Кой управлява и притежава залите у нас?

1066
Кой управлява и притежава залите у нас?


Борислав Велков е Председател на съвета на директорите на НДК и водещ експерт в управлението на спортна, културна и конгресна инфраструктура в България. Специализирал е стратегическо и оперативно управление на подобни съоръжения в Лондон, Франкфурт и Ню Йорк, както и културен мениджмънт във Виенския държавен университ. Активно е участвал в организацията и провеждането на най-значимите събития в България, в това число първото Българско Председателство през 2018 г. Председател на е “Асоциация за развитие на културна, спортна и развлекателна инфраструктура” и съучредител на “Евро-атлантически център за сигурност”.

Ето как смята той за управлението и сигурността на мултифункционалните ни съоръжения. 

В този материал бих искал да засегна два много важни и определящи аспекта от съществуването и развитието на големите ни открити и закрити мултифункционални съоръжения, които основно бяха построени или реконструирани през последните десет години. Инвестициите в тях надхвърлиха над 300 млн. лева държавни средства, заради което е важно да потърсим отговор на въпроса дали те отговарят на очакванията на обществото,  на съвременните стандарти за управление, изпълняват ли своята мисия и възпитателна роля. Успяват ли да покрият международните стандарти в областта на спорта, културата и развлекателния бизнес, които освен всичко другo, имат огромно социално въздействие. Не на последно място, сигурни ли са тези съоръжения и дали техните концепции за превенция, сигурност и охрана са в състояние да отговорят на съвремените заплахи и предизвикателства в сектор сигурност. 

Да започнем от това, кой ги притежава и управлява? По стара традиция, ги притежава и управлява държавата. Оказва се, че държавата притежава почти всичко, за което няма ясна визия за развитие и управление, в сферата, която разглеждаме. Темата за държавните дружества, техните производни, разклонения под формата на второ и третостепенни разпределители на бюджетни средства, които чрез съществуването си участват твърде директно или индиректно в живота ни, може да се нарече стара поне колкото прехода, а и той вече остаря.

Почти 30 години след падането на Берлинската стена в България няма политически и икономически обоснована стратегия и решение как, колко и какви са ползите за обществото и бизнеса от толкова активното присъствие на държавата, чрез своите лошо стопанисвани дружества и дейността, която се провежда в тях. В същия период по-голямата част от пост-комунистическите държави дръпнаха значително напред и се изравниха в голяма степен с водещите примери в Европа и Северна Америка. Модерни и добре управлявани съоръжения вече има в Унгария, Румъния, Словения, Полша и т.н. 

Например, в България дори да сме готови да си платим за по-високо ниво на обслужване, то в държавните съоръжения срещу това няма да получиш нищо по-различно от обичайното. Или шеговито перифразирано “богатите също плачат”. Нито една зала или съоръжение не поддържа  “ВИП” или “приорити” устойчива услуга от “а до я”, която освен, че задоволява посетителите с по-високи доходи е и изключителна възможност за генериране на приходи. Почти нито едно съоръжение не е проектирано и построено така, че да позволи развитието на подобни услуги. Ако случайно има някакъв малък потенциал, то той бива  неупотребен на управленско ниво. Максималото, което можеш, е да си закупиш билет на по-добри места, което само по себе си може да направи всеки, който желае да инвестира малко повече. Нека си го кажем директно обаче, че ръководствата на повечето държавни съоръжения с необоснованата си, но “легална” практика да си запазват и малкото съществуващи ложи по съоръженията и първокласните места, след което да ги раздават на висшестоящи срещу политическа индулгенция или други услуги, е масова практика с поне десет годишна история. Продажбата им на "черно" също е нормална практика вече. Но дали поради некомпетентност или с друга цел  постепенно бе лишен от смисъл и развитие  цял един преспективен сектор.

На бизнеса в този сегмент също не му е никак лесно, защото няма сериозна мотивация и конкурентноспособна среда, в която да развива различни услуги. Защо да го прави, когато се сблъсква с анти-конкурентна среда убиваща в зародиш потенциала на всеки един възможен проект. Въпреки че някои от държавните съоръжения имат сериозна задлъжнялост или  поддържат балансите си чрез счетоводни трикове, те не позволяват на тяхна територия да се развива нещо, което e положително за публиката или повишава трайно нивото в полза на посетителите, носи директни приходи и създава устойчиви практики. Причините отново са добре познати - на първо и основно място конюктурата!после, липса на визионерство и управленска стратегия, умения и опит, воля за справяне с проблемите. Всичко това е довело до редица лоши практики.

Повечето организатори на събития тенденциозно отбягват държавните съоръжения, а публиката отивайки в тях знае че, дори за минерална вода се чака дълго! Всичко това показва трайна и трудно преодолима незаинтересованост от страна на инвеститора и собственик да възвърне инвестицията си, както и чрез нея да генерира допълнителни обществени ползи.  Сблъсъкът е налице, а търпението го отдавам единствено и само на антропологичната характеристика на българина, че е търпелив и сякаш по-консервативен, когато изразява мнението си или гнева си. Държава, която в ерата на информацията, иновациите и дигитализацията продължава да няма дългосрочната визия и мерки, с които да управлява държавните си дружества, чрез което да способства за просперитета на обществото си, е много сериозен повод за безпокойство.

С много малки изключения държавните дружества страдат от едни и същи вируси - липса на визия и стратегия, задлъжнялост, мудно администриране, неадекватни на времето управленски структури, липса на контролни механизми във всички посоки, слаби кадри и липса на критерии за подбор, и не на последно място - липса на конкурсно начало за ръководните позиции. Поради тези причини държавните дружества са обект на сериозна критика в последния мониторингов доклад. Тази тема, наред с корупцията беше засегната сериозно, като бе отправена препоръка по-голямата част от държавните дружества да бъдат обединени в една обща мега агенция, чрез която да се провежда по-качествен контрол и управление на дейноста им. Предстои да видим политическото решение по тази тема!

Преди няколко години, работейки по един проект имах възможност да анализирам няколко сериозни мултифункционални обекта, принадлежащи на едно държавно дружество. Твърде очевадно, но всичките имаха еднакви бизнес планове, еднакви маркетингови стратегии, а финансовите резултати при всички бяха с минимална печалба или около нулата. Добра стъкмистика, но кому е нужно това, си мислех. На обществото - твърдо не! На собственика на капитала? Да, но само за нуждите на изрядната отчетност, иначе става дума за създаване на парарелна реалност. Там, където държавата е дръзнала да привлече сериозен концесионер, резултатите не са закъснели! Когато летим до Варна или Бургас се радваме на цялостния изглед и организация на летищните комплекси. Тези единични примери показват, че там където е привлечен сериозен оператор с ноу-хау и опит, резултатите не закъсняват. Въпросът е, защо толкова трудно държавата взаимодейства с външни оператори и мениджърски структури, които могат да гарантират положителни резултати?  

В крайна сметка бихме могли да обобщим, че чрез новите си или обновени мултифункционални съоръжения, държавата не е постигнала много, нито като инвеститор, нито като страна задължена да провежда различни социална политики чрез тях. Може би е инкасирала определен политически дивидент, но в това ли се състои дългосрочната й инвестиция? Лошите условия за посетителите и ползвателитe, понякога граничещи с ненужна враждебност, са обща характерна черта. Слаби управленски екипи, които нямат никаква представа до какви нива и стандарти е стигнала тази съвременна индустрия, с толкова голямо социално значение наречена - sport, culture & entertainment. С незначителни изключения, подобни мега-съоръжения у нас се управляват от хора, чиито професионален опит, поведение и умения нямат нищо общо с това, което се очаква от тях, а в сравнение с международните стандарти - направо катастрофално! Защо за управлението на нито едно от тези нови мега съоръжения няма конкурс за мениджър или голям световен оператор? От всичко анализирано дотук си правя следните няколко изводa:

Няма нито една добра практика вследствие на толкова много построени обекти със средства от държавата и ЕС. Разбирането, че това са „социални проекти“, носи само "политически" дивидент, но не и устойчиви ползи за хората и инвеститорите. Стадионите по "села и паланки", построени без устойчив модел са ясен пример.

У нас се допуска голяма грешка – първо се проектира, строи се, а след това се търси потенциален „мениджър на съоръжението“. Грешен подход, който и до ден днешен се практикува. За съжаление, резултатите са видими за всички. Менажирането на едно подобно съоръжение започва много преди проектирането, минимум от момента на написване на концепцията. Подходът, че с проектирането и строителството всичко приключва, е дълбоко погрешен за бъдещето на една подобна инвестиция.

Няма стратегическа визия и се вземат решения на парче и на същия принцип се реализират. През годините бяха построени спортни съоръжения, но нито едно от тях не може да бъде посочено като „добра практика“ за спортен проект, носещ приходи или най-малкото обслужващ инвестицията си.

Държавата е лош стопанин на мултифункционалните си съоръжения, а начинът по който провежда тяхното управление убива потенциала за активно взаимодействие с бизнеса. Обикновено по света се правят подобни инвестиции именно за да се стимулира бизнесът и местните общности.

КОЛКО СИГУРНИ СА ТЕ ?

Този аспект от тяхното развитие е сред най-важните, а през последните години се превърна в основен, предвид динамиката в сектора на сигурност и постоянно увеличаващите се конвенционални и хибридни атаки. Темата за сигурността и охрана на едно подобно съоръжение е първата и основополагаща още при формирането на концепцията за неговото съществуване. На по-късен етап при създаването на неговата архитектура, проектиране, стратегия и структура за управление. Навсякъде, където на тези процеси се гледа отговорно важи правилото - сигурността на първо място!  Мултифункционалните закрити и открити съоръжения са отворени организми, в които хората се забавляват, което ги превръща в удобни и стратегически мишени, при които пораженията количествено и психологически за обществото могат да достигнат колосални размери и дългосрочно негативно въздействие. Още в първите фази при формирането на концепцията за едно съоръжение сe прави внимателен анализ на всички фактори, които имат отношение към сигурността и неговата охрана. Привличат се специалисти, така че да се минимизира рискът и заплахата.
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Equipos del Mundo (@equiposmundi) on



На практика у нас, всички нови или реконструирани съоръжения би следвало да отговарят на стандартите, зададени в закона. Но това далеч не е достатъчно, тъй като средата на сигурност е много динамична и се развива едновременно с технологиите. В този смисъл, с много малки изключения и то в отделни компоненти, родните ни съоръжения са далеч от тази динамика. Някой би казал, че не е необходимо, когато няма реална заплаха, но десетки примери показаха, че обект на тероризъм са именно такива локации. Това са постоянни мерки и критерии, които трябва да се покриват и изпълняват вследствие на анализа на средата за сигурност. За да се случи това, всяко едно съоръжение трябва да има опитен екип, стратегия и инструменти за постигането на максимална превенция. Важно е взаимодействието със службите, но регулярно, а не спорадично, което у нас е практика. Освен всичко, трябва да се прави и оценка на риска на събитията, които се провеждат в едно съоръжение предвид факта, че те могат да имат политически, идеологически, верски или друг начин за повишаване на потенциалния риск.

В този аспект има много, което трябва да се направи за да се постигне ниво, доближаващо се до най-добрите стандарти. Трайно липсва ноу-хау, сертификация, акредитация, контрол и взаимодействие между отделните елементи на една подобна стратегическа рамка за сигурност. Това, което правоохранителните органи или специализирани служби за охрана правят по време на едно мащабно мероприятие, не е достатъчно да се каже, че има цялостна стратегия, превенция и трайно намаляване на потенциалните заплахи. Необходилма е работа в дълбочина, която да превърне всеки един служител в малка бръмка от цялостната система на превенция и сигурност. Не е случайно, че атентатът на стадиона “Парк де пренс” бе предотвратен вследствие на уменията на добре обучен стюард. Охраната на залите в страната се провежда на съвсем други принципи, като водещият е финансов, което значително увеличава рисковете във всяко едно отношение. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Stade du Parc Des Princes (@parcdesprincesparis) on

 


Функции, като стюард и доброволец не присъстват достатъчно активно в провеждането на събития и ролята на тези хора е незначителна, обратно на световната практика. Предпазните съоръжения, като мантинели, огради и т.н., не са сертифицирани и не отговарят на международните стандарти, което също създава огромни рискове. Сериозни пропуски има и в конвенционалната охрана на обектите, а причините за това са много и отново свързани с тяхното управление.

В заключение можем да се каже, че чрез политиката си на управление на мултифункционалните си съоръжения държавата изостава значително, както в очакванията на обществото и бизнеса, така и спрямо дори тенденциите в региона. Тема на отделно изследване е колко мултифункционални са те наистина? Темповете, с които трябва да се наваксва трябва да бъдат повече от ускорени, а решенията които да доведат до трайна промяна, кардинални. В основата на тези решения стоят много социални аспекти от развитието на обществото, бизнеса и нови възможности, до чиито ползи и резултати ще се докоснем само когато стъпим на нивото на можещите и успяващите в този сегмент.

Автор: Борислав Велков

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg