Най-младият обирджия у нас консултира банки

2857
Най-младият обирджия у нас консултира банки

© Pixabay

Той е обявен от списание Time за най-младия банков обирджия. Който при това обира банката, без да влезе в нея.

В класацията влиза през 1997 г., когато успява да открадне от клон в Дупница 181 млн. лева, но този размер на сумата е отпреди деноминацията на българския лев.

Парите, които в крайна сметка съучастниците му изнесли, тежали почти един тон. Интересното е, че дори съучастниците в обира не знаят, че правят обир.


По онова време Стефан Чолаков е на 20 години и измисля доста хитроумен начин да източи банка на базата само на това, че самите банки тогава нямат добра система за сигурност.

"Определянето на деня за изтеглянето на парите от банката беше измислено горе-долу месец-месец и половина по-рано, като подготовката за този обир беше 6-7 месеца. Бях избрал 30 май, петък. По онова време банката, която всъщност ощетих, даваше пенсиите на хората в България.

И от БНБ й превеждаха на 30 май цялата необходима сума. И в централата имаше налични пари. Това беше едно от условията. Другото условие - да е петък, тъй като в събота и неделя банките не работят, а времето за реакция е по-бавно. А беше и началото на лятото", разказва човекът, който по-късно върна парите на банката със съответните лихви.

В основата на идеята на Стефан бил фактът, че когато внасяш определена сума, това се осчетоводява в един салон, а в другия се внасят парите. На практика обаче никой не проследява дали когато човек е подал вносна бележка в единия салон, след това внася парите си в другия.

Това е и в основата на замисъла му - от една страна, човек подава заявка за внасяне на пари, а от друга - друг тегли предварително подадена сума от същата фирма. По този начин, без да внесе и лев, фирмата на Стефан успява да изтегли парите за пенсии на цяла Дупница. Без да имат под ръка хакери, като използват просто вратичките в системата, които в онези години не са малко. Както и лошата организация, свързана с банковата сигурност.

Казва, че едно от предизвикателствата, които го накарали да се насочи точно към тази банка, бил слоганът: "Парите Ви са в нашата крепост". И решил да удари по крепостта. Стефан започва деня си както всеки друг.  Става рано за работа, купува си вестник, пие си кафето, а след това започва със задачите си - главната от които е да източи банка, без да влезе в нея.

"Интересното е, че аз всъщност наблюдавах цялото източване на банката от една пейка, която е от другата й страна. Аз седях и говорех по телефона. През цялото време разговарях с момичето, с което живеех и с нея правехме планове за бъдещия ни живот - да се оженим, да имаме деца, семейство и така нататък. Никой, освен мен, не знаеше какво се случва. Включително и участниците в тази машинация.

Не знаеха какво правят. Всеки от тях имаше заложена точно определена роля - един внася, друг тегли. Но никой не знаеше какво произлиза от действията, които той е направил. Единственият човек, който знаеше какво се случва, бях аз", споделя Стефан, цитиран от вестник Стандарт.

Днес той признава, че е обрал банката заради егото си. Използвал е вратичките в законите, които четял в "Държавен вестник". "Това, което политиците приемаха като закони, аз използвах, но в по-малки мащаби, за да спечеля нещо. Политиците приемат закони, за да се облагодетелстват", допълва той.

Разкрива още, че тогава е имал доста сериозен бизнес, който, по думите му, се състоял в това, да укрива данъци.Когато получава откраднатите пари, той тръгва към Гърция. "Бях тръгнал за САЩ. Пътят ми минаваше през Гърция. Там взех вестник и прочетох, че са задържани брат ми и баща ми, както и мой приятел, който ме возеше. Това ме накара да се обадя вкъщи, да разговарям с полицаите, да им кажа, че тези момчета нямат нищо общо. Тогава баща ми каза, че е по-добре да се върна, защото няма нужда други хора да страдат заради моите грешки", спомня си Чолаков.

"Научих, че баща ми ме е предал. Не му проговорих шест месеца", твърди мъжът. Създали връзката си отново, когато баща му казал: "Ако не се беше върнал, щеше да останеш беглец завинаги. И аз никога нямаше да имам шанса отново да те прегърна".

Стефан прекарва 2.5 години в следствения арест, но така и не влиза в затвора, защото е върнал откраднатото, а и дава ценни съвети за сигурността на банките. Впоследствие дори и някои банки го наемат да ги консултира. А синът му още пита: "Тате, помниш ли онази рецепта за банката?"

В ареста Чолаков започнал да чете религиозна литература. Посещава редица срещи с най-различни проповедници. И установява, че иска да бъде част от източноправославното християнство."Когато човек е задържан на едно място, има много време. Ако осъзнае, че то не е загубено, той може да надгради себе си. Във времето, в което бях там, четях книги. Търсех себе си и започнах да чета различна религиозна литература. Ако човек осъзнае, че има достатъчно време, за да намери себе си, може да се промени. Аз по-скоро се намерих. Всеки сам по себе си е добър, само че част от нас не го знаят още", разказа Стефан Чолаков.

Осъзнава, че печеленото на пари е помощното средство за мисиите, които има човек. А негова основна мисия е да отгледа четирите си деца, както и да помага на нуждаещи се хора.По думите му, той се е занимавал с различни неща. През 2014 г., когато започва войната в Донбас, решава, че трябва да доставя лекарства в размирните райони на Украйна.

"Имам бизнес в Украйна. В България нямам бизнес. Когато стана войната там, от медиите и Фейсбук разбрах, че хората имат нужда от най-обикновените медикаменти - хапчета за кръвно, препарати за въшки", казва той.Чолаков е успял сам да финансира това свое начинание. "Замислих се и измислих нов бизнес, който да ми докара пари. С парите на богатите започнах да финансирам покупките на лекарствата. Когато парите не са цел и човек има мисия, нещата се случват много лесно", разказва Стефан.

Комбинаторът разкрива, че се е сетил да използва суетата на богатите, за да изкарва пари за бедните. "Започнах да продавам телефонни номера, които се изписват с името на човека или фирмата. В Украйна и Русия, където има много богати хора, започнаха да купуват тези телефони. Най-високата цена за такъв телефонен номер бе 10 000 долара. Един от милиардерите плати за името на дъщеря си. Най-интересното бе това, че се говореше, че той участва във финансирането на един от наказателните отряди. С неговите пари купувах хапчета и препарат за въшки", разказва Чолаков.

Сега той създава хранителни банки в страната, където големите магазини да оставят стоката си с изтичащ срок на годност, а бедните да ги взимат безплатно, вместо да се изхвърлят.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg