната консолидация трябва да се превърне в отправна точка, макар че е необходимо да се отстранят някои очевидни дефекти на този план. Тя трябва да отчита търговските и финансови дългове, а също така да се прави разлика между инвестиции, които ще се изплатят, и текущите разходи. За да се избегнат измамите, някой от европейските органи трябва да одобрява инвестициите. А разширената Европейска инвестиционна банка след това може да ги съфинансира.

Също така е изключително важно да се предприемат някои нови, извънредни мерки, които биха позволили да се нормализира ситуацията. Фискалният договор на ЕС задължава страните ежегодно да свиват своя държавен дълг с 1/20 от сумата, с която той надхвърля 60% от БВП. Предлагам страните-членки на съюза заедно да награждават доброто поведение, поемайки този ангажимент.

Членовете на съюза предадоха своите права за пускане на пари на ЕЦБ, която ежегодно печели около 25 милиарда евро. Уилям Баутър от "Ситигруп" и Хю Пил от "Голдман Сакс" всеки поотделно оцени тези права на 2-3 трилиона евро. Може да се създаде структура със специално предназначение (SPV), която получавайки тези права, ще привлича ЕЦБ за изкупуването на държавни облигации /това ще позволи да не се нарушава член 123 от Лисабонския договор, който забранява на ЕЦБ да финансира правителствата/.

Ако дадена държава наруши клаузите на фискалния договор, тя ще бъде задължена да плати лихва по целия или част от своя дълг, предаден на структурата със специално предназначение (SPV). Това без никакво съмнение ще позволи да се установи сурова фискална дисциплина.

Награждавайки доброто поведение, фискалният договор повече няма да представлява дефлационен дългов капан. Икономическите перспективи радикално ще се подобрят. Освен това, ще намалеят различията в производителността на труда, всички членове на съюза трябва да бъдат способни да рефинансират съществуващия дълг по единна процентна ставка. Но за това ще е необходима по-сериозна фискална консолидация. Тези мерки трябва да се реализират постепенно.

"Бундесбанк" никога няма да се съгласи с тези предложения, но европейските власти трябва да подходят към тях с цялата сериозност. Бъдещето на Европа – това е политически въпрос, излизащ извън компетентността на "Бундесбанк".