Бившият бейзболист Боби Бонила е емблематичен пример за това как лихвените плащания могат да донесат колосални приходи с натрупване във времето. И в същото време за огромната им тежест от гледна точка на този, който трябва да ги плаща, пише Marketwatch.

Изданието припомня историята на бившия играч на New York Mets, който през 2000 година успява да сключи един от най-впечатляващите договори в света на спорта. По това време Бонила е в слаба форма и клубът решава да се раздели с него, но по договор все още му дължи близо 6 милиона щатски долара.

Затова собственикът на Mets Фред Уилпон и генералният мениджър по това време Стив Филипс сключват сделка с Бонила и неговия агент Денис Гилбърт. Играчът се отказва от опцията да получи парите веднага накуп, а вместо това отлага плащането и го разсрочва за перод от 24 години с начало от 2011 г. и годишна лихва от 8%.

От гледна точка на Mets т. нар. "сделка" изглежда изключително странно, тъй като от влизането й в сила през 2011 година до сега Боби Бонила е получил 9,5 милиона долара, а до изтичането й през 2035 година (когато бившият бейзболист ще е на 72 години) той ще прибере общо 29,8 милиона долара.

На 1 юли тази година Mets написаха поредния годишен чек на Бонила на стойност 1,2 милиона долара.

Споразумението може и да изглежда като финансово безумие за бейзболния клуб, но всъщност демонстрира нагледно силата на сложната лихва и натрупването на капитала.

Каква е поуката? Дори никога да не получите договор за милиони долари и никой да не ви гарантира 8% годишна възвращаемост, прилагането на същите принципи по отношение на личните спестявания може да ви донесе стабилни финансови постъпления, пише Marketwatch.

Заделянето на част от приходите и инвестирането им в инструменти, които носят дългосрочна доходност, е най-сигурният път към финансовата независимост. Изданието дава хипотетичен пример с млад човек, който започва да отделя за инвестиции по 100 долара на месец, когато навършва 25 годишна възраст. При 8% годишна доходност, той ще разполага с портфейл на стойност 18 500 долара само след едно десетилетие. Дори да спре да заделя допълнителни суми в този момент и задържи тази инвестиция за още 30 години, когато навърши 65 години спестяванията му вече ще възлизат на над 200 000 долара.

Който не вярва, може да попита Боби Бонила.