Преди месеци екипът на Profit.bg потърси инвеститор на Българска фондова борса, а малко по-късно и истински спекулант, за да ни разкажат за опита си, кризата и т.н.

Днес Ви предлагаме и историята "Истината за печалбите и загубите", в която трейдър ни споделя запознанството си с форекс. Ето я и нея:

Както в повечето случаи, така и при мен, всичко започна много, много случайно. Обява за работа, когато все още си на 19 години, чудиш се на къде да тръгнеш, за да успяваш да комбинираш и университета, а и да изкарваш някакви парички и хоп - валутен дилър. Метнах се и там (както и още на поне 10 други места) и изненадващо се обадиха. Отидох без никаква идея за какво става въпрос и последва първия сблъсък с т.нар. - анализ.

При въпроса дали знам разликата между фундаментален и технически анализ се почувствах толкова глупав, колкото никога преди. И последваха няколко седмици ограмотяване, книги, графики, разговори. Късмет, че преди толкова време все пак някой беше решил да се прибере в мъничка България и да обяснява на хората що е то Форекс.

С времето, малко по малко, се откриваха все нови и нови неща, знания, мисли, мечти и планове за евентуално бързо и бляскаво бъдеще. Изненадващо обаче, човекът, който ме учеше бързо осъзна, че да се гради инвестиционна култура в българското общество е близко до донкихотщина и се отказа.

Съответно, възможността за управление на чужди пари отпадна и... трябваше, ако имах достатъчно желание и увереност, да започна сам. С леко разочарование и страх открих първата си сметка със спестени пари от няколко месечен труд като барман. Естествено началото беше повече от бляскаво.

Набързо успях да натрупам голяма доходност, последва грандиозна еуфория, нови планове и т.н...

Бързо и лесно изкарани пари, които се равняваха дневно на заплати, които мои връстници изкарваха за по няколко месеца. Добре, че тогава поне част от парите изтеглих и ги изхарчих, защото ... логично, когато се помислих за много добър и специален, последва първият шамар, който ми показа, че не съм толкова умен и че в същност пазара диктува правилата. Стоп-аут! Ужасно болезнено. Тотална загуба на целия кеш и нулева възможност за продължаване на търговията.

Когато се пада от високо много много боли. Първия път, в който си казах, че повече няма да пипам. Никога. И беше така, но само за няколко месеца. Докато страдах и си мислех какво е трябвало да направя, как е можело да бъде, какво съм можел да си купя и тем подобни глупости, в България изникнаха и първите големи институции, които развиваха международните финансови пазари. Естествено се появи и нова обява за работа и хоп - пак се метнах.

Там също научих доста за реалното функциониране на пазара, срещи с хора, тръгващи по моя път, нови методи за анализ. През призмата вече на малко пораснал и образован човек можех да оценя ползите от това, което се случва. Дните и нощите, в които работех минаваха лежерно и спокойно - дълго кафе, разговори с клиенти, статистики, цифри и евентуално малко трейдинг. Стабилната заплата и бонусите ме караха да си мисля, че ще успявам по-спокойно да приемам загубите. Много трудно се учи тази хватка.

Ако някой ви каже обратното, бъдете сигурни, че ви лъже. Никой не обича да губи. Никой не може да губи. Затова голяма част от трейдърите, които активно са на пазара всеки ден, до голяма степен зависят емоционално от работата или от хобито си (в зависимост от това как те приемат форекса). Широката усмивка е 100% гаранция за реализиран успех, посърналата физиономия - поредния занулен акаунт.

Въпросът при всички беше, колко време ще ви трябва, за да почнете на ново и дали въобще ще успеят да се изправят след поредния удар? Всеки е различен. Аз трудно успявам да преглътна загубите. Някой път избива агресията, отнася го компютър, мишка, стол... Друг път просто при разговорите с околните избиват нервите в безсмислени спорове.

Докато гледах другите, които търгуваха на конкретен пазар, който е ограничен в някакви часове си мислех... колко губят. Те могат да се занимават с това само няколко часа, докато аз - нон-стоп. А и динамиката е на светлинни години. Аз можех да правя 100 сделки - те една или няколко максимум. В крайна сметка, малко по-късно разбрах, че това ще е нещото, което често пъти ще ми взима съня. Това, което води до адско главоболие, сърбеж на очите, тотална преумора.

Събота и неделя - къс от синьото небе, но само ако седмицата е била успешна и акаунтът се увеличава. Навлизайки все по-навътре в материята, започнах да търся по-добри условия, по-добри методи за анализ, сравнения с други пазари, възможности. Всяко нещо имаше плюсове и минуси. Но за хора с ниски доходи и липса на заемен капитал, форексът е единственото решение. Ливъриджа! Това беше всичко за мен - с мъничко парички, изкарвах толкова, колкото щях да изкарам с много, но на друг вид пазар.

Така логично се стига до варианта да се търсят „доверители" или с една дума да се търсят чужди пари за управление. Тук естествено на първо четене опрях до приятелите си. Логично, стигало се е и до тежки загуби. Така форексът ще успее да ви открадне и част от тези, които сте смятали за близки. Е все пак регулацията на загубата винаги си зависеше от мен, но и фактът, че хората не оценяват правилно изречението „можеш да загубиш всичко", също е от значение. Наложи се да се уверя, че не е едно и също да управляваш 1 000, 10 000 или 100 000.

Колкото и да ми се искаше, не можех да си контролирам психиката. Предварително се смятаха печалби, загуби, което тотално изкривяваше анализа и цялостната ми преценка. Възможността за бързо изкарани пари трайно влияеше. Пренавивах се и логично - по-често губех от колкото печелех. Следва ново съжаление, пак мислене какво и как е трябвало да бъде, пропуснати възможности, изгубени контакти и хора. С годините рутината и интуицията, знанията обаче се натрупват. Няма как, неминуемо е. Всичко е въпрос на желание и отдаденост.

Някой беше казал, че както ние третираме пазара, така и той ще се отнася с нас. Всеки път, когато си помислим, че 30-40 минути на ден внимание са му достатъчни той ще ни удря. По някой път по-болезнено, отколкото можем да изтърпим. Да, наистина някои загуби са много трудно преодолими. Повтарянето на грешките, яростта, прекаленото бързане, когато искаме да компенсираме загубите - понякога всичко това идва в повече и голяма част се отказват. Отдаденост, пълна отдаденост. Това се иска в голяма част от случаите.

Еуфорията от печалбите не трябва да ме кара да летя, винаги трябва да оставам на земята. А загубата трябва да е достатъчно добре контролирана, за да мога да продължа. Имаше случаи, когато не исках да говоря с никой. Само форексът ми беше в главата. Цифри, графики, пари, пипсове. Будя се през нощта през 15-20 минути, за да гледам отворена позиция. Да, не за да си погледна гаджето до мен, а за да видя глупавия монитор. И да започна пак да се ядосвам, ако съм изпуснал оптимална котировка за влизане и излизане. И това продължава при всеки трейдър, всеки който е в началото. А то е дълго, много дълго.

В крайна сметка, се стъпва на правилния път - рутината ни показва, че всичко е част от играта. След достатъчно сделки, загуби и печалби се убедих, че всичко преминава. Трябва да стане само ежедневие - големите и бързи печалби ще се редуват понякога със загуби. Важното е като се тегли чертата винаги да остава по нещо отгоре в акаунта.

С времето емоциите избледняват, което е добре, защото свободата и хладнокръвието на ума са основата на дългосрочното оцеляване на пазара. Надделеят ли емоциите за дълго време... изходът е един - полудяване. Поради тази причина голяма част от трейдърите са активни не повече от 5-10 години. Много малка част от хората притежават необходимите ментални способности, за да издържат на такова напрежение в по-дълъг период.

Ако и ти си тръгнал по този път, дано да си готов за всичко, което форексът ще ти даде и ще ти вземе. Приготви се за безсънни нощи, кафета, дремене върху бюрото на компютъра, нерви, разочарования... и големи печалби. Важното е да не се предаваш...

Открий демо сметка

Открий реална сметка