12 години валутен борд

2209
12 години валутен борд

Утре се навършват 12 години от въвеждането на валутния борд. Като една от най-успешните реформи у нас определиха валутния борд независимите икономисти от групата Macro Watch, създадена по инициатива на на Институт „Отворено Общество". „Валутният борд се ползва с подкрепата на българските граждани и бизнес и трябва да бъде запазен", заяви Георги Ганев от Център за либерални стратегии.

Преди въвеждането му на 1 юли 1997 година, инфлацията в страната ни имаше двуцифрени и трицифрени нива. За няколко месеца през периода 1996-1997 година тя достигна до хиперинфлация, надхвърляйки 1000 процента.

Вместо необходимите реформи, през първата половина на 90-те години се печатаха пари за попълване на бюджетните дефицити. По този начин се обезценяваше стойността на парите и се топяха спестяванията на населението. Икономиката на страната ни бе в постоянен спад и стагнация, чуждите инвестиции бяха рядкост, а целият държавен сектор на икономиката и банковата система бяха губещи и постоянно на ръба на фалита.


Закономерно, негативните натрупвания доведоха до големия крах през 1996-1997 година, при който почти цялата финансова система фалира, левът се обезцени драстично, а икономиката се сви с над 20% за няколко тримесечия.

Едва при тази тежка криза стана възможно да се забрани на политическата власт да манипулира парите и да генерира инфлация.

Това беше постигнато чрез въвеждането на валутния борд, при който левове могат да се издават, само ако са покрити изцяло с валутни резерви при строго фиксиран курс. Валутният борд забрани печатането на пари за финансиране на бюджетни дефицити и стимулира политиците да започнат отдавна отлаганите реформи.

Съвсем закономерно, именно за 12-те години на валутен борд, българската икономика преживя един от най-дългите периоди на растеж, висок приток на чужди капитали, стабилност и конвертируемост на българския лев и постепенно увеличаване на заетостта. В същото време, държавният дълг се стопи от рекордно високи до рекордно ниски нива.

Всичко това спечели доверието на българските граждани, като направи валутния борд една от най-подкрепяните институции в страната - с над 55% подкрепа и едва 15% противници.

Настоящата световна криза доведе до първата рецесия в България от въвеждането на валутния борд насам. Спадът на данъчните приходи през първите няколко месеца на годината постоянно се задълбочава, като при ДДС намалението на приходите е 38% през април.

Като основна заплаха пред валутния борд на фона на политическата воля за неговото запазване, изразена от основните политически сили, е удържането на бюджетния дефицит на разумни нива.

Намаляването на приходите от данъци в условията на растящи правителствени разходи може да доведе до необходимост за заделянето на между 1.5 и 2.9 млрд. евро за запълване на дупката в бюджетния дефицит, която да се формира до края на годината. Това налага приемане на спешни действия от страна на бъдещото правителство, което ще дойде на власт, за овладяване на бюджетния дефицит, който заплашва макроикономическата стабилност.

Българският бизнес

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg