Ил. Скарлатов: Приватизацията на БФБ определено е стъпка напред

3162
Ил. Скарлатов: Приватизацията на БФБ определено е стъпка напред

В есенното си издание списанието на Федерацията на евро-азиатските фондови борси (FEAS) Inter FEAS публикува интервю с Илиян Скарлатов, главен изпълнителен директор на KBC Securities България.

В него той споделя вижданията си за състоянието и развитието на българския капиталов пазар:

Каква е ролята на капиталовия пазар в страна с относително малък БВП като България?

Капиталовият пазар е съществен инструмент за икономиката на всяка страна. В България, където приватизацията тече в последните 20 години, подът на фондова борса е доказал, че е най-добрият и най-прозрачен инструмент за приватизация и получаване на най-добри цени за държавни компании.

От друга страна, първичният пазар е най-добрата платформа за инжектирането на компаниите с капитали посредством издаването на акции или дългови инструменти, докато вторичният пазар е индикатор за това как инвестиционната общност оценява корпоративното управление, потенциала и перспективите пред всяка компания, като винаги има предвид и по-общата политическа и икономическа среда, в която тези компании развиват дейност.

Теоретично погледнато, капиталовият пазар е огледално отражение на икономиката. За съжаление теорията на винаги съвпада с практиката, особено в България в последните три години. От 2010 г. насам макроикономическата среда в страната е в много добра форма, в сравнение с повечето страни от ЕС. Повечето публични компании запазват нивото на приходите си, въпреки натиска върху маржа на печалба, докато в същото време, приспособяват бизнес моделите си към новата пазарна реалност; в същото време, пазарната им оценка продължава да бъде ниска и някои компании дори предприемат стъпки за отписване от борсата.

Каква според вас е причината за това разминаване?

За да се даде задоволителен отговор, трябва да видим какво се случи през последни години в България.

Кризата удари Българска фондова борса в края на 2008 г., когато основният пазар индекс SOFIX отчете значителен спад от близо 84%. Това представяне нареди България на второ място в класацията на “най-лошо представящите се пазари” като страната ни изоставаше само след Исландия. Ако капиталовият пазар наистина беше отражение на икономиката, това трябваше да означава, че БВП се свива, бюджетният дефицит и държавният дълг са неконтролируеми, или ако погледнем лидера в гореспоменатата класация - фалит.

На практика се случва точно обратното – България е единствената страна в ЕС, чийто кредитен рейтинг е повишен в последните две години. Ръстът на икономиката на страната е положителен и се очаква да остане такъв и през 2012 г., бюджетният дефицит е леко отрицателен, въпреки че не излиза извън критериите на ЕС (по-малко от 3% от БВП), а съотношението дълг към БВП е второто най-ниско в ЕС (16% от БВП).

Очевидно тук има нещо сбъркано.

След бързите разпродажби, на които станахме свидетели в края на 2008 г., ниската ликвидност доведе до близо 90% спад в пазарната капитализация повечето компании, а съотношението на пазарната капитализация на борсата към БВП падна едва до 9%. Една година по-късно повечето капиталови пазари (в това число и тези около българския) възстановиха голяма част от изгубеното, но това така и не се случи с българския пазар.

Инвеститорското поведение се промени. Съществуващият модел на инвеститорите, които търсят стойност и на тези, които търсят ръст, беше променен. Нова променлива със значителна тежест беше добавена към уравнението на процеса на вземането на решения – ликвидността.

Инвеститорите от зрелите пазари не биха погледнали към една компания, независимо каква стойност или потенциал за ръст им предлага, ако няма достатъчна ликвидност. По тази причина, българските акции така и не получиха шанс да се възстановят – ликвидността никога не беше достатъчна. Без дълбочина на пазара, с широки спредове и ниска ликвидност ефективният пазарен механизъм беше нарушен, както и справедливите оценки на компаниите на борсата.

По-голям проблем, произтичащ от този разбит вторичен пазарен механизъм се оказа отрицателният му ефект върху първичния пазар. На фона на изпитващия затруднения първичен пазар местните компании не са в състояние да получат капитала за растеж, от който имат нужда. В крайна сметка, това влияе пряко на реалната икономика.

Какво да кажем за местните инвеститори? Те в състояние ли са да подобрят ликвидността?

Местните инвеститори изпаднаха в много неловко положение. От трите основни групи местни играчи – индивидуални инвеститори, договорни фондове и пенсионни фондове само една е активен и достатъчно голяма за да направи някаква разлика.

Базата на индивидуалните инвеститори е много малка – по-малко от 1.5% от българите инвестират в акции или свързани с тях спестовни продукти. Договорните фондове са малко или много в същото положение, тъй като по-голяма част от притока им на средства идва от индивидуалните инвеститори. По тази причина пенсионните фондове са единственият пазарен играч, който с постоянен месечен приток на средства, който може да поддържа инвестициите в акции. За съжаление българските акции вече заемат значителна част от портфейлите на пенсионните фондове и те предпочитат да инвестират свежите средства в по-ликвидни пазари, за да постигат по-добре географски балансирани портфейли. Въпреки че те са най-големи играч при блоковите сделки, тези сделки не осигурява ликвидност на ежедневна база и не създават ефективен пазар. Най-големите местни пазарни участници нееднократно са заявявали, че станат по-активни, след като ликвидността се подобри.

Това на практика създава един порочен кръг – местните играчи очакват чуждите инвеститори да инвестират в български акции и да подобрят ликвидността. В същото време чуждите инвеститори очакват местните да се активизират и да подобрят ликвидността, така че и те да инвестират.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Spekulant
# 0
16:10 | 2 October 2012
dmk - това което пишеш е 1000% вярно...и те подкрепям изцяло! BG - за да се развие златната мина трябва апаратура (инфраструктура) и know how, ние и двете ги нямаме...следва чуваемост и видимост на пазара....това също го нямаме, въпреки че настоящият мениджмънт на БФБ полага услиля във всички насоки...просто когато 10 години нищо не е направено освен платформата COBOS, няма как да наваксат за 3 години.
BG
# 1
16:10 | 2 October 2012
Приватизацията на БФБ определено е стъпка назад !!! БФБ е златна мина , която просто не е развита.
dmk
# 2
16:10 | 2 October 2012
Пропускаш основен момент - ниския free float.На мажоритарите не им дреме че акциите им се търгуват на тези цени, след като основния пакет е у тях- не могат да загубят контрол , няма как да ги предобие някой враждебно.Примерно Химимпорт бил на 65 ст.- ми хубаво, какво значи това - че можеш да си купиш компания на тия нива ли?Остави на страна какви са , що са и какво правят.Ниския free float наду цените 2007, защото имаше премного пари, а свободни акции не.Сега е обратно.Отношението на мажоритарите към дребните акционери е в резултат на по-горното - правят го щото го могат.Другото , но то е тотално сбъркано в родния бизнес е липсата на разделение между управлението(мениджмънта) и собствеността.Тогава вече се узрява за публични компании и пр.Капиталовия пазар не е бонови книжки , приватизация и ПКБ-та.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg