Вероятно от време на време у вас се поражда желание, и то непреодолимо, да отложите важни и невинаги приятни дела за по-късно. След 5 минути, след час, а защо не и за утре.

В други случаи дори ви се иска да възложите отговорността за изпълнението им на другиго. Същевременно, вие ще се заемете с по-приятни неща – например, ще гледате новата серия от любимия си сериал.

Едно от определенията за това поведение е „прокрастинация“.

Ако прокрастинацията носи временен характер, то тя не е страшна. Възможно е да сте уморени, да имате нужда от почивка. Но ако това състояние придобива хроничен характер, т.е. имате достатъчно сили и ресурси за изпълнението на поставената задача, но я отлагате въпреки това, измисляйки си всевъзможни причини, това вече е проблем.

Този самосаботаж стопира не само настоящото изпълнение на задачите ви, но и успешното постигане на поставените цели. Като следствие у вас се поражда неувереност в собствените ви сили.

Като начало нека да пробваме да разберем кои са причините за възникването на прокрастинацията. Тя не „пада“ отнякъде. Има своите основания. Опитва се да ни каже нещо.

Разберете ли причините за желанието ви да отлагате, ще можете да намерите изход от това състояние.

Често ние отлагаме по няколко причини:

1. Не следваме собствените си цели. Например, стремим се да отговорим на очакванията на своите родители. Затова избираме професия, която реално те отдавна са планирали за нас.

Постоянно се опитваме да се убедим, че това е наше решение. Вътрешното ни неудовлетворение обаче не изчезва. С времето то само расте, заставяйки ни подсъзнателно, а нерядко и съзнателно, да саботираме, да отлагаме и т.н.

Шест мита за навика да отлагаме Не обвинявайте времето, в което живеете

2. Съвременното общество – това е общество, в което на първо място се ценят високоефективните хора. Същевременно стремежът към ефективно изпълнение на една или друга поставена задача нерядко е във вреда на потребността от почивка и презареждане на ресурсите. Това води до прегаряне.

3. Хората, които са възпитани в авторитарни семейства, може в един момент да започнат да отлагат. Те дълго време са живели в среда, в която авторитетът и на двамата родители не е провокирал ни най-малко съмнение, където всичко се е решавало, без да се отчита мнението и инициативата на детето.

В зрелия живот на тези хора им е присъща неувереността и постоянното отлагане на изпълнението на различни задачи. Те трудно преодоляват препятствия и не могат да открият оптималния път за самореализация.

4. Дефицит на воля за постигане на целите, с други думи – инфантилен начин на възприемане на околния свят и ролята си в него. Тогава човек решава, че трябва да прави само това, което му е на душата, максимално заобикаляйки се с комфорт.

Тези хора често работят хаотично, ръководейки се от присъствието или отсъствието на вдъхновение и т.н.