Най-важното умение, на което родителите трябва да научат децата

9675
Най-важното умение, на което родителите трябва да научат децата

© Pixabay

Като родители, всички ние искаме да отгледаме деца, които са умни и концентрирани, особено в свят, в който разсейването с най-различни дигитални устройства изглежда неизбежно.

Дори технологични титани, като Стив Джобс и Бил Гейтс, имат стратегии за ограничаването на времето, което децата им прекарват през екрана.

Защо? Защото в бъдеще на този свят ще има два типа хора: такива, които позволяват вниманието и животът им да бъдат използвани от други, и такива, които не позволяват да бъдат разсейвани.

Да станеш човек, който не позволява да се отвлича вниманието му, е най-важното умение на 21-и век, а то е умението, на което много родители не успяват да научат децата си, казва Нир Еял, експерт по психология и преподавател в Станфордския университет.

След като години наред изучавах пресечната точка между психологията, технологията и това как ние ги използваме, една от най-големите грешки, които виждам родители да правят, е да предоставят на децата си възможността самостоятелно да контролират собственото си време, казва Еял пред CNBC.

Ако им позволявате да го правят, за тях това е страхотен подарък; дори и да се провалят от време на време, провалът е част от процеса на научаване на нови неща.

Родителите трябва да разберат, че е ок да възложат тази отговорност на децата си, защото само когато се учат да следят собственото си поведение, могат да се научат как да управляват собственото си време и внимание.

Учете ги от ранна възраст

Когато дъщеря ми беше на 5 г. и вече настояваше с непримирими протести да използва iPad, със съпругата ми знаехме, че трябва да се намесим, казва Еял.

След като всички се успокоявахме, давахме най-доброто от себе си, за да уважим нейните нужди по начина, по който Ричард Раян - един от най-големите специалисти по човешко поведение, препоръчва: Обяснявахме й възможно най-разбираемо, че прекалено многото стоене пред екрана е за сметка на други неща.

По онова време тя се учеше да познава часовника, така че можехме да й обясним, че разполага с определено време, за да прави нещата, които й носят удоволствие. Прекарването на прекалено много време в с приложения и в гледането на видеа означаваше, че има по-малко време, за да си играе с приятели в парка, да плува в басейна или пък да бъде с мама и татко.

Скептицизмът по отношение на потреблението е полезен

Обяснявахме й също така, че видеата на iPad-а са направени от много умни хора и че имат за цел да я държат постоянно пред екрана.

Важно е нашите деца да разберат мотивите на компаниите за игри и социалните мрежи: Тези продукти ни продават забавление и свързаност с други хора, но същевременно печелят от нашето време и внимание.

Това може би идва малко в повече на едно петгодишно дете, но ние изпитвахме остра нужда да й осигурим способността да взема решения относно това как използването на електронни устройства и си налага собствени правила.

Децата имат нужда от значително количество самостоятелност

След това я попитахме колко време на ден пред екрана смята, че е добре за нея. Поехме риска да й дадем възможността да вземе сама решение, но си заслужаваше да опитаме.

Ако трябва да съм честен, очаквах да  каже “Цял ден!”, но тя не го направи, казва Еял. Вместо това, въоръжена с логиката зад това защо ограничаването на стоенето пред екрана е важно и със свободата да взема решения сама, тя смутено помоли за “два епизода.” Два епизода от подходящо за деца предаване по Netflix са около 45 минути, обясних аз.

“Смяташ ли, че 45 минути пред екрана е подходящото количество време на ден за теб?”, попитах аз искрено. Тя кимна в съгласие и по усмивката на лицето й можех да позная, че смята, че е печелившият в тази сделка. Що се отнася до мен, аз съм ок с 45 минути, тъй като това й оставя достатъчно време, за да прави други неща.

“Как планираш да направиш така, че да не гледаш по повече от 45 минути на ден?”, попитах аз. Тъй като не искаше да изгуби преговорите, които тя смяташе, че печели, тя предложи да използва кухненски таймер, който можеше да наглася сама.

“Звучи добре, но ако ние с майка ти забележим, че не спазваш обещанието, което даде пред себе си и пред нас, ще трябва отново да се върнем към този разговор,” казвах аз и тя се съгласи.

Предотвратявайте разсейването със „споразумения за полагане на усилия“

Днес, вече 10-годишна, моята дъщеря все още контролира сама това колко време да прекарва пред екрана. Докато растеше, тя внесе някои промени в наложеното от самата нея ограничение, като размяната на епизоди, които гледа през деня за кино вечер през уикенда.

Тя също така замени кухненския таймер с други инструменти; сега използва виртуалният помощник Alexa на Amazon, за да нагласява таймера си и да я информира кога е достигнала своя лимит.

Важото в случая е, че това са нейните правила, а не нашите и че тя контролира прилагането им. Най-доброто от всичко е, че не се налага татко да бъде е лошият; нейното устройство просто й казва, че е гледала достатъчно.

Без да го осъзнава, тя сключи “споразумение за полагане на усилия” - вид предварително поемане на ангажимент, който включва количеството усилия, необходими за осъществяването на нежелано действие.

Този тип предварително поемане на ангажимент може да ни направи по-концентрирани. Много родители искат да знаят дали има правилно време, което трябва да се позволява на децата да бъдат пред екрана, но такова няма.

Тук има прекалено много фактори, в това число конкретните нужди на детето, какво прави то онлайн и дейностите, които стоенето пред екрана замества.

Дискусиите и уважителните несъгласия са полезни

Най-важното нещо е да въвлечете детето в разговора и да му помогнете да постави само правила. Когато родителите налагат ограничения, без да питат децата, това ги кара да негодуват и ги стимулира да искат да измамят системата.

Тези стратегии ни гарантират хармонията между родител и дете у дома. Всъщност би трябвало да очакваме разгорещени дискусии относно ролята на технологиите в нашите домове в в живота на нашите деца, точно както много семейства водят ожесточени дебати относно предоставянето на ключа от колата на техните тийнейджъри в събота вечер.

Дискусиите и от време на време уважителните несъгласия са част от здравословните отношения в едно семейство.

Ако има някакъв урок, който може да се научи от всичко това, той е, че отвличането на вниманието е проблем като всеки друг. Независимо дали става въпрос за голяма корпорация или за малко семейство, когато обсъждаме проблемите си открито и в среда, в която се чувстваме сигурни и усещаме подкрепа, ние можем да ги разрешаваме заедно.

Едно нещо е сигурно: технологиите стават все по-всеобхватни и убедителни. Важното е нашите деца да знаят, че продуктите се правят така, че да ангажират сериозно ползващите ги, но ние също така трябва да подсилваме вярата в собствените им сили да преодолеят отвличането на вниманието.

Тяхна отговорност, както и тяхно право, е да използват времето си умно.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

W w W . еКiРi365. сОм
# 0
17:09 | 11 September 2019
Barcelona - Real Madrid - Atletico Madrid - Arsenal - и много други
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg