През последните няколко години технологичното развитие промени из основи финансовия сектор.

Банки, небанкови институции и финтех компании се надпреварват за вниманието на потребителите, създавайки нови и нови инструменти, които улесняват тяхното финансово ежедневие.

Ще доведе ли това до изчезването на “финикийските знаци”? Кои са най-важните аспекти на променящата се среда и до какво ще доведат те? Готови ли са финансовите институции да отговорят на новите реалности? Какъв е пътят напред?

Отговорите на тези въпроси даде Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово, по време на икономическата конференция ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023 с водещ Светослав Иванов, bTV.

Ако всичко е дигитално, как си представяте разплащанията през следващите години. Свършва ли времето на банкнотите и монетите?

Не бих казала, че банкнотите и монетите ще изчезнат, просто парите променят формата си. Шумът на парите се променя - от шумоленето на хартия и звъна на монетите към мелодията в нотификациите на мобилния телефон. Благодарение на технологиите, които се създават и използват, парите вече могат да имат и вкус и да носят емоция. Според мен в бъдеще благодарение на технологиите потребителите ще имат възможност да избират най-удобния, най-предпочитания и най-комфортния за тях начин за разплащане. В света на новата икономика и технологиите на първо място е удобството – това е и нашата мантра.

Но разплащанията са една много малка част от цялото дигитално преживяване. Тук говорим за глобализация и токенизация на всичко - стоки, дрехи, услуги. За да подкрепим малките производители във вкусовата промишленост например, подкпрепихмe платформата"Истински мед" да „токенизира“ меда, като по този начин той придобива дигитална стойност и дава възможност за смислена инвестиция – в кошери, а с това и в бъдещето на планетата.


Светослав Иванов, bTV: Към бъдещето ни водят пътища с много разклоненияНе е новина, че живеем във времена на кризи от типа „очаквахме го“

Достатъчно бързо ли приемат банките и картовите мрежи тези промени?

Картовите оператори създават новите технологии и реално това, за което говорят банките - как дигитализират плащанията, и финтех компаниите, които избухнаха и постигнаха огромен ръст, нямаше да е възможно да се случи, ако не се движеха по нашите инфраструктурни релси. Много хора свързват Mastercard с пластмасовите карти и логото на тях. Но това не е всичко.

Ние сме една екосистема, която създава инфраструктура, чиято роля не е само да покрива картовите разплащания. Mastercard има много вливания в своята история. Въпреки че е американска компания през 2007 г. тя се сля с Europay, която е европейска инфраструктура, и благодарение на това постигнахме тази глобализация на услугите.

Когато говорим за бъдещето на разплащанията, то до голяма степен е свързано с бъдещето на хората - глобално, със свободно придвижване и без никакви граници, в рамките на морала и закона, разбира се. Това включва и тяхната електронна идентичност и сигурност, защитени биометрични данни и персонализирани услуги.

Чисто статистически, повечето хора отдавна използват мобилните си телефони за разплащания. Това е голям скок за много кратко време. Накъде се движи тази тенденция?

Според анализаторите се очаква до 2027 г. 54% от разплащанията да се извършват през мобилни портфейли. Засега сме далеч от този процент, но много хора вече банкират и плащат през телефоните си.

Когато говорим за мобилни плащания и мобилни портфейли обаче, ние не визираме само плащането с карти. Вашият смартфон е една цяла екосистема. Погледнете вашия физически портфейл. В него няма само пари - има лична карта, шофьорска книжка, касови бележки, карти за лоялност и т.н. Когато всичко това влезе в мобилния портфейл, ще гарантира неговата по-честа употреба, защото той става част от живота ни.

Този технологичен скок създаде много ожесточена конкуренция, в която се включиха технологични компании и дори телекоми. Идва ли моментът, в който традиционните банки ще трябва да се променят?

Те отдавна са тръгнали по пътя на промяната. Казвам го и като представител на Mastercard, и като потребител. Българските банки например са на едно много добро ниво по отношение на внедряването на технологични иновации.

Но това кой ще победи в тази конкуренция зависи от клиента. Всичко, което се прави, трябва да бъде в негово име и да решава конкретни негови проблеми. Дали той ще избере мобилен портфейл на телеком, на банка или някое суперприложение от трета страна, това е негово решение. Тази конкуренция е много здравословна, защото води до прогрес.

Асен Василев: Възможно е да извършим по-плавен преход към евротоДо края на годината предвиждам инфлацията в България да възлиза на около 7%, заяви той

Идва ли времето, в което няма да има нужда да се печатат банкноти и да се секат монети?

Със сигурност количеството ще намалее, но скоро едва ли ще изчезнат напълно. Въпреки това вече има икономики, в които парите в брой почти не се използват. Там дори да имате пари в брой, се харчат трудно. Просто съхранението на физически средства е много по-скъпо и рисковано, отколкото електронните разплащания.

Има ли перфектен разплащателен модел?

Перфектният разплащателен модел е този, който е удобен за клиента и решава неговите проблеми. За мен това е глобалният модел, който позволява на потребителите да оперират със своите средства отвсякъде, по всяко време и за каквото пожелаят, включително за трансгранични услуги.

В България също има много плащания от сметка в сметка, които прескачат картовите схеми. Ние не виждаме никаква заплаха в това, защото колкото по-голяма е палитрата от дигитални услуги, толкова по-голям шанс има повече потребители да се включат в тази екосистема.

Разплащанията много отдавна не са просто едно прехвърляне на пари. Често те имат включващ елемент за лица, които са били изключени от дигиталната икономика. Те също така помагат на малкия и среден бизнес да се развива. Затова и ние си партнираме с проекта "Истински мед". Разбрахме проблема, който те адресират, помогнахме им да дигитализират малки производители, да започнат да алармират за екологичните проблеми в дигиталното пространство и да намират повече съюзници, включително и като експанзия на нови пазари – в случая в Румъния.

И тук не става дума да се дадат пари на някой и той да си прави бизнеса. От една страна, трябва да създадеш информираност за темата, а от друга - да дадеш възможност на един бизнес да стане по-глобален. В днешно време и за банките, и за големите компании е важно не само да правят добре бизнес, а да правят добро, докато се развиват.