За малко повече от десетилетие Дебрецен се превърна в един от основните центрове на автомобилната индустрия в Европа. Градът с население малко над 200 000 души е дом на завод на BMW за електрически автомобили на стойност 2 млрд. евро и фабрика за производство на катоди на южнокорейската EcoPro BM за 700 млн. евро. Освен това китайският гигант CATL построи завод за батерии за електромобили на стойност 7,4 млрд. евро.

Само тези три проекта в Дебрецен, който от гледна точка на жители е по-малък от Бургас, надхвърлят общите чуждестранни инвестиции в България за последните няколко години, сочи анализ на Българската предприемаческа асоциация (BESCO).

Каква е причината за тази очевидна диспропорция? Само за инвестицията на CATL унгарското правителство отпуска почти 900 млн. евро държавна помощ.

За да може България да намали изоставането си по отношение на инвестициите в експортно ориентирани индустрии с висока добавена стойност, от BESCO разработват набор от промени на Закона за насърчаване на инвестициите.

Доскоро Асоциация на българските стартъпи, миналия месец организацията взе решение да промени името си на Българската предприемаческа асоциация. BESCO вече има опит в законодателните инициативи със своята “Стартъп виза”, която улеснява чуждите граждани от трети страни, които искат да развиват високотехнологичен или иновативен бизнес у нас, да получат възможност за продължителен престой в страната.

През януари сме изнесли близо 20% повече стоки за ЕС на годишна базаИзносът на стоки за трети страни се увеличава с 14.7% в сравнение с януари - февруари 2022 г.
Росен Иванов, член на борда на организацията, разказва пред Profit какви са основните аспекти на предлаганите промени и къде се намира страната ни по отношение на световната верига на доставки за индустриите с висока добавена стойност.

Какво включва предложението за промяна на Закона за насърчаване на инвестициите на BESCO?

Промените са насочени в няколко основни посоки. Едната е да се увеличи конкретната държавна помощ за експортно ориентираните производствени инвестиции, които имат по голяма добавена стойност. Това означава да се намалят праговете за такива проекти, като в същото време се насърчат повече инвестиции в сектори със средна и висока добавена стойност, които по презумпция могат да си позволят да плащат по високи заплати на работниците си.

Едно от условията за предоставяне на държавна помощ е тези проекти да наемат хора на по-високи заплати от средната за дадената община, в която се намира производството.

Това цели да се насърчава реализацията на производствени проекти с по-висока добавена стойност в по-слабо развитите региони на страната.

Каква е ситуацията със законодателството към момента и до какви проблеми води то?

За това един инвеститор да избере България има много фактори - стабилност, наличие на работна ръка, инфраструктура, образование и т.н. Но много държави - от Полша, през Чехия, Словакия и Унгария, до съседните ни страни, предоставят държавна помощ, която е разрешена от ЕС.

Брюксел разрешава за всеки регион различен интензитет на държавна помощ. В България той достига до 60%, но, докато много от държавите дават такава помощ, у нас тя е несериозна в момента. Ако в Сърбия един инвеститор получава значителна държавна помощ, то в България предложението се изчерпва с някаква пътна инфраструктура, която не е ясно кога ще бъде построена.

Oбособяват държавна индустриална зона Тя ще бъде профилирана най-вече за автомобилостроенето и свързаните с него сегменти Националният бюджет за държавна помощ за подобни инвестиции у нас е 10 млн. евро на година. В Македония, например, той е над 100 млн, да не говорим за държави като Унгария, Румъния и дори Сърбия. Така че трябва да има реални средства за реална държавна помощ, ако искаме да сме конкурентни, тъй като това е един от най-важните аспекти за инвеститорите при избора на локация за едно производство.

От BESCO сте категорични, че насърчаването на експортно-ориентирани производствени инвестиции би следвало да е национален приоритет. Защо?

Като се погледнат показатели като БВП на човек и средна заплата, става ясно, че България е достигнала до едно средно ниво на икономическо развитие. Но факторите, довели дотук, като намаляване на безработицата чрез инвестиции в непроизводствени сектори, са изчерпани. Това се вижда и от доклада на Световната банка от декември. Няма как да минем към следващото ниво на развитие, ако не увеличим производителността на хората, които вече са заети в икономиката. Това може да се постигне чрез иновативни предприятия, които изнасят конкурентна продукция. Увеличението на производителността също така ще позволи на бизнеса да плаща по-високи заплати на служителите си.

По друг начин казано, трябва започнем да привличаме качествено ново ниво инвестиции, които са по-продуктивни и експортно ориентирани, за да може икономиката ни да мине на следващо ниво, като се интегрира по-добре в глобалните вериги за доставки.

Къде е България на инвестиционната карта в момента? Доколко можем да се сравняваме със съседите си?

Конкретно в експортно ориентираните инвестиции изоставаме много драстично. Сърбия, например, привлече няколко инвестиции на стойност над милиард. Само една японска компания инвестира 1,5 млрд. евро в завод за електродвигатели в Нови сад. Румъния привлече току-що инвестиция за производство на гуми на стойност 600 млн. евро от Nokian Tyre. Mercedes пък инвестира почти 200 млн. евро във фабрика за части в страната.

Това са инвестиции, които и по големина, и по мащаб, и по добавена стойност никога не са се случвали в България. Така че, когато говорим за изграждане на нови и значими производства, България изостава сериозно.

А ако отидем към Чехия, Унгария и Словакия, нещата стават още по-сериозни. Словакия, например, след като вече има производства на няколко автомобилни компании, наскоро привлече Volvo, която обяви инвестиция на стойност 1,2 млрд. евро. Унгария, на свой ред, обяви инвестиция на стойност 7,5 млрд. евро за производство на електрически батерии.

Къде са най-високите заплати у нас в годината на възстановяване от COVID-19Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2021 г. е в община Челопеч Така че ние сме много далеч от мащабите на държавите от Централна Европа и дори от съседните ни страни.

Има ли шанс в скоро време, ако не да ги настигнем, то поне да започнем да скъсяваме дистанцията?

Има шанс, но трябват усилия в множество посоки - и улесняване на административните процедури, и увеличаване на държавния бюджет за маркетинг и този на Агенцията за инвестиции, и изграждане на индустриални зони.

Но също толкова важно е приемането на нов Закон за насърчаване на инвестициите, защото той е основен елемент от цялостния пакет.

Има достатъчно успешни държави и примери, които са започнали от подобно ниво и са се справили успешно. Такъв пример е Словакия - страна, която нямаше нито един автомобилен производител, в момента е най-големият производител на автомобили на глава от населението в света. Това се случи заради много активната политика на държавата да привлича този тип инвеститори.

В България също имаше завод за автомобили - Great Wall, който спря да работи. Имаше и други подобни проекти. Защо се провалиха те?

Този отговор има две части. На първо място, важно е кой ги прави тези фабрики. Едно е производството да е собственост на BMW или Mercedes, друго е да е на Great Wall. Затова и конкуренцията за завода на Volkswagen преди известно време беше толкова ожесточена. Важно е кои са инвеститорите и нашата цел трябва да е да сме на картата на най-големите световни компании, а не на ниво трети доставчици.

От друга страна, в пазарната икономика винаги има възможност един инвеститор да дойде и да си тръгне, но ние трябва да сме консистентни в това да се борим най-големите световни компании да дойдат в България.

България е на финала по пътя към еврото. Какви са стъпките пред бизнесаАмериканската търговска камара в България организира форум за еврото Индустриалните зони са част от решението на този проблем. Защо няма повече като тази в Пловдив на различни места?

Тя стана успешна благодарение на добрата колаборация между частните компании, общината и част от образователните институции. Това направи възможно, когато се появи инвеститор, да му се каже: “Ето ви готова зона, имате подкрепа от общината, има достатъчно работна ръка.” Тоест да се улесни целият процес един инвеститор да стартира.

Начинът държавата да мултиплицира този успех е да се изградят предварително зоните, да се облекчат административните процедури за строеж на фабрики и да станем конкурентни по отношение на държавната помощ.

Много инвеститори, особено по-големите, гледат множество различни локации и избират страната, в която има най-широк пакет, част от който е и държавната помощ. Ако ние адресираме всички тези елементи, ще станем много по-конкуренти.

На какво ниво е прокарването на промените в Закона за насърчаване на инвестициите на BESCO?

На първо място, искаме да има истинска дискусия и да наложим разбирането, че инвестициите трябва да са приоритет за държавата. Това ще подкрепи както българския бизнес да инвестира повече, така и да привличаме повече чуждестранни инвестиции.

Имаме разписани основните промени по закона, но е нужно осъзнаване на национално ниво, че инвестициите са абсолютен приоритет, ако България иска да премине на следващото ниво на развитие.

Имали сме разговори с основните политически партии, които демонстрират нагласа тези промени да бъдат подкрепени. Надяваме се това да не се промени.

Каква е рецептата за преминаване в следващото ниво на икономическо развитие?

Трябва да се поучим от икономическите чудеса, които са се случили в Азия, а и в Централна Европа, защото често се пропуска фактъта, че държави като Чехия, Словакия и Латвия вече в много отношения са по-развити от Гърция и Португалия, например.

Тези примери са факт благодарение на константен растеж, до голяма степен задвижван от експортно ориентирани производствени компании. Те увеличават износа на държавата, създават по-добре платени работни места, а това се превръща в основата на постоянния икономически прогрес. Важно е не да има моментен бум на инвестициите в недвижими имоти, например, и след това да идва спад, а да се обезпечи дългосрочен растеж.

В този ред на мисли, в България има огромен проблем и с неравенствата между София и големите градове, от една страна, и останалата част от страната - от друга. Той трябва да бъде решен чрез създаването на работни места, които да позволят на хора с ниска и средна квалификация да минат поне едно ниво нагоре. Затова целенасоченото насърчаване на инвестиции в по-слабо развити региони на държавата трябва да е абсолютен приоритет.

Иван Гайдаров