Роман Авдеев е един от най-богатите хора в Русия. Състоянието му се оценява на 1.8 млрд. долара, според изчисленията на Forbes.

Освен изключително състоятелен, Авдеев е и многодетен баща. Заедно с жена си той възпитава 23 деца, някои от тях - осиновени. Каква е неговата философия за живота и отглеждането на деца, така че парите да не ги провалят, научаваме от интервю пред изданието Marie Claire.

Съвременното общество, и особено децата, са твърде съсредоточени върху парите. Акцентът трябва да е върху уважението към труда и внимателното отношение към вещите. Това е много по-важно, казва Авдеев.

Разходите покрай децата трябва да са обосновани

В нашето семейство не бързаме да купуваме на първолак устройства и телефони по последна мода. Детето трябва да се запознае с техниката, но на тази възраст телефон е необходимо, само за да се обади на майка си.

Авдеев, разбира се, е купил на по-големите си деца смартфони. Смята обаче, че това е неоправдан разход и за тях, и за него.

Когато купувам телефон за подарък за рожден ден, естествено, че купувам последен модел. Би било странно да взема стар. Детето получава най-доброто. Такъв е животът, допълва милиардерът.

Той си спомня детството си - когато играчките били малко, а и средствата за закупуването им също. Купили му конструктор. Един ден видял, че една част липсва. Вместо да му купува втори, баща му му обяснил, че няма смисъл да се купува нов, само защото липсва една част. Двамата заедно измайсторили липсващия детайл.

Защо мултимилионерът Джей Лено продължава да работи на 71-годишна възраст?Лено твърди, че не е влизал в басейна в дома си в Бевърли Хилс от 30 години, защото не може да се отърси от чувството, че вместо това би могъл да работи

Аз не играех много с конструктора. Ако тогава баща ми не беше казал да изработил заедно частта, нямаше и да си го спомням, допълва Авдеев.

Смущава ме всеки път фразата “родителите са длъжни”. Всичко зависи от възможностите. Много родители не могат да си позволят да купят на детето кола. Това не значи, че са лоши. Ако има възможност, на децата им трябва съвсем друго - образование, възпитание, добър старт. А за колата, аз съм готов да купя такава. Например, среден клас. На по-големите си деца купувам “Жигули”. Дори “Жигули” не пада от небето!

Важно е да се възпитава у децата грижливо отношение към вещите

Когато не сме внимателни, чупим и повреждаме вещите. С жена ми не бързаме да купуваме замяна. Ето още един пример. Отидохме на вилата. Оказа се, че един от синовете ни е забравил да си вземе резервни дрехи. Цяла седмица всяка вечер сам си переше дрехите. Децата не бива да се предпазват от дребните неприятности. Не бива да им създаваме оранжерийни условия, прекалено много да ги закриляме, смята Авдеев.

В нашето семейство има много деца. Вещите се предават от едни на други. Разбира се, купуваме и нови. Така обаче се формира грижливо отношение към вещите. По-точно - уважително. “Уважително” е ключовата дума тук, подчертава богаташът.


Когато децата отиват в първи клас, ние започваме да им даваме джобни. Аз самият това не бих го правил, за мен е твърде рано, тъй като детето все още няма формирани потребности. И все пак всички родители заделят малко пари за такива разходи. Например, в училище има вендинг машини, в които се продават неособено полезни продукти. Такава е реалността. ограничаваме се до малка сума, позволяваща на детето да не изпитва дискомфорт.

Купената вещ трябва да се харесва на детето

Докато детето е бебе, то няма предпочитания към дрехите. По-късно се появяват осъзнатите желания и започваме да ги отчитаме. Важно е да се вслушваме в децата и да разговаряме с тях. Не обсъждаме обаче цената, а вещта. Трябва ли ни, харесва ли ни, или не. Привеждаме аргументи. Да, понякога има спонтанни реакции. Детето решава, че иска да полети в космоса. И какво? Ние сме възрастни. Разбираме какво можем и какво не. Трябва да разговаряме, да убеждаваме и обясняваме, казва Авдеев.

Джим Креймър: Образовам децата си за парите като не им давам никаквиПопулярният водещ казва, че най-големият урок, на който научава своите деца, е да разчитат на себе си за пари

Той е на мнение, че често родителите купуват играчки на децата си, заради самите себе си. На практика децата нямат нужда от тях.

Против съм да се плаща на детето за учене и добро поведение

Това са трудови отношение в семейството. Изхождайки от опита си, от традицията на семейството ми и това на моята съпруга, смятам, че този подход не е правилен.

Да се работи по малко може. Всичко зависи от това, когато детето е готово за това. Две от децата ни, щом навършиха 14-годишна възраст, през лятото постъпиха на работа в банка. Платиха им разумно възнаграждение. Те решиха как да го използват. Струва ми се, че това е важен опит, казва многодетният баща. Не всичките му деца обаче минават по този път.

На децата им беше интересно, две седмици ходиха на работа и отиваха до Москва с влака. Самостоятелността е част от живота. Аз знам как се купуват билети за влака. Моето време ме е научило на това. Защо смятаме, че нашите деца не бива да го умеят? Не е справедливо това отношение към децата.

Финансовите традиции на семейството - фундамент на възпитанието

Семейството живее с традициите. При нас никой не иска две колела. По традиция, всеки има по едно. Моите деца получават телефон последни от своите съученици, тъй като такава е традицията в семейството. Затова ценят телефона си и го пазят.

Веднъж бяхме на вилата. Децата ми казаха, че бащата на техен приятел си е купил Ferrari. Казаха, че това е страхотна кола и много им харесва. На детето му било провървяло, че баща му има Ferrari. На мен този автомобил също ми харесва. Красив е. Но аз нямам Ferrari. И децата дори не ме питат защо, казва Авдеев.

Детето трябва да се научи да се отнася с уважение към чуждите вещи

Когато бях на 10-12 години, реших да открадна спрей с боя от магазина. Не ми беше нужен, но го направих и ме хванаха. Продавачите ми казаха, че са викнали полиция и тя идва. Дотогава ще работя в склада. Стоях там до вечерта. Пуснаха ме, накараха ми се, но полиция не дойде. Беше ме срам. И сега ме е срам. Детето трябва да разбере, че са важни не думите, важен е опитът, който се преживява като урок, спомня си Авдеев.

Ако детето има само позитивен опит - това не е опит, а някаква игра

На 14-годишна възраст ми купиха колело. След това ми го откраднаха. На улицата. Вече бях по-голям, в осми клас, опитах се да се съпротивлявам, но не успях да запазя колелото. Може да не ми повярвате, но и сега ми е обидно. Дори ме боли да обсъждам тази история. Опитът трябва да бъде и негативен, категоричен е милиардерът.

Не планирам децата ми да наследят нито бизнеса, нито парите ми

Детето трябва да живее свой живот. Съвременният бизнес е устроен така, че ако човек има способност и талант, той ще си създаде такъв сам. Прехвърлянето на бизнеса по наследство е принципно неправилна концепция.

По думите на Авдеев, се стига до абсурди. Например, вече пораснало дете да продължава да се храни, пои и развлича. Той не иска такова бъдеще за своите деца.

Осъзнавам отговорността, но не съм готов да подходя така към децата си. То е безполезно. Моята роля е да ги възпитам. Да помагам, а не да ги замествам в определени житейски ситуации.