Явно светът не си е взел поука от последната голяма финансова криза, която се случи преди седем години. От 2009 година насам световният дълг се е повишил с 57 трилиона долара, според данни на консултантската компания McKinsey. Тази сума е точно толкова, колкото беше дългът на САЩ през 2008 година, преди колапса.

Само за шест години светът е натрупал дълг в размер на този, инициирал една от най-големите дългови и финансови кризи в историята в най-голямата световна икономика.

И въпреки повишението в размера на дълга, все още не сме свидетели на срив при водещите световни валути, коментират от изданието The Growth Stock Wire. Да, йената и еврото поевтиняха с 28% и 15% спрямо долара от 2012 година, но няма следи от панически разпродажби.

Рано или късно обаче, подобна паника ще се случи и ще станем свидетели на неимоверна обезценка при валутите на развитите страни и края на „хартиените пари“ в традиционната им форма.

Освен в световен мащаб, публичният дълг нараства и в САЩ. Към момента той е при ниво от 65 трилиона долара спрямо 55 трилиона долара през 2009 година. Общият дълг в САЩ е нараснал със 150% от 2000 година до момента.

Проблемът с дълга в световен мащаб е, че неговият ръст изпреварва този на икономиката. В резултат на това световната икономика е във фаза, в която не може да финансира тези задължения. Това повдига въпроса: ако икономическият ръст не е в състояние да финансира дълговете, кой е „толкова глупав да го прави“?

Отговорът е логичен – правителствата по света.

Според изследвания на Фед, 61% от всички финансови задължения в САЩ се финансират или гарантират от правителството. Това е далеч повече, в сравнение 45-те процента през 1999 година.

Тези гаранции обаче не се откриват в баланса на резерва. Представете си какво би се случило, ако публична компания направи същото – тя най-вероятно би се казвала Enron, а ръководителите биха влезли в затвора.

До този момент нещата все още не са излезли от контрол. През последните 20 години светът се радва на позитивните ефекти от експлозията на дълга.

Повечето от тези задължения обаче едва ли биха били финансирани от „пазара“. Инвеститорите, залагащи спестяванията си, не биха поели рисковете при тези ниски лихви, предлагани в момента във всички водещи световни икономики.

И вместо да се простират според възможностите си, правителствата на индустриално развитите страни се ангажираха с масирани валутни и лихвени манипулации.

И макар цялата ситуация да не е стабилна, никой не знае кога точно „музиката ще спре“. В случая обаче поставени под риск са пенсионните спестявания на хората.

Според изследване на банковата институция Citigroup, пенсионните задължения на 20-те индустриално най-развити страни в света са 80 трилиона долара. Те трябва да се платят в рамките на следващите две десетилетия.

И разбира се, те не могат да бъдат платени, като се разчита на настоящото БВП или данъци. Тоест за плащането им най-вероятно правителствата отново ще прибягнат до задължения. Дали обаче точно това няма да доведе до спиране на музиката...

Как ще свърши всичко?

Едва ли някой може да прогнозира с точност... Много е възможно обаче да свърши по-зле и с повече насилие от очакванията на повечето от пазарните участници.

Инвеститорите по света трябва да имат предвид, че през следващото десетилетие най-голямата заплаха пред спестяванията им няма да е по направление на срив на борсата. По-скоро основна заплаха пред тях ще е спестяванията им да не бъдат конфискувани от правителството чрез девалвация...