Намирате се в хотел, от приятно луксозните, които специализират в начисляването на сметки по корпооративните кредитни карти.

Идвате от университета и сте тук на интервю за работа.

Това е мечтаната работа със заплащане много по-високо от това, което преследват другите ви колеги от университета, редовни пътувания и звездно усещане.

Вие сте кълбо от нерви, а до вас седят останалите кандидати за работа.

Викат ви в малка зала за срещи. Там ви чакат четирима души, за да ви поздравят. Следват въпросите:

"Ако бяхте плод, какъв щяхте да бъдете?"

"Страхувате ли се от клоуни?"

"Колко дълго можете да издържите без да мигнете?"

"И двата ви тестиса ли са на мястото си?"

"Майка ви проститутка ли е?"

"Гей ли сте?"

Това е кампът на НФЛ – където водещите играчи от колежанското първенство по американски футбол в САЩ трябва да се докажат пред отборите от лигата, преди да бъдат избрани в драфта и да попаднат в едни от най-богатите съблекални в професионалния спорт.

До 335 млади мъже участват в кампа в Индиаполис всеки февруари. Всеки от тях преминава медицински тестове и поредица от изтощителни физически изпитания.

Представителите на отборите от НФЛ записват резултатите им на спринта на 40 ярда (36 метра), броят на повторенията при вдигането на 102 кг от лежанка и най-добрите им постижения на скоковете на дължина и на височина.

Има и писмен тест, който цели да разкрие познавателните способности на играчите.

В него, например, може да има въпрос от рода на колко ръкостискания има при среща от петима души, на която всеки прави по едно ръкостискане с всички останали.

Въпросите по време на интервюто, при което треньорските екипи от 32-та отбора от НФЛ разпитват кандидатите относно футбола и личния им живот, могат да бъдат най-объркващите.

Менелик Уотсън преминава през кампа през 2013 г., преди да бъде избран във втория кръг на драфта от Оукланд Рейдърс.

"Във вечерта на интервютата там има подготвени големи зали и множество маси. Прилича на спийд дейтинг, като хората се сменят на всеки 15 минути," разказва пред BBC роденият в Манчестър Уотсън.

След всеки камп започват да излизат истории за случилото се там.

Някои от тях са странни. Докато обсъждат игрови схеми и разигравания на бяла дъска, играчите може да получат изненадващи въпроси, като какво животно си се представят, какви са предимствата на боксерките и на слиповете или по колко различни начина биха могли да използват една тухла в рамките на минута.

В някои случаи се преминават граници, които дори не се доближават по време на традиционните интервюта за работа.

Дериъс Гайс, който сега играе за Вашингтон Редскинс, твърди, че по време на кампа през 2018 г. представителите на един от отборите го попитали за сексулната му ориентация. Две години преди това треньор на Атланта Фалкънс трябваше да се извини, че попитал Илай Епъл, който сега играе за Ню Орлиънс Сейнтс, дали е гей.

Тази година Крис Бойд от Университета на Тексас трябвало да даде отчет за броя на своите тестиси. През 2016 г. Обум Гуакам трябва да отговори на въпроса кога е изгубил девствеността си. През 2010 г. представителите на Маями Долфинс задават на Дез Брайънт въпроса дали майка му е проститутка.

Защо отборите правят всичко това?

Нийл Стратън ръководи Inside the League, която следи процеса на драфта и консултира играчите относно това какво могат да очакват на кампа.

"Някои отбори имат доста състезателен подход," разказва той пред BBC.

"Те искат да накарат даден играч да се чувства неловко, защото много от играчите са преминали обучение и са научени да отговарят кратко и сбито, без да казват много. Те се надяват, че като влязат под кожата на играча, ще го накарат да се разкрие повече."

Преди да пристигнат на кампа, отборите вече са проучли сериозно миналото на целите си в драфта.

Треньори в колежите дават информация на отборите от НФЛ как се държат играчите извън футболния терен, а всеки отбор от НФЛ има собствена мрежа от вътрешни хора, на които също разчита.

Някои от тях използват специалисти, които не са от сферата на футбола. Браян Декър е набирал войници за специалните части на американската армия, но сега оценява характерите на потенциалните нови играчи на отбора Индианаполис Колтс.

За някои отбори задаването на неочакван личен въпрос е начин да заобиколят фасадата на играча и да разберат дали тяхната мултимилионна инвестиция се огъва под натиск.

"Тези отбори са специалисти в преследването на информация, с която играчите не искат те да разполагат," добавя Стратън.

"Като цяло има много малко въпроси, които те могат да попитат и на които вече не знаят отговорите“.

Фокусът върху добросъвестни и спокойни членове на футболните съблекални е малко странен, ако се вземе предвид историята.

Има не един и два примера на процъфтяващи отбори, въпреки и често заради някои съмнителни характери в тях.

Далас Каубойс печелят Супербоул три пъти в рамките на четири години през 90-те. Едва след това стана ясно, че отборът е бил токсична смесица от играчи с огромно его, съперничество, пристрастявания и вътрешни скандали.

Ню Инглънд Пейтриътс, които печелят Супербоул в три от последните пет години, почти са си създали правило да вземат играчи, които са изгонени от други отбори, заради проявите им извън игралното поле.

Според Менелик Уотсън интервюто по време на кампа е напълно оправдан начин да се прогнозира дали един играч ще пасне на деликатната екосистема в съблекалнята и ще се справи с трудностите в лигата.

"Суперзвездите в някои отбори може да са доста своенравни, но ти трябва да работиш с тях," казва той.

Може би колегите ти в нападението са зрели хора със семейства, а отборът иска да види как можеш да се впишеш в тази група или пък дали си наперен младок, който иска да излиза и да купонясва.

Те трябва да знаят какво получават. Един треньор не може да ти даде възможност заради начина, по който изглеждаш и играеш, без да тестват психиката ти.

Ще бъдеш контузен, ще бъдеш изморен, идват седмици седем, девет и 12 от сезона и ще бъдеш абсолютно смазан.

Счупил си два или три пръста, коляното те боли, рамото те боли и психически не знаеш дали можеш да излезеш на игрището и да се бориш.

Нямаш обаче никакъв избор, умствено трябва да се убедиш, че си готов за игра. Това е част от процеса.

Не зная как бих приел въпрос, като този за майката на Дез Брайънт и не зная каква връзка точно има това с футбола, но определено много от другите въпроси имат връзка", казва Уотсън.