Състоянието на капиталовите пазари през последния месец отново повдигна въпроса относно това какви допълнителни мерки са необходими за справяне с кризата. Обяснението, че това са международни процеси, пред които ние, в България, сме пасивни наблюдатели, колкото и да са верни, все пак не отхвърлят напълно идеята, че допълнителни инициативи, конкретно за страната, могат да бъдат предприети.

В България липсва проблемът с кредитните институции и няма остра необходимост от осигуряване на извънредна ликвидност. По тази причина дори не е необходимо увеличение на бюджетните разходи, каквото може да си позволи правителството на САЩ. У нас проблемите са от други естество и са свързани по-скоро с конкурентоспособността на икономиката ни.

Но да се върнем отново към капиталовия пазар и предприемане на ефективни мерки. В тази светлина на мисли, се вписва приетият закон за създаване на Сребърен фонд. Идеята, като цяло, не е лоша и дори може да се приеме като форма на спестяване на разходи от страна на правителството. В допълнение на това, фондът представлява допълнение към пенсионната система и в него влизат приходи от приватизация и част от бюджетния излишък.

Философията на фонда предполага осигурените лица в България да имат възможност да получат известно обезщетение за участието си в създаването на брутния вътрешен продукт на страната. По тази причина във вноската на фонда се предвидени половината от приходите от приватизации, колкото и малко да са те. Тук обаче фондът влиза в противоречие със своята философия, тъй като законът му забранява да инвестира на капиталовия пазар в България.

Събитията от последната година на международните пазари промениха тотално представите за отделните класове активи. Съвсем естествено вече се влага съвсем различен смисъл в понятието без рисков актив или инструмент с най-висок кредитен рейтинг. С какво би спечелил фонда, ако бе инвестирал в такива първокласни книжа като облигации на Лемън Брадърс или акции на AIG, Уаковия и пр. Защо е необходимо българският капиталов пазар да бъде изцяло изваден като инвестиционна алтернатива?

Това не съответства както на целите на фонда, така и на философията зад неговото създаване. Така например какво пречи фондът да придобива участия от структуроопределящи дружества в страната, където общественият контрол е значително по-висок?

Ако не се допълни българският пазар като алтернатива, то би било по-добре да бъде забранена и възможността да се инвестира във всякакъв вид ценни книжа и да се ограничи единствено до банковите депозити. По този начин би се подобрила, макар и скромно, ликвидността на банковата система.

Отделно възможността за инвестиране само в чужбина по никакъв начин не намалява рисковия профил на фонда. Географското разпределение не води до подобряването на представянето.

С въвеждане на възможността за инвестиране в България, при ясни условия и ред, правителството може да постигне две цели – подаване на сигнал към инвеститорите в България, че пазарът има подкрепа от страна на правителството и вливане на ликвидност, от чиято липса в момента могат да пострадат и най-обикновените осигурени лица в пенсионната система. Аргументът, че в дългосрочен план отново се очаква местният пазар да носи добра доходност, дори не е необходим от допълнителен анализ и коментар.

Петко Вълков, изп. д-р на БенчМарк Асет Мениджмънт