Кирил Домусчиев е "Мистър Икономика" за 2011 г. за принос в развитието на индустрията в България., пише в. Стандарт. Бизнесменът е един от най-крупните и успешни индустриалци у нас. Напук на световната криза управляваните от него компании "Хювефарма", Параходство "Български морски флот" и др. отчитат добри резултати и осъществяват огромни инвестиции. Като член на Управителния съвет на КРИБ Домусчиев е радетел за поставяне на икономиката на пазарни релси и за изчистване на субсидиите и други държавни намеси в бизнеса. От година е и успешен инвеститор в спорта. Неговият футболен клуб "Лудогорец" ще презимува като есенен първенец в първенството.

- Честита награда, г-н Домусчиев!

- Благодаря!

- Доволен ли сте от постигнатото през 2011 година?

- Не мога да се оплача. На фона на кризата в българската и световната икономика 2011-а беше добра година за повечето ни компании. Някои от тях отчитат сериозен ръст на продажби и печалба. Особено структуроопределящите предприятия в нашия инвестиционен портфейл приключват годината с много добри резултати.

- Кои?

- "Хювефарма" ще приключи с ръст на продажбите и печалбата между 15 и 20% спрямо 2010 г. А тя е една от водещите компании в нашия холдинг.

- А Параходство "Български морски флот"?

- На фона на страхотната криза в шипинга БМФ също ще приключи с една прилична печалба.

- И с ръст на превозените товари?

- Напротив - със сериозен спад. Тази година корабособствениците се стремяхме да оцелеем. На този фон БМФ отчита и прилична за тези смутни времена печалба. Факт е, че дори банките, които финансират покупката на новите ни кораби, са силно впечатлени и продължават да проявяват интерес за партньорство, което е суперлатив за свършената от мениджмънта на БМФ работа. Така че - 2011-а не беше лека, още по-малко - добра. Радостното е, че продължаваме да се развиваме! А и годината приключва добре с високата награда, която ми беше присъдена. Приемам я като обективна оценка на свършената от мен и колегите ми работа.

- На каква стойност са инвестициите, които вложихте през 2011-а в българската икономика?

- Около 80 млн. долара в шипинга и над 30 млн. евро - само у нас, в "Хювефарма". Подчертавам "само у нас", тъй като "Хювефарма" е мултинационална компания, с предприятия и продажби в над 70 държави. Тези средства са вложени в изграждането, създаването и закупуването на нови мощности, развитие на технологии и т.н.

- Какви препятствия в законодателството, административното обслужване и други сфери срещнахте по пътя на вашето развитие?

- Нямам съществени забележки към законодателството и администрацията. Смятам, че всичко е нормално. Това обаче, което пречи на индустрията вече години наред, са енергийните монополи и невъзможността българската икономика да получава електроенергията и природния газ на пазарни цени. От години коментираме този проблем, затова много се надявам сегашното правителство да вземе присърце желанието на бизнеса, изказано не в една и две срещи на официално ниво, и да го промени през следващата година. За целта е необходимо да се ускори изграждането на интерконекторната връзка с Турция, която ще даде възможност за диверсификация на доставките на природния газ. Защото и досега българската индустрия има един монополист в лицето на "Булгаргаз", който абсолютно непрозрачно определя цените си.

На всеки три месеца индустрията е зависима от някакви разчети, които са си само негови. Не можем да сме доволни и от кръстосаното субсидиране, което се осъществява чрез "Булгаргаз" на "Топлофикация София" и останалите топлофикации у нас. Субсидиране, което поставя нашата индустрия в неравнопоставено положение спрямо конкуренцията. Това са огромни тежести на гърба на индустрията. Същото се отнася и за електроенергийния пазар. Парадоксално, но факт - много пъти електроенергията за индустрията е по-скъпа от тази за износ. Износът за Гърция, Сърбия и други страни е на по-ниска цена от тази, на която бизнесът може да си купи електроенергия на свободния пазар. Значи ние стимулираме чуждите икономики и убиваме собствената си. Това е проблем, който чрез КРИБ и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, на която сме сред основателите, поставяме пред представители на държавата за разрешаване. И ще продължаваме да се борим нещо да се подобри, за да може предприятията да заработят в една по-конкурентна среда.

- Това се отнася и за забавянето на създаването на електроенергийна борса, което неотдавна коментирахме с Богомил Манчев...

- Така е. А всъщност това положение се отразява и на обикновените крайни потребители като цяло.

Колкото повече неясни посредници и губещи предприятия са навързани в една верига, толкова повече страдат потребителите, независимо дали са фирми или граждани. Това е и единственият съществен проблем пред бизнеса. Що се отнася до работата на администрацията - поне досега проблеми от всякакво естество са били решавани адекватно в срещи с представители на съответните ресорни министерства.

- В областта на шипинга какво може да се подобри през 2012 година?

- Има доста закони, които трябва да се обновят в съответствие със съвременните практики. Като например Кодекса за търговското корабоплаване, който е писан преди 40 години...

- Но той беше променен.

- Да, но промените в него бяха частични и със сигурност има още доста неща, които трябва да се пипнат, за да стане България съвременна морска държава. И това е тема, която ние чрез Асоциацията на корабопритежателите ще поставим като тема за обсъждане в началото на 2012-а.

- Защо не сега?

- Мисля, че сега не е моментът да занимаваме Министерството на транспорта, тъй като декември и без това се очерта като доста тежък месец, имайки предвид реформите, които то се опитва да прокара в железниците, пощите и други важни за българската икономика сектори. Все пак става дума за предприятия, за които всички ние вадим пари от джоба си, за да ги субсидираме, при това - без да виждаме някакъв съществен ефект от тяхната дейност за нашия бизнес. Аз смятам, че колкото повече такива мастодонти, какъвто беше и "Кремиковци", си отидат, толкова по-добре ще бъде за цялата икономика. Въпреки че ни плашеха колко лошо щяло да стане, ако фалира "Кремиковци" и 5000 души останат на улицата. Е, и - какво стана? София е по-чиста, не вадим пари от джоба си да субсидираме "Кремиковци" чрез "Булгаргаз", НЕК и БДЖ, за да могат да крадат някои мениджъри безпрепятствено! Така че аз апелирам да се спазва строго пазарната логика, пък ако ще и такива предприятия като БДЖ и "Български пощи" да минат през ликвидация, защото в крайна сметка това ще е добре за икономиката, нацията и бюджета.

- Какви средства ще инвестирате през 2012-а?

- Ще вложим не по-малко от 25 млн. евро в закупуването на нови активи, оборудване и технологии за "Хювефарма". В областта на шипинга идеята ни е да направим поръчки на четири 45 000-тонни и на четири 38 000-тонни кораба. Което ориентировъчно ще ни струва около 200 млн. долара. Водим преговори с корабостроителните заводи и големи шипинг банки, тъй като у нас все по-трудно може да се намери финансиране при преференциални условия, в съответствие със спецификата на шипинга. Това ми е голямата мечта - да успеем да поръчаме тези 8 нови кораба в началото на 2012-а и да започне тяхното строителство. Много е важно с какви кораби ще посрещнем 2013-а и 2014-а г.

- Тогава ли ще се подобри фрахтовият пазар?

- Очакваме след средата на 2013 година фрахтовият пазар да тръгне нагоре. А 2012-а също сме я писали "дъждовна" за БМФ и сме "стресирали" сериозно нашите прогнози.

- Колко души работят за вашата група?

- Над 7000.

- Планирате ли да разкриете нови работни места?

- До края на годината пускаме разширението на завода в Разград, където ще разкриваме над 200 нови работни места за специалисти, основно биолози и химици. От 1 януари започваме да оперираме и Пристанище Бургас-Изток, където ще работят над 200 души, които ще бъдат назначени в "БМФ Порт Бургас" - новото дружество, което ще оперира взетия на концесия терминал. С развитието на бизнеса броят на работещите там ще се увеличава. Там догодина планираме да инвестираме 10 млн. евро - в ново оборудване, складове и реконструкция. Това ще увеличи броя на работещите в нашата група.

- В спорта ще инвестирате ли догодина?

- Сериозна нова селекция през зимата в "Лудогорец" няма да се прави. Рано е да говорим за инвестиции и след края на сезона. Ще инвестираме в довършването на тренировъчния комплекс и на още няколко нови терена. Това е един голям кампус, в който ще бъдат разположени школите и където ще се води подготовката на А отбора. Това са няколко игрища с естествени и изкуствени покрития, киносалон, фитнеси, фен магазин, паркинги, възстановителни центрове и абсолютно всичко необходимо за подготовката на отбора. Ще довършим и осветлението на градския стадион, ще изградим и допълнителни паркинги и пр. Всичко това ще ни глътне минимум 5 млн. лева. За целта ще разчитаме и на подкрепата на нашите приятели, партньори и спонсори.