5 токсични родителски грешки, които могат да направят децата по-егоистични

13981
5 токсични родителски грешки, които могат да направят децата по-егоистични

© Pixabay.com

Когато става въпрос за отглеждането на успешни, грижовни и всестранно развити деца, всичко започва със семейството.

Най-добрите домове са тези, в които има състрадание, където гласовете и чувствата на децата са приоритет.

Проучвания показват, че до тригодишна възраст децата вече започват да проявяват истинско състрадание и съпричастност и разбират, че техните чувства и изживявания могат да бъдат различни от тези на другите, пише CNBC.

Трейси Баксли, която е университетски преподавател и обучава родители, посочва няколко токсични родителски грешки, които е забелязала, че могат да доведат до това децата да станат по-егоистични като възрастни и да смятат, че много неща им се полагат по право:


Казвате „да“ на почти всичко

Проучвания показват, че деца, които израстват с усещането, че всичко им се полага по право, което се появява вследствие на прекомерното угаждане, са по-загрижени за себе си, показват по-малко съпричастие, имат липса на трудова етика и може да се държат сякаш правилата не важат за тях.

Преподаването на състрадание на вашите деца изисква да започнете да казвате „не“ понякога. Не, няма да почиствате след тях. Не, няма да им купите онова нещо, което искат. Не, няма да позволявате да ви се говори по този начин. Предоставянето на последствия на техните лоши действия ще подкрепи способността им да виждат ситуациите от различни гледни точки.

Ако детето ви нагруби своя брат или сестра, не подминавайте това. Вместо това кажете: “Чувствам се (тук посочете вашето чувство), когато говориш на брат си/сестра си по този начин. Да бъдеш мил с него или с нея е правило в нашия дом. Да го/я наричаш (използваната обида) е неприемливо и за това поведение има последствия.”

Не създавате възможности децата да се учат

Може да мислите, че те не обръщат внимание, но децата гледат много внимателно как реагирате на различни ситуации. Бихте искали те да стават свидетели на начина, по който вие виждате доброто у всеки, без значение колко малък е проблемът или кой е човекът.

Дори и най-малките деца могат да свикнат с идеята да се поставят на мястото на друг. Например, искам синовете ми да си помагат и да мислят един за друг по-често:

Аз: “Приготвям сандвичи. Ти какъв искаш?”
Синът: “С пуешко месо, моля!”
Аз: “Какъв да направя за брат ти?”
Синът: “С пуешко месо!”
Аз: “Хм. Това определено е сандвичът, който ти искаш, защото е любимият ти. Нека обаче помислим за твоя брат. Как мислиш би се почувствал, ако се прибере вкъщи и види, че сме направили твоя любим сандвич за него? Какво мислиш, че би казал той за сандвича, който би искал?”
Синът: “Той ще иска сандвич с фъстъчено масло и сладко?”
Аз: “Да, харесва ми как помисли за чувствата на своя брат и за това какво би го направило щастлив.”

Не обсъждате това, което се случва по света

До осемгодишна възраст децата вече могат да разбират, че чувствата на човек може да не се основават на това какво се случва с него в момента, а вместо това да са вследствие на неговите житейски обстоятелства.

По време на този период на развитие децата също така развиват по-конкретно разбиране и съпричастност към групи от потиснати хора. Затова е много важно да разговаряте с тях за това, което може би виждат по новините, чуват извън дома или четат в социалните медии.

Използвайте тези момент, за да демонстрирате как се показва истинска загриженост, подкрепа или как се защитават други хора. Колкото повече семена на състрадание посеете, толкова повече децата ви ще жънат от живота в услуга на другите.

7 признака, че отглеждате разглезено дете и какво да направите по въпросаДобрата новина е, че разглезените деца стават, а не се раждат такива. Така че обратният процес е възможен

Предоставяте им всичко без да налагате проявяването на благодарност

Това да работят за джобните си пари или заради това, че са част от семейството, учи децата да подкрепят другите, което им помага да разберат важността на общността и на екипната работа.

Децата се научават да бъдат благодарни, когато не получават всичко, което са искали. Позволявайте им да искат онези допълнителни неща. Учете ги да казват “благодаря” (дори и ако става въпрос за безвкусната плодова торта на леля). Накарайте ги да си водят „дневник за нещата, за които са благодарни.”

Баксли казва, че в дома й има бяла дъска на входната врата и децата трябва да напишат отговор на един въпрос всеки ден преди да излязат. Тези въпроси често са насочени към благодарността.

Не ги включвате в доброволческата работа

Ние невинаги можем да преживяваме това, през което преминава някой друг, но може да се свързваме на човешко ниво посредством доброволческата работа.

Състраданието в една общност означава обединяването около общата идея да се виждаме с други хора и да се опитваме да разберем техните преживявания по начини, които отварят сърцето ни да им помагаме.

Баксли призовава родителите да работят неуморно за облекчаването на страданията на нашите съседи, за потискането на егото и за почитането на светостта на всяко човешко същество. Това е начинът, по който тя е избрала да живее своя живот и би искала да отгледа по този начин и децата си.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg