Въпреки че бях прекарал кариерата си там, където се пресичат технологиите и образованието, едва когато със съпругата ми станахме родители, осъзнахме колко неподготвени сме да помогнем на децата си да процъфтяват в един все по-дигитален свят, пише в CNBC Ричард Кулата, главен изпълнителен директор на Международното общество за технологии в образованието (ISTE).

Осъзнавахме, че им повтаряме едни и същи неща, като повечето твърдения бяха свързани с времето, което прекарват пред екрана. Те обаче не винаги предаваха посланието, което искахме.

Начинът, по който говорим с децата си относно използването на технологии, може да окаже огромен ефект върху способността и им да се превърнат в умни и всестранно развити възрастни. След като години наред проучва как да бъде ограничавано времето на децата пред екрана, Кулата твърди, че е открил как най-успелите родители помагат на децата си да намерят баланса.

Ето четири често срещани твърдения относно времето пред екрана, които те не използват, заедно с примери за това с какво ги заменят:

1. “Пристрастен/а си към телефона си”

Това твърдение може би е най-често срещаното, но то е объркващо за децата.

В повечето случаи не самото устройство е пристрастяващо, а конкретно приложение или уебсайт, който, когато се използва непрекъснато, може да създаде дисбаланс и дори пристрастяване.

За да перифразирате това твърдение, кажете кое е истинското притеснение. Проблемът, че детето ви не участва в дейности във физическия свят, които смятате, че са важни ли е?

Ако е така, вместо да предавате посланието, че имате проблем с количеството време, което прекарват с дадено устройство, перифразирайте твърдението си, така че да им дадете убедителна причина да правят нещо друго.

Примери:

  • “Изглежда, днес не си спортувал/а въобще.”
  • “Забелязах, че не прекарваш никакво време със семейството, откакто се прибра от училище; нека да правим това за известно време, за да балансираме начина, по който прекарваш деня си.”
  • 2. “Играеш на тази игра прекалено дълго”

    Това твърдение също се фокусира върху количеството време, което вашите деца отделят на една единствена дигитална дейност. А това е проблемно, защото не засяга въпроса какъв е проблемът с тази дейност.

    Те може дори да забележат, че ако гледат филм, също на екран, за същите два часа, вероятно няма да кажете нищо.

    Перифразирането на твърденията за дигиталния баланс изисква родителите да оценят качествата на играта. Ако смятате, че играта има по-малка стойност, в сравнение с други дигитални дейности, тогава обърнете внимание на този въпрос.

    Примери:

  • “Изглежда, че играта отнема по-голяма част от вниманието ти, отколкото заслужава, предвид факта, че е базирана в голяма степен на повторения и късмет.”
  • Твърдението по-горе може да доведе до разговор за стойността на различни приложения, инсталирани на устройството и защо те носят по-добра доходност на инвестираното внимание. Родителите биха могли да попитат нещо като: “За какви други дейности би искал да използваш времето, което прекарваш на телефона днес?”

    Как да не отглеждаме деца, които смятат, че всичко им се полага по право?Повечето родители не отглеждат децата си с идеята те да живеят така, сякаш всичко им се полага, но експерти твърдят, че има някои често срещани грешки, които майките и бащите правят несъзнателно

    3. “Спри да седиш по цял ден на компютъра”

    Това на практика е объркващо послание, ако предложението за дейност, която да замени седенето на компютъра, е четене на книга.

    Оказва се, че активността при четенето на книга е дори още по-малка, отколкото при използването на дадено устройство. Кулата казва, че не твърди, че четенето не е добра дейност за намирането на баланс в този момент. Просто причината “спри да седиш” няма логика за дете, на което се предлага алтернативна дейност, която предполага също толкова седене.

    Напълно възможно е също така детето ви да е чело книга на устройството. Целта е да бъдете възможно най-конкретни по въпроса защо смятате, че тази дейност нарушава баланса.

    Примери за перифразирани твърдения:

    Ако притеснението ви е, че детето не отделя достатъчно време за четене, това е страхотна тема за разговор, който да бъде проведен. Може да обсъдите важността, като се уверите, че има време за четене на устройството или извън него на определен етап от деня.

    Ако притеснението е необходимостта от физическа дейност, перифразата би била по-малко за това да не се използва компютърът и повече за намирането на подходящо време за каране на колело или бягане.

    4. “Трябва да общуваш с реални хора”

    Да кажете на дете да “се махне от телефона, за да прекарва време с хора”, не звучи логично за някого, който общува с повече хора през телефона, отколкото когато не е с него. Едно от основните предимства на участието във виртуалния свят е, че той ни позволява да общуваме с по-голямо разнообразие от хора, отколкото само във физическия свят.

    За пореден път родителите първо трябва да си зададат въпроса кое е нещото, което нарушава баланса.

    Примери:

  • “Твоето семейство иска да получи възможност също да прекарва известно време с теб.”
  • “Хубаво е да общуваш и лице в лице с приятелите си.”
  • И двата примера може да доведат до разговор за подходящия баланс между виртуалното общуване с приятели и роднини и физическото общуване, което е от съществено значение за развитието на добри социални умения.