Интернет-гуруто в Германия, директор на Deutsches Digital Institut Berlin, професор Йо Грьобел е преподавал в Университета на Утрехт и Калифорнийския университет. Той е и създателят на сп. Medienpsychologie („Медийна психология").

Грьобел съветва редовно правителството на ФРГ при общуването с медиите, както и по проблемите за влиянието им върху обществото. В интервю за руското онлайн издание „Эксперт", Йо Грьобел обяснява защо маркетолозите не могат да се справят с блогърите, как интернет промени комуникационните модели в обществото, говори за разликата между журналиста и блогъра, както и за виртуализацията на продуктите.

Г-н Грьобел, интернет добавя ли нещо принципно ново в живота ни или просто засилва съществуващи и по-рано тенденции?

Виждам два аспекта на неговото влияние. Интернет усложни и ускори много процеси. Да вземем например времевия мащаб - същите процеси, които по-рано отнемаха дни, като например писмената кореспонденция, днес протичат на мига. Това важи и за качеството. Ако по-рано всяко информационно съобщение от вестник, списание е било необходимо да се разграничава, то днес за мигновена употреба е налице безкраен масив от новини. Нарасна броят на бизнес контактите, бизнес общуването се опрости и разшири.

Но интернет е в основата и на изцяло нови явления. Например той виртуализира продуктите. Вземете филмите, музиката, текстовете - те са виртуални. Стоките стават все по-интерактивни. Потребителят участва все по-често при създаването на крайния продукт. Поради това се променят и бизнес процесите. Пазарните проучвания се извършват мигновено, по време на покупката. Класически пример е сайтът Amazon.com. Той съществува вече близо 15-ина години. Като правите онлайн покупка, вие предоставяте на търговеца един куп лични данни. И благодарение на тази информация се правят пазарните проучвания. Прави се профил на покупателя.

Интернет направи бизнес процесите универсални за целия свят - всеобхватни по отношение на комуникацията, обединявайки в едно текст, звук и видео; независими от местоположение и време; непосредствени - свърза крайния клиент с продавача, позволявайки му участие в бизнес процесите - ей така „мимоходом" и „между другото".

Американският философ Маршъл Маклуън показа през 60-те години как появата на телевизията променя коренно възприятието ни за информация и разбирането за това, какво всъщност е това информация. Случва ли се нещо подобно и днес благодарение на интернет?

Благодарение на интернет възниква нова структура на отношения - социалната мрежа. Тук не става дума само за взаимоотношения вътре в групата. Това е едно ново общество, което по-рано не съществуваше. Много от написаното от Маклуън продължава да се наблюдава и днес. Интернет ускорява и променя много тенденции, не ги премахва. Решаващият фактор на интернет е преосмислянето и преобразуването на комуникационните отношения между хората.

Класическият модел на медиите е разпространението на информацията от малцинство към много реципиенти. В хода на цифровата революция този класически модел на „малцинство към мнозинство" премина на етапа „мнозинство към мнозинство", като се преобрази и в модела на „мнозинство към малцинство".

Последният модел „мнозинство към малцинство" е също устойчив. Една маса от хора разпространява мнението си, но се радва на малка аудитория. Казано по друг начин, моделът на масовата комуникация се обърна с краката нагоре.

Но и традиционната схема на масова комуникация не е отживелица. Хората продължават да изпитват нуждата да слушат истории, да четат статии. Някой трябва да подготвя професионално тази информация - не само журналистите, но и библиотекарите, учителите, създателите на филми. Но наред с масовата комуникация възниква още и комуникация на масата. Създаде се една триада на типовете общуване.

В модела „малцинство - мнозинство" са заети професионалисти - телевизионни водещи, журналисти, певци, актьори. Паралелно съществува моделът „мнозинство - малцинство" - непрофесионално разпространение. И за капак има и трети модел - „малцинство - малцинство", който е моделът на социалните групи, в които членовете си общуват един с друг.

В никакъв случай обаче не бива да се твърди, че този модел на общуване не е съществувал и преди това. Още Пол Лазарсфелд (американски социолог от средата на XX в., изследващ влиянието на медиите върху обществените настроения) говори за тази форма на общуване, като разглежда модела на „двустепенния поток на информация" - медиите влияят на т. нар. лидери на общественото мнение, а те на обикновените граждани. Формирането в интернет на социални групи завършва този процес.

Какви практически последици за комуникацията има появата на формиралите се социални групи?

Те имат пряко въздействие върху бизнес процесите, на първо място за търговията, PR-а. Когато става дума за продукт, който предизвиква дори най-слаб интерес, превишаващ този към банални продукти от сорта на кафето или захарта, класическият маркетинг по-рано се ограничаваше до професионалната реклама, но ето че вече се натъква на социалните групи.

Да оставим настрана, че блогърите прокламират: „Ние сме блогъри, не вярваме и грам на рекламата, ние съществуваме отделно". Не, тук става дума за възникването на по-мощна комуникационна динамика, на която не могат да повлияят професионалните PR-и. Когато днес купувате автомобил, търсите автосервиз, купувате компакт диск, отивате на кино, вие все по-често се допитвате до социалните групи. По-рано имаше единствено професионални обзори, коментари и разбира се, клиентите ги четяха преди окончателното вземане на решение, но го правеха избирателно, преглеждайки не повече от един до два обзора. Сега дори и най-нещастният компакт диск предизвиква моментално рецензии, коментари.

Компаниите се опитват да управляват тези потоци. Но колкото по-голямо внимание привлича един продукт, толкова по-сложно се управлява реакцията на социалната група. Ако за диска има два коментара, то към тях можеш да прибавиш още няколко положителни отзива. Но ако той е събрал хиляди мнения, тях вече не ще ги пребориш, никакъв партизански маркетинг няма да надделее над тази маса.

Стана вече въпрос за блоговете. Точно блоговете са местата, на които се заражда масови протестни движения в много страни по света - да си припомним само Иран. При това обаче виждаме и опити за манипулирането им от страна на правителства и частни компании. Доколко те са независими и достоверни?

Според мен проблемът има две страни. Трябва да разберем, че има фундаментално различие между професионалните източници на информация - журналист, компания, библиотекар и др. от една страна и блогъра. Първият източник можеш да го идентифицираш и той носи професионална отговорност за достоверността на разпространяваната информация. Ако това е журналист, то допускаме, че той е направил добросъвестно разследване преди публикация и при фалшифициране на данните ще бъде наказан от редакцията. Блогът обаче е неформална платформа за изразяване на мнение. Тези мнения могат да бъдат справедливи или не, при това те могат да останат напълно анонимни и непроверени.

И в журналистиката има различни течения и възгледи. Например при англо-саксонската журналистика, фактите са на първо място. Никой не се интересува дали споделянето на тези факти е полезно или вредно. Никой не се интересува от последиците при разпространяването на тези факти за правителството, компаниите и т.н. Фактите са изложени - работата е свършена.

Германската школа е друга - тя се придържа към схващането за ролята на медиите като „възпитатели", като на „разпространители на ценности". Затова и коментарите са така популярни сред германските медии. Медиите имат усещането, че изпълняват определена мисия и това определя и отношението им към фактите. Например, когато се разбра, че жената на Нелсън Мандела е свързана с криминалния свят, германските медии предпочетоха да запазят мълчание, за да не навредят на борбата срещу апартейда.

Има и трети възглед за журналистиката - като бизнес. Тайната на успеха на булевардната преса е в това, че тя разглежда целия процес изключително като бизнес.

Блогът не се вмъква в нито един от описаните модели за журналистика. Централната функция на блоговете не е мисия, не са фактите и не е пазарът. Ролята на блоговете е да се даде поле за изява на емоциите. Това може да е емоция от новина, чута от медиа, или от нещо друго, но винаги има емоция, която е далеч от пълноценната информация.

Втората функция на блога е създаване чувство за общност. Блогът предоставя възможност да се почувствате част от общество, което също е подвластно на емоциите.

Третата функция е обменът не само на емоции, но и на информация. Всичките три функции, за разлика от журналистиката, са свързани с личните потребности. Една малка част в журналистиката идва от личността - при коментари, колонки, мнения. В блога личността е в центъра и това е най-голямото различие на блога от журналистиката. За това не е един журналист има собствен блог - онези емоции, които са несъвместими с професията му, той ги изразява в блог. Ето защо блогът не е конкуренция на журналистиката - те работят на различни плоскости.

Често блогъри се сблъскват с проблеми от правен характер, заради информацията, която разпространяват. Необходимо ли е и блогърите да се ползват от защита на закона, подобно на журналистите и съответно да споделят и техните отговорности?

Аз съм за ясно разграничение между медии и блогове. Само по една своя характеристика на индивидуален, емоционален разказвач блогърът не трябва да се приравнява с журналистите - в това е силата и слабостта му. Ако иска да е журналист, то трябва да носи цялата отговорност, която носи журналистът при разследване, а това противоречи на емоционалния характер на блога.

Ето защо и казвам, че блогът е субективно изразяване на мнение, което макар и да трябва да е в рамки, установени от наказателното право на свобода на словото, но и не попада в приложното поле, обект на медийната регулация. Блогърът не е журналист. Той може да се изразява повече, да говори по-свободно, но не може да разчита, да речем, на правото на журналиста да не разкрива източника на информация. Смятам, че ако блогърът разполага с наистина обществено значима информация, то той трябва да се обърне към журналист, на когото се доверява и му е гарантирано запазване на неговата анонимност.

Изобщо не съм съгласен с това, всеки потребител на интернет да има възможността, като се прикрива зад статута на блогър, да разпространява всякаква, абсолютно непроверена информация. Точно така в оборот могат да се пуснат фалшифицирани фотографии, фалшифицирани данни.

*Публикувано със съкращения!