Много деца отчаяно искат да научат някакво ново умение, но се колебаят да се упражняват, защото се притесняват, че ще се провалят или няма да бъдат добри в това.

Те искат да бъдат безгрешни от самото отначало - или поне да не изглеждат глупаво.

Дори и за родителите провалът е плашещ. Колкото по-голям е залогът, толкова повече кураж се изисква. Така че родителите също често се въздържат от това да научават или да опитват нови неща, пише в CNBC американският автор Грег Маккиоун.

Той разказва, че негов приятел, който преподава испански език, гледа на нещата по-различно. Като изключителен студент (завършил Принстънския и Станфордския университет), той открива, че приемането на провала води до ускорено научаване на нови неща.

Той дава на всеки от учениците си чанта, пълна с 1 000 мъниста, и всеки път, когато някой допусне грешка (като например да разговаря с някого от другите ученици в час), той или тя изважда по едно мънисто от чантата.

Когато чантата е празна, те ще са постигнали майсторско "Ниво 1". Колкото по-бързо те допуснат тези грешки, казва той, толкова по-бързо са прогресирали и обработвали информацията.

Най-евтиният начин да учим нови неща бързо

Човек не може да научава нови неща без да допуска грешки. Нашата култура обаче учи децата, че грешките струват скъпо, което пък води до всичко - от по-слаби оценки в училище през чувство на срам, до това децата да бъдат дразнени и дори тормозени от връстниците си.

Точно по тази причина нашите деца трябва да намират начин да преживяват и да се учат от провалите възможно най-лесно и евтино.

Маккиоун разказва, че когато децата му били по-малки, със съпругата му искали да им предоставят възможност да бъдат разточителни с парите, докато залогът все още е малък. В крайна сметка, бихте предпочели те да правят грешки с джобните си пари, когато са на възраст между 8 и 10 г., отколкото да правят грешки със спестяванията си като възрастни.

Затова те им дават три стъклени буркана – един за благотворителност, един за спестяване и един за харчене. Когато децата получавали джобните си пари, от тях зависело как ще ги разпределят в бурканите. Родителите им не ги съветвали по колко пари да слагат във всеки буркан. Те искали самите деца да вземат решенията и най-вече лошите решения.

Синът на Маккиоун веднъж похарчил 40 долара от джобните си пари за кола с дистанционно управление и след това съжалявал за избора си. Ако бил изчакал още няколко седмици, то щял да има достатъчно пари за LEGO-то, което искал повече.

Психолозите опровергават 7 мита за родителството, в които вярваме от вековеОтглеждането на деца определено не е нещо, което ни идва естествено. За много от нас първата идея за това как трябва да изглежда родителството идва от собствените ни родители

Сега той е тийнейджър и спестява пари за голяма мисия, в която иска да се включи, което ще струва хиляди долари, а Маккиоун е убеден, че синът му няма да съжалява. Това е така, защото е имал възможността да се учи от грешките си, когато рискът е бил по-малък.

Стойността на „поучителните грешки“

За постигането на напредък във важните неща родителите трябва да насърчават "поучителните грешки." Това не означава да давате на децата си позволение постоянно да вършат некачествена работа, а просто да ги освобождавате от абсурдното напрежение винаги да правят всичко идеално и правилно.

Преди време съоснователят на LinkedIn Рийд Хофман казва на новоназначения ръководител в компанията си Бен Касноча: "За да напредваш бързо, очаквам да правиш и някои грешки. Нямам проблем с дял на грешките от порядъка на 10-20%, ако това ще означава, че ще напредваш по-бързо."

"Имайки предвид това съотношение, се чувствах овластен да вземам решения и това беше изключително освобождаващо," разказва Касноча в статия за Harvard Business Review.

Хофман прилага същата философия и по отношение на предприемачеството и бизнеса. "Ако не се срамувате от първия си продукт, значи сте го пуснали прекалено късно", казва той.

Всяко велико постижение започва с провал

Вместо да укорявате детето си за това, че е пратило сервиса си в мрежата, се радвайте на факта, че то въобще е излязло на корта. Вместо да го омаловажавате дори за най-малките грешки, бъдете горди от това, че едва ли ще допусне същата грешка отново.

Ще има моменти, в които детето ви ще се чувства неуверено заради някакво предизвикателство, с което се е заело. Разговаряйте с него сякаш разговарятe с някой, който сега се учи да ходи: "Направи първата стъпка. Може да се чувстваш несигурно, но постави началото. Ще стигнеш и до края."