Той започва кариерата си както повечето младежи, тъкмо завършили висшето си образование: без пари, без ясна посока и изправен пред перспективата да прекара живота си зад бюро, като счетоводител. Това, което следва обаче, е една от най-великите истории от американското предприемачество.

Става въпрос за съоснователя на Nike Фил Найт, който превръща своята щура идея в реалност. Найт разкрива историята на Nike в своите първи мемоари Shoe Dog, с които ни запознава материал на CNBC.

Идеята, дала началото на мултимилиардната компания за спортно облекло, се ражда „на лекоатлетическата писта на Hayward Field в Орегон и в лекторните зали на бизнес факултета в Станфорд,“ споделя Найт, цитиран от CNBC.

По време на следването си в University of Oregon бъдещият предприемач наблюдавал как неговият треньор по бягане правел дребни поправки по обувките на атлетите и това веднага се отразявало на тяхното представяне. Това наблюдение, в комбинация с дисертация, която Найт пише, докато е в Stanford, дава началото на идеята.

В академичния труд Найт изразява своето виждане, че производството на обувки трябва да се извършва в Япония (вместо в Германия), заради по-ниските възнаграждения в азиатската страна.

Бизнесът на Найт – първоначално наречен Blue Ribbon Sports, започва като на шега, когато той успява да убеди японска компания да изнася популярните си маратонки Tiger за САЩ, като му предостави ексклузивни права върху продажбата на спортните обувки в страната. Предприемачът започва да продава маратонките от багажника на своя автомобил и установява, че търсене за този продукт съществува.

Така той поръчва още маратонки от Япония и не след дълго е принуден да наеме допълнителен персонал, за да се справи с нарастващото търсене.

Не всичко обаче върви по вода. Пратките от Япония рядко идвали на време, а финансовите проблеми били често срещано явление. Въпреки че Найт постоянно удвоявал своите продажби, банките демонстрирали нежелание да дават заемите, от които се нуждаел неговият бизнес.

След време възникват и проблеми с японската компания производител, във връзка с експлузивните права за продажба. В крайна сметка това води до скъсване на взаимоотношенията между двете компании.

Blue Ribbon Sports трябвало да започне отначало. Найт и неговите 45 души персонал трябвало да намерят нови производители и дори да сменят името на компанията.
Първоначално предприемачът искал да нарече компанията Dimension Six, но получава по-добро предложение.

„Когато Джеф Джонсън предложи Nike, не бях сигурен дали ми харесва, но беше по-добре от останалите варианти. Излезе доста сполучливо,“ коментира Найт пред CNBC.

Следват години на силни продажби, но компанията продължава да изпитва затруднения да се задържи на печалба. Така през декември 1980 г. Найт и неговият екип решават да проведат първично публично предлагане.

„Изпитвахме притеснения, че ще изгубим контрол (върху бизнеса),“ казва Найт, но добавя, че в крайна сметка това е било един от най-добрите ходове на компанията.

Веднага след IPO-то делът на Найт в компанията вдига неговото състояние до 178 млн. долара. Днес Forbes оценява неговото богатство на повече от 25 млрд. долара, което го прави 24-ият най-богат човек в САЩ.

Що се отнася до Nike, компанията реализира годишни продажби в размер на над 30 млрд. долара, представляват я някои от най-добрите атлети в света и е изградила присъствие в глобален мащаб.

А какъв е съветът на Найт към другите предприемачи? „Пригответе се за много трудности и неочаквани пречки“.

През юни Найт ще предаде палката на изпълнителния директор на Nike Марк Паркър, който ще стане председател на борда на компанията.