Подобно на много предприемачи, моят път започна с опит за разрешаване на проблем, пише Брет Джейкъбсън* в Wework.com.

Когато бях на 13 години, броях парите, които бях събрал от празненството по случай моя Бар Мицва. Тогава баща ми влезе в стаята.

“Колко си събрал?” попита той. “17 230 долара,” отговорих аз.

Това беше сума, която никога няма да забравя. Той дръпна парите от ръцете ми.

“Празненството за твоя Бар Мицва струваше 38 000 долара. Дължиш ми 20 770 долара при лихва от 12%. Вече си мъж. Трябва да плащаш сам. Дължиш ми също така 50 долара наем на седмица. Ако не плащаш, ще има последствия. ”

Меко казано, бях втрещен от случилото се. В този момент единственото, което чувствах, бе ужас.

Баща ми имаше доминиращо присъствие, както и характер и възгледи, формирани от опита му на евреин в Южна Африка по време на Апартейда. Дядо ми, който потърсил спасение в Южна Африка на 10-годишна възраст, го е отгледал. Въпреки че нямаше образование, дядо ми успял да създаде минна империя.

Баща ми смятал, че ключовете за кралството му принадлежат, но дядо ми бил на мнение, че трябва да извърви свой собствен път и го записал в южноафриканската армия, която по това време се биела в Ангола. Това променя завинаги възгледите на баща ми за света.

Той започва да разчита само на себе си, става амбициозен, агресивен, безмилостен и решен да постигне по-големи успехи от баща си. Качества, които той беше решен да насади и у мен.

След случилото се аз се успокоих и започнах да мисля за начини, по които да спечеля малко време. Имах ваучъри за музикалния магазин Sam Goody. Взех 10-те ваучъра на стойност по 20 долара на училище и продадох всеки от тях за по 15 долара на мои приятели. Това бяха достатъчно пари, за да изкарам следващите три седмици.

Освен продажбата на ваучъри, имах и други идеи за генерирането на доходи. Разхождах се из квартала в опит да измисля някаква идея. Спомнях си отново всички истории на баща ми за времето, когато не е имал нищо и винаги е трябвало да се справя сам.

Чудейки се защо ме постави в това положение, си мислех как на нито един от моите съученици не му се налагаше да е в същото положение като мен.

Тогава дойде и моята идея. Разполагах с огромна дистрибуционна мрежа, която на практика беше безплатна. За няколко долара можех да накарам децата от училище да доставят всичко на техните съседи.

Вижте още: Как един мъж учи 7-годишния си син да бъде предприемач

Напънах мозъка си и помислих за всеки продукт, който се нуждаеше от разнасяне от врата на врата. Сетих се за химикали за басейн. Те не заемаха много място. Бяха скъпи и всеки, който познавах, имаше басейн или джакузи.

Знаех, че един от съседите ми е най-големият производител на басейни в страната. Така да се каже, знаех, че продава басейни, има голяма къща и кара Rolls Royce. Почуках на вратата му и му предложих една бизнес възможност.

В следващия момент седях в библиотека с мъж, за когото впоследствие разбрах, че е милиардер и на който предлагах да разпространявам химикали за басейн на стойност 1 000 долара на седмица с идеята, че тази огромна сума ще го заинтригува.

Той се засмя и каза: “Какво ще кажеш за 2 000?” Замислих се за момент и отговорих: “Няма проблеми.”

Той също се замисли и призна, че колкото и да се възхищава на настойчивостта ми, не може да наеме 13-годишен на работа. Той всъщност продаваше басейни, а не химикали за басейни. Вместо това той ми предложи да поддържам двора му за 7 долара на час.

Казах му, че не съм там, за да работя на двора, след което той се засмя силно и каза: “Виж какво, получавам безплатни мостри от компаниите, които произвеждат химикали за басейни. Може да ги вземеш, да ги продаваш за колкото искаш и да ми даваш 20%.”

Разбира се, аз казах 15% и просто така сключих първата си сделка. Създадох дистрибуционна мрежа от деца, които доставяха химикали за басейни от врата на врата.

Бизнесът ми беше толкова успешен, че се свързвах с компаниите и договарях още безплатни мостри и допълнителни химикали с отстъпки като за търговия на едро. Изградих компания, след което я продадох за 100 000 долара на 14-годишна възраст.

Подобно на карате хлапето (от филма The Karate Kid, бел. ред.), бях научил толкова много от баща си през години, без да го знам. Въпреки недостатъците му, той ме бе научил да правя бизнес.

Той ме бе научил да работя по-умно, а не просто по-усърдно и че никога не боли да попиташ и да опитваш. Клишета - да, но това бяха ценни уроци, които ми позволиха да успея в най-различни сектори.

* Брет Джейкъбсън е сериозен предприемач с над 15 години опит в създаването на успешни компании в най-различни индустрии, в това число потребителски стоки и технологии. Джейкъбсън е роден в Йоханесбург, Южна Африка, но прекарва детството си в Сидни и Лондон, преди да вземе диплома по Бизнес администрация от Бостънския университет.