Тази неделя на летище София за първи път ще кацне най-големият пътнически самолет в света. Airbus A380 ще бъде пилотиран от старши първи офицер Марио Бакалов.

Това е единственият български пилот на Airbus A380 в Lufthansa. Кариерата му започва през 2000 г., когато е приет в авиационната академия на авиокомпанията и започва обучението си за пилот.

През лятото на 2004 г. неговата детска мечта се превръща в реалност и той става първи офицер на Airbus A320. През първите години от кариерата си лети на полети в Европа, като съвместява летателната си дейност с обучителната - Марио е един от най-младите преподаватели в академията на Lufthansa.

Следващата стъпка за него е преквалифициране на Airbus A340 по трансконтинентални маршрути. От 2014 г. Марио е пилот на най-големия пътнически самолет в света Airbus A380 и в момента заема позицията на старши първи офицер.

Освен пилот, Марио е и дългогодишен инструктор в сферата на човешкия фактор, както и част от отрядите за бързо реагиране след авиоинциденти (CISM).

Марио Бакалов е роден през 1980 г. в Берлин и до 9-годишна възраст живее в България, след което се премества да учи във Вайнхайм (Германия). В момента живее и лети от Франкфурт. Вижте какво заяви пилотът за Profit.bg:

Пилотирате най-големия пътнически самолет в света. Как човек се подготвя за подобна отговорност?
Ако имате предвид подготовката, докато се стане пилот на Airbus A380, мога да кажа, че това включва доста години труд. Като се започне от самото обучение за пилот, а след това специално кариерата на Lufthansa е такава, че се лети първите години на по-малък самолет, например Airbus 320 из Европа.

След като се съберат необходимите часове и брой кацания и излитания, както и с натрупания през годините опит, пилотът може да се преквалифицира за по-голям самолет. Вече със събрания опит може да лети по-дълги отсечки с отговорността за повече хора.

Ако имате предвид как един пилот или аз се подготвям преди конкретен полет, мога да кажа, че главните неща преди полет са няколко. Важно е човек да се чувства добре, да е здрав, съсредоточен, психически уравновесен преди полета.

От значение е той да бъде концентриран и фокусиран върху полета, защото отговорността е огромна и трябва да бъдеш подготвен – пилотът трябва да знае всички правила и процедури, както и специфичността на маршрута, който се лети.

Колко години отнема подготовката за пилотската професия?
Подготовката за пилотската професия отнема няколко години, в зависимост от интензивността на обучението, след което, както е в кариерата на Lufthansa, се започва да се лети на самолет Airbus 320, за да се събира опит.

Първо е главното обучение, което е около 2 години. Лицензът, който се получава от него, не дава право на пилота да пилотира самолет. Затова, след общото обучение, трябва да се мине едно специфично обучение – казва се Type Rating, т.е. сертификат за управление на конкретен тип самолет, което е няколко месеца в симулатора (тренажора).

След това следва т.нар. Line Training, т.е. линейни полети с инструктор, докато се стигне т.нар. Final Check – последна финална проверка, за да се пилотира конкретния тип самолет.

Всяка нова преквалификация за нов, различен тип самолети изисква отново т.нар. Type Rating, т.е. отново Rating за съответния тип самолет, който на първо време е в тренажора, а след това летене по линейни полети с инструктор.

Коя е най-трудната писта, на която сте кацали?
Една от най-трудните писти, на които съм кацал, е Каракас във Венецуела. Там пистата се намира на едни скали, които са над водата и ние го наричаме това самолетоносач, т.е. оптически имаш чувството, че кацаш на нещо като самолетоносач, което е на около 20 метра над водата.

Скалите са над водата и има т.нар. оптически илюзии. Освен това самата писта има по средата нещо като връх, т.е. пистата първо се качва нагоре до средата, а след това слиза надолу, т.е. нещо като обърната вана и това също създава оптически илюзии и доста трудно се каца.

Но и софийското летище не е от най-лесните поради факта, че планината Витоша е твърде близко. Особено през пролетта или през есента, когато има бури, които са близко до планината – няма къде да се избягват тези бури.

Имате ли си свое собствено суеверие, което изпълнявате преди полет?
Аз лично не вярвам в суеверията и нямам някакъв ритуал, който правя преди полет. Лично вярвам, че това, което си мисля, това и става. Затова гледам и мислите ми да са позитивни и силно вярвам в това, че ако имам позитивни мисли, ако вярвам в това, което правя, то и самото нещо ще бъде действително добро и успешно и резултатът ще бъде успешен.

Затова гледам по-скоро да си настроя мисленето да бъде такова, че да ми помага да съм концентриран и съсредоточен, за да летя безопасно и да ми се случват хубави неща.

Разкажете ни малко повече за рутината си - по колко време седмично прекарвате във въздуха, колко пъти на ден летите и прибирате ли се често в България?
Летя около 4 полета на месец, т.е. грубо около един полет на седмица, което означава едно отиване и връщане до дадена дестинация, тъй като летя най-дългите маршрути и разстояния. Това означава, че полетът е някъде 12-13 часа, примерно до Сингапур, където целият екипаж оставаме 2 дни.

След връщането в Германия, в хъба във Франкфурт, също имаме около 2 дни свободни, което прави грубо една седмица за полет на дълго разстояние и четири на месеца.

Разбира се, това е напълно различно, когато се лети на по-малки самолети, например на Airbus 320 из Европа на къси разстояния. Там имаш по два, три, четири даже полета на ден. Например Франкфурт – Виена, Виена – Франкфурт, Франкфурт – Берлин, Берлин – Франкфурт, Франкфурт – Париж, преспиване в Париж, а на следващия ден Париж – Франкфурт и така нататък.

Пет дни по два до пет полета дневно и след това три дни се почива, т.е. работата е доста по-интензивна, с доста повече кацания и излитания и доста по-малък престой на съответното място. При дългите полети това е различно – при тях има много по-малко излитания и кацания, но пък дългите полети са доста по-уморителни от гл.т. на jet lag, смяна климата, смяна на времето.

Това натоварване се компенсира с един, два, три дни престой в съответната локация, където човек да си почине някъде по света.

А относно София и България, понеже имам силна емоционална връзка с България, тъй като имам роднини и приятели, за мен е важно често да се прибирам тук, за да не губя тази връзка с тези важни за мен хора. Наблюдавам какво се случва в България и съм информиран. Затова с голямо удоволствие и ще бъде огромна чест за мен да кацна на 16 октомври, тук, в България, със самолета Airbus A380.