Йордан Моллов получава образованието си и трупа професионален опит в САЩ. Днес той отново е в България. Това е и поводът за интервюто - да ни разкаже от личен опит за обратите, които настъпиха в САЩ. Приятно четене!

Здравей, като начало може ли да се представиш накратко на читателите ни - име, сегашно работно място, образование, стаж, трудов опит и др.?

Здравейте, казвам се Йордан Моллов, работя за Global Markets, един нов инвестиционен посредник на българския пазар. Завърших международни отношение в State University of New York и MBA -Финанси/Счетоводство във Fordham University, бях стажант в ООН в Ню Йорк, отдел United Nations Business Council.

Започнах кариерата си в небезизвестния хедж фонд Tiger Asset Management, след което преминах към Hound Partners, фонд от групата на Tiger. Там се научих на повечето неща, които знам за инвестирането, fund management и хеджирането. В последствие работех в 3G Capital Management - бразилски хедж фонд.

Ето че днес ти отново си в България. Но да се върнем малко по-назад във времето. Ще ни разкажеш ли кога напусна страната, защо реши да отидеш зад граница и защо точно в Щатите? Къде се установи там?

Реших да уча в американски университет, година преди за завърша гимназия. През 2003 г. това бе най-доброто образование, което човек можеше да получи. Започнах в един американски университет в Прага и година по-късно се прехвърлих в State University of New York.

Избрах да отида именно там, защото имаха много добра програма за международни отношения и преди всичко възможност за стаж в централата на ООН в Ню Йорк. В последната година на моето обучение започнах като стажант в the United Nations Business Council. Стажът вървя добре и продължи до завършването ми.

В Ню Йорк обаче най-добрите работни места бяха в сферата на борсите и банкирането. Затова след два месеца упорито търсене на позиция започнах в Tiger Asset Management. Основателят на Tiger се казва Джулиан Робъртсън. Той и Джордж Сорос се считат за основоположниците на днешните хедж фондови стратегии. Джулиан натрупва богатството и имиджа си от акции (long/short strategies), докато Сорос е известен като „the macro master", т.е. умее да спекулира успешно с валути.

С какви планове замина за там?

Не заминах в САЩ, за да се установя там. Отидох да уча. Всичко друго беше продукт на много упорита работа и не малко късмет. През 2006 г., когато глобалната икономика растеше с шеметно темпо, Ню Йорк предлагаше възможности в много сфери.

По време на престоя си в САЩ си натрупал ценен житейски и трудов опит, трудно ли е за един чужденец да намери своето място под слънцето в САЩ?

САЩ е мястото, където всички са добре дошли. Расизмът и национализмът не са проблем при търсенето на работа, приятели или квартира. Естествено, това не е обезателно една прекрасна новина за хората от Европа, свикнали на статута си на по-висши и по-уважавани, но за един човек от Африка или Азия това наистина е „обетованата земя".

Когато започна работа в Щатите настроенията бяха коренно различни от сегашните. Какво се промени?

Ситуацията на Wall Street през 2006 г. бе коренно различна от днешната. Ню Йорк бе мястото, където всеки талантлив и амбициозен човек искаше да работи. Едни от най-добрите университети са разположени в/около Ню Йорк (Harvard е в Boston, Wharton е в Pennsylvania, Columbia, NYU и Fordham са на самия остров Манхатан, Yale също е на няколко часа път).

Градът с многото възможности, които предлагаше, привличаше най-добрия талант от цял свят. Бях заобиколен от много гениални хора и научих много неща.

Ежедневно пишем за влошаващата се икономическа обстановка по целия свят и САЩ, но като че ли ти можеш да ни разкажеш най-добре, от първа ръка, за реалните измерения и влияние на кризата върху живота на американците. Как изглеждаше Манхатън преди да напуснеш САЩ?

Днес няма достатъчно работни места за много от финансовите експерти. Повечето мои приятели там са загубили работа си. Един познат, бивш инвестиционен банкер от Morgan Stanley преди седмица се пошегува, че градът се е превърнал в „гробището на капитализма".

След фалита на Lehman Brothers и поглъщанията на Merrill Lynch и Bear Sterns от Bank of America и съответно JPMorgan градът загуби много от добре платените работни позиции. По-малките фирми също орязаха персонала и заплатите, а легендарните бонуси на Wall Street изчезнаха.

Кога реши да напуснеш САЩ и защо се върна в България - кои бяха основните доводи да избереш отново страната?

Напуснах САЩ след завършването на MBA в Fordham University през януари 2009 г. Загубих работата си във фонда, в който работех (фондът имаше значителна експозиция към Washington Mutual, който изпадна в несъстоятелност).

В САЩ разбрах, че позиционирането е много важна за успех в кариерата и личния живот. Като при правилата на водене на война. Трябва да се избере място, където човек би имал преимущества спрямо останалите.

Тук имам подкрепата на семейството ми, нещо, което много ми липсваше в САЩ. Също опитът, който натрупах и уменията, които развих, ме правят конкурентноспособен в България и вярвам, че мога да допринеса за успеха на моята фирма във всички начинания, в които управителите решат да се впуснат. Генералите искат да имат в арсенала си най-добрите оръжия, защото те отварят повече възможности за изява и повишават вероятността за успех.

Не мога да не те попитам и за промените, които според теб са настъпили в страната по време на престоя си в САЩ? Мислиш ли, че България може да се превърне в страна с неограничени възможности?

Виждам много възможности в България, защото пазарът не е уплътнен в нито един сектор (с изключение на недвижимите имоти), а знаем добре, че най-много възможности съществуват точно там, където никой не ги вижда. Бих посъветвал хората да преодолеят многото ненужни емоцийки, които ги спъват по пътя на успеха (в личен план и в кариерата). Отчаянието, досадата и небрежността са някои примери.

България се променя динамично. Знам, че не всеки би се съгласил, но страната е изживяла известен разцвет през последните няколко години. Нека не забравяме, че системата за стимулиране на капитализма кара хората да искат повече и никога да не са доволни от постигнатото.

Капитализмът може да ти даде всичко материално, но трагедията е, че никога няма да си доволен от полученото. Подобно на олимпийските игри. Винаги има само едни рекорд и целта на всеки участник е да го достигне и подобри. Не може всички да сме рекордьори!

Планираш ли да живееш отново зад граница?

По отношение на мястото на живот България винаги ще бъде моя основна база, но ще се стремя да бъда там, където са и възможностите!