Какво можем да научим за съвременния свят от живота на петролен магнат, който е етнически арменец, роден в Османската империя. Оказва се, че доста, съдейки по завладяващата биография на Калуст Гулбенкиян, изкусен бизнесмен, който при смъртта си през 1955 г. е бил най-богатият човек в света.

Гулбенкиан видял петролно поле само веднъж, по време на посещение в Баку (процъфтяващ заради петрола на времето град в Руската империя, сега столица на Азербайджан) като 19-годишен студент в Кингс Колидж в Лондон, но много бързо оценил важността на петрола като суровина и възможностите, които създава международната конкуренция в тази сфера. Той комбинирал отличните си връзки в Близкия Изток с предприемаческите умения, които придобил в Лондон и си осигурил 5-процентен дял от всичкия петрол добиван под азиатските територии на Османската империя.

Когато сделката била подписана, в навечерието на Първата световна война, делът му не изглеждал като нещо особено, но той се борил в продължение на десетилетия, за да го запази и до 50-те години на миналия век Гулбенкиан получавал по шилинг от всеки паунд печелен от някои от най-богатите петролни полета в света. А това всъщност не било никак малко. При смъртта му неговото състояние се равнява на 5 млрд. паунда (6.29 млрд. долара) в днешни пари.

Гулбенкиан определено не бил харесван човек и влошавал отношенията си почти с всеки, с който си имал вземане-даване, но качествата му определено правят биографията му интересно четиво. В даден период той използвал недостига на капитали на младия още Съветски съюз, за да изгради ядрото на колекция от предмети на изкуството от световна класа. Няколко картини на Рембранд липсват от Ермитажа, благодарение на неговите умения да преговаря.

Когато Гулбенкиан е роден през 1869 г., арменците били значително малцинство в Истанбул и доминирали в търговския сектор в града, след като се възползвали от редица реформи прието от Османската империя с цел подкрепа на немощната й икономика. До 80-те години на 19-и век в града се заражда недоволство срещу арменците, което в крайна сметка завършва с Арменския геноцид от 1915-17 г.

Гулбенкиан се бил преместил в Лондон, за да учи, където остава и постепенно зарязва търговския бизнес на семейството. Неговият живот и кариера обаче били основно транснационални.

Милиардерът, който отказа да спаси живота на своя внукОколо излизащия скоро по кината филм „Всичките пари на света“ се вдигна сериозен шум заради секс скандалa с Кевин Спейси. Скандалът, на който е базиран филма обаче, е също толкова шокиращ

Той харесвал някои държави, най-вече Великобритания и Франция, където държал творбите си на изкуството, но избягвал да прави неща, които му струват пари. По тази причина той прекарал по-голяма част от Втората световна война в Португалия, по онова време неутрална диктатура, която клоняла към страната изглеждаща по-близо до победата.

По тази причина неговият живот е толкова релевантен и днес: той е реликва от една предишна ера на глобализация, свободните дни преди 1939 г., когато парите се движели из цели свят, а влиятелните хора можели да преследват печалби, където пожелаят и да избягват законите, както пожелаят. Неговата дъщеря Рита, с която той имал повече от сложни отношения, казва: “законите са направени за всички, освен нас.”

Гулбенкиан прилича забележително на съвременен олигарх със своите връзки на високи места по целия свят, неговите трансгранични амбиции, неговите деца учещи в английски училища и неговите бизнес интереси в сферата, която сега наричаме „офшорна“. Той използва корпоративни структури, за да притежава имоти и умело балансирал придвижването си, както и това на своите роднини, между отделните държави, за да избягва данъчните власти, пише Guardian.

Той притежавал портфейл от акции и облигации чрез регистрирана в Лихтенщайн компания на име Anstalt Vega, благодарение на което през 1931 г. платил само 100 швейцарски франка данъци върху активи оценявани на 4.6 млн. паунда (288 млн. паунда (362 млн. долара) в днешни пари). По-голяма част от неговата империя била контролирана през Великобритания, но нямал намерение да плаща за тази привилегия.

След Втората световна война, когато имало капиталови ограничения, а страните се опитвали да възстановят икономиките си, бизнесмените избягващи данъци не били особено толерирани. По тази причина Гулбенкиан пребивавал в Португалия, без да рискува да плати данъци някъде другаде. Той флиртувал с идеята за създаване на галерии на изкуствата в Лондон и Ню Йорк, но се притеснявал от данъчните последици от посещението и на двете страни. Затова в крайна сметка фондацията на Гулбенкиян била основана в Португалия. Тя сега е една от най-големите в Европа, а в Лисабон има голям галерия, която носи неговото име.