Инфлацията е показател, който измерва темповете на повишение на средните цени на стоките и услугите в икономиката.

Според определението на Европейската централна банка за инфлация може да се говори само при измерването на общото увеличение на цените, а не на отделните продукти, чиито цени непрекъснато се увеличават или намаляват под влияние на пазарните механизми.

Инфлацията се измерва в проценти, с които се изразява намаляването на покупателната способност на местната валута. Или с други думи - показва колко по-малко неща можем да си купим с един лев, евро или долар днес, в сравнение с даден момент в миналото.

Инфлационни индекси

Инфлацията се измерва по различен начин, в зависимост от наблюдаваните продукти и услуги

Един от най-често използваните измерители е този на потребителската инфлация, известен и като индекс на потребителските цени. Той включва стоките и услугите, които най-често се купуват от потребителите. За изчисляването му се използват цените на отделните елементи, коригирани с тяхното тегло в т. нар. "потребителска кошница".

Когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо тегло се дава на цените на продукти, за които харчим повече (например електричество и отопление), отколкото на цените на продукти, за които харчим по-малко (например паста за зъби или пощенски марки).

Промените в индекса на потребителските цени се отразяват пряко върху жизнения стандарт, защото определят степента, в която парите губят покупателната си способност с времето.

Другият популярен инфлационен измерител е индексът на производствените цени. Той изчислява промените в цените от гледна точка на производителя - стоките и услугите, които той продава "на едро" на своите дистрибутори и клиенти.

Обикновено производствените цени се приемат за "водещ индикатор", тъй като промените при тях настъпват преди да са се отразили на пазара "на дребно" и на крайните потребители.

Видове инфлация

Повишението на цените стои в основата на инфлационните процеси, но причините за него могат да бъдат различни. В основата си основните двигатели на инфлацията могат да бъдат разграничени в три основни групи.

Първата е т. нар. инфлация на търсенето (от английски - demand-pull inflation). Тя се проявява, когато търсенето на определени стоки и услуги се повишава по-силно от производствения капацитет. По този начин се създава "ножица" между търсенето и предлагането, която води до увеличение на цените.

Типичен пример е ситуацията, при която държавите производители на петрол решават да ограничат квотите за добив. Ако в същото време търсенето на горива нараства, се стига до повишение на инфлационните показатели.

Увеличаването на паричното предлагане в икономиката също генерира инфлация, тъй като гражданите и фирмите разполагат с повече парични средства за потребление.

Вторият основен вид инфлация е т. нар. инфлация на цените (cost-push inflation). Тя се получава, когато цената за производството на дадена стока или услуга расте - например разходите за труд или за материали. В резултат на това нараства и нейната пазарна стойност.

В третата група попада т. нар. "имплицитна" икономическа инфлация. С повишаването на цените, потребителите очакват доходите им да се повишават, за да могат да компенсират свиването на покупателната способност на парите.

В резултат на повишението на заплатите потреблението нараства, което, от своя страна, води до ново поскъпване на стоките и услугите. Тези два фактора се "подклаждат" взаимно, а цените на стоките и услугите се движат в различни посоки, в зависимост от това на какъв етап се намира "спиралата" на цените и на доходите.

Кой печели и кой губи от инфлацията?

Инфлационните процеси имат и плюсове, и минуси, в зависимост от гледната точка. За хората, които притежават инвестиционни инструменти или недвижимо имущество, инфлацията може да бъде позитивна, тъй като с времето увеличава стойността на техните активи. Купувачите на същите тези активи обаче няма да са особено щастливи, тъй като по-високата инфлация означава, че те ще трябва да платят повече за тях.

Хората, които държат пари в брой, също не гледат с добро око на инфлационните процеси, тъй като с всеки изминал ден покупателната способност на парите намалява.

По правило високите инфлационните темпове насърчават потреблението и инвестициите, тъй като пазарните участници търсят по-добра възвръщаемост, с която да компенсират свиването на покупателната способност. Икономистите обаче са на мнение, че съществува "равновесно" ниво на инфлацията, като всяко по-сериозно отклонение от него, независимо дали във възходяща или в низходяща посока, нанася вреди на икономиката.

Така например, ако инфлацията е твърде ниска за дълъг период от време, или пък се стигне до периоди на дефлация (обратният процес на инфлацията, при който средното равнище на цените се понижава, вместо да се повишава), потребителите могат да предпочетат да спестяват, вместо да харчат пари, вследствие на което би пострадал икономическият растеж.

В обратния случай, ако инфлацията надхвърли "здравословните" си темпове, може да предизвика истински икономически хаос. Терминът "галопираща инфлация" се използва в случаите, когато цените растат с над 10% на годишна база. Тогава парите губят стойността си толкова бързо, че доходите на домакинствата и печалбите на бизнеса не могат да "наваксат" и да компенсират загубата на покупателна способност.

Хиперинфлацията пък е рядко явление, при което цените скачат с по над 50%. Подобна беше ситуацията в България в края на 90-те години на миналия век, когато левът рязко се обезцени и предизвика тежка икономическа криза.

Кой регулира инфлацията?

Основната отговорност за регулирането на инфлацията в повечето държави пада върху плещите на централните банкери. В мандатите на Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ изрично е посочено, че поддържането на ценовата стабилност е един от приоритетите в тяхната дейност.

И двете институции залагат т. нар. "инфлационна цел", към която се стремят в дългосрочен план. Тя е около 2% годишно. В годините след финансовата криза обаче лихвените проценти по света бяха намалени до рекордни равнища, което доведе до трайно понижение в инфлационните темпове.

В Европа до ден-днешен те са далеч от целевите нива. Последните данни на Евростат показват, че средната инфлация в Европейския съюз през декември достига 1.6% на годишна база.

Централните банки могат да влияят върху инфлацията както с промени в основните лихвени проценти, така и с увеличаване или намаляване на паричното предлагане. В годините след кризата и ЕЦБ, и Фед прибегнаха до т. нар. "количествени улеснения" - директни покупки на финансови инструменти и финансови "инжекции" в икономиката.

В България данните за инфлационните измерители се публикуват от Националния статистически институт всеки месец. Последните актуални данни са за месец декември 2019 г., когато бе отчетена годишна инфлация (спрямо декември 2018 г.) от 3.8%.

Месечната инфлация (изменението на цените през декември спрямо ноември 2019 година) пък достига 0.7 на сто.