В момент, когато глобалната финансова криза е към своя край, ситуацията в Източна Европа остава неопределена, заяви в интервю за германското издание Handelsblatt Херберт Степич, начело на Raiffeisen International, която финансова група работи активно в този регион на Стария континент. Един от най-влиятелните финансисти в Австрия разказва в материала за особеностите и проблемите пред бизнеса в Източна Европа, както и за повишаването на скептицизма за целесъобразността по разширяването на еврозоната.

„Вижте, скептицизмът по този въпрос се засилва дори сред такива икономически, сравнително стабилни страни като Полша и Чехия. Те видяха колко сериозни в политически и икономически план могат да са последиците от членството в еврозоната. Днес повечето държави трябва да сложат ред в своите бюджети. Така че, вероятно, по-нататъшно разширяване на еврозоната едва ли ще е възможно до 2015 г. - дори само поради тази техническа причина", каза Херберт Степич в отговор на въпроса дали въпросът за разширяването на еврозоната ще се отложи във времето.

Според финансиста още не може да се говори за край на кризата в Източна Европа, защото дълговата криза в Гърция даде допълнителен импулс на неувереността в този регион на Стария континент.

„Ще е добре, ако истинската стабилизация настъпи поне към средата на следващата година. Моментът, когато общият обем на „лошите" кредити ще престане да расте, трябва да настъпи през второто или трето тримесечие на 2011 г.," посочи Степич.

Банкерът е на мнение, че днес трябва да гледаме на Източна Европа още по-диверсифицирано отпреди. От една страна ситуацията отново се развива по-добре в силно ориентираните към износ държави като Полша или Чехия.

От друга страна проблеми изпитва Югоизточна Европа - Хърватия, Румъния и България, в икономиката, на които износът не е водеща компнента. А от трета - Украйна и Русия днес са сред печелившите, поради ръста в цените на суровините.

„Чехия, Словакия и Полша се изправят след Германия. Тези три страни от Централна Европа са и страни-доставчици на високотехнологичната и експортноориентирана икономика на ФРГ. Няма никакво съмнение, че днес Германия е локомотивът на европейския ръст," бе лаконичен в отговора си за ролята на Германия днес.

Херберт Степич изобщо не е и изненадан от силния възход на германската икономика.

„Това е плод на една много разумна икономическа политика на Германия," смята той. „Производителността на труда и неговото заплащане са се развивали през последните години в много правилни пропорции".

Дали обаче Германия трябваше да инвестира част от спечелените милиарди от износа на промишлена продукция в гръцки или испански ДЦК?

„Разбира се имаше и алтернативи. Германската индустрия и банки би следвало да са по-активни при инвестирането в реалната икономика, а не във финансови активи. Трябваше да купуват повече чужди компании. Преките чуждестранни инвестиции в чужбина - ето това би бил правилният ход. Не познавам такава страна по света, която да не приеме с отврени обятия инвестиции от Германия", каза още Херберт Степич.

Самият той не се изрази много благосклонно към действията на правителството в Унгария и по-конкретно по въвеждането на новия банков данък, който ще облага финансовите институции с 0.5% от активите им. Според него подобни стъпки ще се отразят негативно в настроенията на инвеститорите, защото „има грубо нарушаване на доверието".

Степич се надява да няма други държави от региона, които да се заразят от примера на унгарците. „По какъв начин да укрепваме капиталовата си база, ако ни карат да плащаме толкова високи данъци?", попита финансистът.

Сн.: CEE Charity