Кофас: Предвиждаме нарастване на рисковете в световната търговия

4967
Кофас: Предвиждаме нарастване на рисковете в световната търговия

Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири е директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити.

През 2004 г. постъпва в Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School. Вижте какво сподели г-н Димитров в интервю за Profit.bg

Г-н Димитров, вашата прогноза за 2020 г. показва слаб, но все пак положителен икономически растеж. Има ли опасност от нова глобална криза и може ли да се очаква "апокалиптичен" сценарий, подобен на този от 2008-2009 г.?

През 2008-2009 г. имаше нещо, което се случи и беше почти невиждано дотогава - икономическите показатели бяха с отрицателни стойности. Факт, който не вярваме да се повтори в близко бъдеще– нито в Европа, нито на световната сцена.

Това, което считаме за сигурно, е, че ще има преориентация на основните индексите. Това е голяма новина, тъй като идва след много години на растеж. С други думи ръстът, който сме свикнали да наблюдаваме, е достигнал своя пик и оттук нататък очакваме да има намаление в световния БВП. Когато трендът се преориентира това създава несигурност сред участниците в бизнеса. . Тук е важно да отбележим, че ние говорим за трендове, които са продиктувани от чисто икономически показатели, които ние можем да следим (вътрешно и външно търсене, експорт, безработица и др. икономически показатели). Но светът в момента, освен от чисто математическата логика, се води и от политически решения.

Всъщност това, което логиката и науката показват, че е най-вероятно да се случи през следващите години, може да бъде променено изцяло от политически изказвания и и непазарни регулации, които от свовя страна е невъзможно да се предвидят.

С две думи – през следващата година очакваме ръстът да продължава, но да не бъде с този темп, който сме свиквали да виждаме от края на кризата до този момент. Точните цифри са спад на световния БВП от 3.1.% през 2018 г. до 2.6.% през 2019 година и 2.5% през 2020 година.

- Каква е вашата оценка за политическите рискове тук в Европа (брекзит, политическата ситуация в Италия, сепаратистките настроения в Каталуния и т.н.)? Ще се увеличават ли или ще намаляват през следващите години?

Относно Брекзит в краткосрочен план, очакваме да има още по-голяма несигурност, поради наближаващите избори.

Темата „Италия“ може би малко се неглижира покрай новините за Брекзит. Политическата криза създава несигурност в пазарните участници. В момента наблюдаваме определени промени, които могат да доведат до затягане на условията за финансиране на малките и средни предприятия в Италия.

Испания ми се струва, че е по-малко изложена на такива рискове. Там по-скоро са чувства, породени в отделни групи, които тлеят отдавна и не би трябвало да повлияят основно на испанската икономика.

- Може ли Франция да се превърне в новия европейски "икономически локомотив", измествайки Германия, която се намира на ръба на рецесията?

Много добър въпрос, накарахте ме да се замисля върху него. Да, Франция има всички шансове да излезе победител. Защото от години има определени промени, които водят до повишаване на вътрешното търсене..

Другото основно предимство на Франция е, че има много развити нециклични индустрии. Такива са фармацевтичната индустрия, производството на луксозни стоки, козметика и не на последно място военната промишленост.

- На фона на общата несигурност, има ли държави или региони, които бихме могли да окачествим като "приятни изненади"?

В държавите, които са около нас, по-скоро не се вижда някой, който да може да бъде отличен, че се развива с по-високи и бързи темпове от всички останали. Централна и Източна Европа се движи общо взето с един темп, но друг е въпросът, че процентно нещата могат да изглеждат доста добре, когато базата е доста ниска - така, както е в България.

ЦИЕ ще продължи да се развива с изпреварващи темпове като процент, съотнесен към най-развитата икономически част от Европа и това е напълно нормално да е така, тъй като при нас има много изнесени производства, които ще продължат да се развиват. За съжаление, има една цяла индустрия , която в момента изпитва затруднения и покрай това страда целият регион и това е автомобилният сектор и най-вече този на Германия.

Това се отразява много пряко на нашия регион, защото при част от държавите, като Словакия например, над 30% от износ им е към Германия и автомобилния сектор на тази страна. За България, след толкова години желание да бъде част от тази търговска верига, всъщност в момента може да се окаже положително, че нямаме голям завод у нас, което не ни излага на такива рискове. Ние ще продължим да се развиваме с изпреварващи темпове на Западна Европа, но няма как да не поемем удара от това, че ще има намалени производствени мощности в един от най-силните сектори в Европа.

- През 2020 г. предстоят президентски избори в САЩ. При евентуална "смяна на караула" в Белия дом могат ли да се очакват някакви последствия за глобалната икономика, в това число и за Европа?

Абсолютно да. Ролята на САЩ навсякъде по света и във почти всички важни организации е определяща. Управлението на г-н Тръмп постави въпросителни върху многогодишни търговски споразумения, търговски практики цели организации. Нормално е да има шанс такива радикални промени да не бъдат поддържани изцяло при евентуална в Белия дом. .

Двамата основни кандидата за стола - Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, също подкрепят голяма част от мерките, които г-н Тръмп има в световната търговия, но с една голяма разлика - те не подкрепят такива мерки, когато става въпрос за традиционни съюзници, каквито са Канада и Европа.

- На какво се дължи ръстът на корпоративните фалити в Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Полша през 2018 г.? Правят впечатление двуцифрените темпове на увеличение в тези държави, при положение че в повечето водещи европейски икономики фалитите всъщност намаляват.

Има няколко държави, които правят такова впечатление. Дори една от тези държави е България с ръст от 16% през миналата година, който е много по-висок от другите европейски държави. Това отново показва една промяна на трендовете - след години на намаление на несъстоятелността, в момента имаме увеличение.

Хубавото е, че когато се разровим в тези данни, виждаме, че те не са толкова страшни, тъй като основата е много ниска. Буквално става въпрос за няколкостотин компании. Не може да става въпрос за някакъв сектор в трудност, или нещо друго, което да определя цели промени в българската икономика, но все пак е един червен светофар.

Друга държава с такъв процент, който е извън границата на нормалното, е Исландия, която има своето обяснение. Тя е с население колкото Пловдив и при тях всяка една лична история се превръща в трагедия. Те са силно зависими от един сектор – риболова, който пък, от друга страна, е силно зависим от много световни регулации и опазване на океанското богатство. В някои други държави – Норвегия, Швеция и Полша, има промени на регулаторно ниво, 

- Може би най-важното за нашите читатели - какви са очакванията ви за българската икономика през 2020 г.? Ще продължим ли да сме сред добре представящите се икономики от ЕС?

Хубавата новина е, че за 2019 г. ние ще коригираме нашата прогноза и от 3.4%, предвиждаме растежът да бъде 3.6%. Все пак оставаме по-скоро песимисти за 2020 година, когато очакваме не повече от 3 % ръст на БВП. Със сигурност и рисковете пред българската търговия ще нарастнат. Причината е, че нивата на експорт към Европа няма как да останат на същите нива. 

Това може да доведе до по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене.

От друга страна – има сектори в България, които смятаме, че ще останат незасегнати, като този на високите технологии, при който регулациите са сведени до минимум, пазарите са абсолютно световни и той до голяма степен е независим от случващото се в тежките индустрии в Европа.

Още две индустрии може би ще отчетат намаление на оборотите и печалбите – това са секторът с металите и пластмасите, които пък са свързани с автомобилния бранш. Очакваме също така и ръст на компаниите, които ще обявят несъстоятелност у нас през 2020 г., но в рамките на това, което е нормално за държавите от ЦИЕ. 

За Кофас:

Кофас Груп е световен лидер в областта на кредитното застраховане, която предлага на компаниите по света решения за защита срещу риск от финансови загуби от техни клиенти, както на местните, така и на международните пазари.

Представена директно или индиректно в 99 страни по света, Кофас подсигурява транзакциите на близо 40 000 компании в повече от 200 страни по света. Всяко тримесечие групата публикува анализ на риска за 160 държави, на база на уникалните познания за платежоспособността на компаниите, както и на опита на своите 340 оценители на риска, намиращи се в близост до клиентите и техните длъжници.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg