Нашите мозъци работят така, че да осмислят нещата, като правят връзка между мислите, идеите, действията и последствията.

Понякога обаче те може направо да грешат, да са негативно настроени или да ни подвеждат.

Когнитивно поведенческите специалисти определят тези случаи като “когнитивни изкривявания.” Тези капани ни карат да възприемаме реалността по-различно, отколкото всъщност е — а повечето успели хора са се научили как на всяка цена да разпознават и избягват тези грешки при мисленето.

Докато пише книга, Анна Борхес прави проучване сред психолози, за да разбере как тези мисловни модели могат да попречат на нашето здраве, щастие и на способността ни да преодоляваме трудностите и да постигаме целите си.

Тя споделя пред CNBC някои от най-често срещаните психологически капани, които ни спъват по пътя към успеха и как да ги преодоляваме:

1. Емоционално разсъждаване

Един от най-често срещаните психологически капани, в които попадаме, е да бъркаме нашите емоции с доказателство за истината.

Пример: “Смятам, че моите идеи са безполезни, затова няма да ги споделя на тази среща.”

Емоционалното разсъждаване често може да ни накара да вземаме лоши решения. В писмото си през 2015 г. до акционерите на Amazon основателят на компанията Джеф Безос предупреждава за опасността от това да позволяваме на емоциите да вземат връх при вземането на важни решения, вместо да отстъпим крачка назад и да се опитаме да научим каквото можем за проблема.

“Някои решения са важни и необратими или почти необратими,” пише той. “Тези решения трябва да бъдат вземани методично, внимателно, бавно, с много размисли и консултации.”

За да се противопоставим на емоционалното разсъждаване, специалистите съветват да си задаваме въпроси, като “Какви са фактите, които подкрепят моето емоционално базирано решение?” или “Възможно ли е моите чувства да са замъглени от някакво пристрастие, което трябва да бъде преоценено?”

Когато спрете да трансформирате чувствата си в истини, вие се сдобивате с логиката и яснотата, които ще ви позволят да вземате по-умни решения.

2. Обвиняване

Започваме да обвиняваме, когато търсим отговорност на други за нашите действия и чувства.

Пример: Когато тръгвате на работата, котката ви се промъква през вратата и бяга навън. “Страхотно,” казвате си вие. “Сега ще закъснея за работа и котката е виновна за това.”

Ние често обвиняваме другите, защото това ни помага да “запазваме самочувствието си, като избягваме осъзнаването на собствените си пропуски и недостатъци,” казва Сюзън Уитборн, преподавател по Психология в Университета на Масачузетс Амхъртс.

Когато не поемаме отговорност за последствията от собственото си поведение, това означава, че не се учим от грешките си. От ключово значение за успеха обаче е човек да може да израства чрез своите преживявания, особено когато те са негативни.

“Да обвиняваш не е рационално и това стигматизира другата страна,” казва Густав Рацети, автор на Stretch Your Mind." Според него практикуването на съпричастност може да помогне на човек да се откаже от навика да обвинява.

“Концентрирайте се върху това да разбирате човека отсреща. Опитайте да се поставите на негово или нейно място. Откажете се от подхода ‘правилно-грешно’.”

3. Катастрофизиране

Мнозина от нас са тръгвали надолу по спиралата на негативността, очаквайки да настъпи някакво бедствие, независимо от това какво се случва.

Пример: По новините казват, че наближава буря. Вие започвате да си представяте всички лоши неща, които биха могли да се случат: “Ами ако къщата ми бъде унищожена?” “Ами ако мой близък пострада?” “Ами ако аз пострадам?”

Страхът, и по конкретно лишения от разум страх, играе голяма роля за катастрофизирането. Няма обаче нищо полезно в това човек винаги да очаква възможно най-лошия край от всяко нещо. Всъщност, проучвания показват, че това може да доведе до безпокойство и депресия.

Психологът Джудит Бет препоръчва изготвянето на списъци с предимствата и недостатъците на това да влагате енергия в катастрофизирането. От полза също така може да бъде да играете ролята на “адвокат на дявола” и да изготвяте списък с възможно най-добрите сценарии (и дори сценарии, които са приемливи).

По този начин ще бъдете по-спокойни, не толкова напрегнати и ще разсъждавате по-ясно.

4. Заблуда по отношение на справедливостта

При заблудата по отношение на справедливостта, човек смята, че всяка ситуация трябва да бъде определяна според това кое е справедливо.

Например: Ядосани сте, че ваш колега е бил повишен, а вие не. Оплаквате се на себе си, че това не е честно: “Той или тя рядко идва навреме на работа, а аз вероятно работя много повече от него/нея.”

Знаете ли обаче какво? Както вероятно са ви казвали като дете: Животът не винаги е справедлив. Когато изпадате в заблуда по отношение на справедливостта, е по-вероятно, в крайна сметка, да останете ядосани, засегнати или с усещане за безнадеждност.

Специалисти съветват да излагаме нашите чувства като предпочитания, което би могло да помогне относно начина, по който се чувстваме относно дадена ситуация.

Така че вместо да позволявате да бъдете обзети от горчивина, си кажете: “Би било хубаво да получа повишение, но не винаги имам контрол върху това. Вероятно мога да говоря с шефа за това как бих могъл да получа повишение следващата година.”

5. Персонализиране

Персонализирането представлява това да приемате всичко лично или пък да обвинявате себе си без някаква логическа причина.

Пример: “Моят син е получил двойка на изпита и вината е изцяло моя. Трябваше да отделям повече време, за да му помагам да учи.”

Психолози смятат, че персонализирането може да доведе до чувство на вина, срам и усещания на неадекватност. За да се справите с това когнитивно изкривяване, направете стъпка назад и помислете за това каква е била вашата роля в цялата ситуация. След това обмислете как може би вината не е изцяло ваша.

Поглеждайки нещата от друг ъгъл, може да откриете, че са въвлечени различни фактори и че изходът не е пряко отражение на вас.