Винопроизводителите на прочутото сухо червено италианско вино кианти са знаели, че правят нещо добро, когато съперниците започват да ги копират.

До началото на 18 век продажбата на фалшиви бутилки кианти във все по-жадната Англия става толкова широко разпространена, че местните търговци са принудени да действат.

Преди триста години Козимо III Медичи - великият херцог на Тоскана, издава указ, с който обявява, че виното кианти може да се произвежда само в рамките на определена зона между Флоренция и Сиена - тя е наречена Chianti Classico, пише The Local.

Така първото в света определено със закон наименование на вино е родено.

Указът на херцога определя за производството на кианти район с площ от 175 000 дка, в който в момента се произвеждат 35 милиона бутилки Chianti Classico годишно. Осемдесет процента от тях се изнасят за над 100 държави, а репутацията на региона върви по възходящата крива от 1980 г. насам, което го прави магнит за винените поклонници.

Брандът и объркването на потребителите

Производителите на Chianti Classico отдавна са преборили объркването сред потребителите относно разликата между тяхното географски ограничено вино и по-малко отличителното обикновено кианти, правено в други части на Тоскана.

До 2010 г. производители в областта, определена с указа от 1716 г., могат да произвеждат, както Chianti Classico, така и оликновено кианти. Но тази практика е забранена като част от мерките за укрепване на марката Classico и нейният търговски символ – черен петел.

Друг отличителен символ на виното кианти е тумбестата бутилка, поставена в кошница със слама, в която се продава от 1970 г. насам, известна като "фиаско". Именно от тези кошници папите през 16-и век вадят своето кианти.

Но тази бутилка се превръща в символ и на вредата, нанесена върху международния имидж на региона от бума на износа, при който качеството понякога е жертвано заради количеството.

Винопроизводителят, любител на ръгбито

Идеята в основата на указа от 1716 .г е, че земята и духът на Тоскана, комбинирани със специфичното местно ноу-хау, придобито през вековете, гарантират, че виното кианти носи определен стил и качество.

Три века по-късно тази идея все още преобладава сред еклектичния куп герои, произвеждащи днес Chianti Classico.

Но има и нов акцент при вината, създадени от конкретни почви, експозиции и надморска височина – нещо, което винените експерти наричат "тероар". Това е комбинацията от всички онези характеристики, които определят характера на едно вино – местоположение, климат, почва, изложение, води, характер и манталитет на местните хора, културни особености, начин на обработване на земята и производството на виното и много други.

С неговата брада, елече и велурени ботуши, Марко Мацони изглежда като джентълмен-фермер, облечен от Giorgio Armani. Но собственикът на Corte di Valle извън Греве настоява, че превръщането на гроздето от сорт Санджовезе в атрактивно вино не е работа за градски дилетанти.

"Земята е пълна с камъни и скали", казва той. "Лозите трябва да страдат, за да растат и да се развиват. Това те кара да се потиш."

В Querciabella, от другата страна на долината, винопроизводителят и любител на ръгбито Манфред Инг, в чийто стил се вписват шортите и спортните ботуши, казва, че реколтата от 2016 г. трябва да бъде ретро, ​​за да се помни.

Querciabella е в авангарда на тласъка за разтърсване на правилата, които ще позволят на производителите на Classico да етикетират своите вина, посочвайки, че произхождат от специфични микрозони - по модела на Бургундия във Франция.

Подобно на много от най-добрите бургундски винопроизводители, Querciabella отглежда гроздето си биологично чисто и според биодинамични принципи. Дори и използването на оборски тор пък не се допуска в имота, собственост на вегана Себастиано Кастилиони.

"Ако искаме да продължаваме да произвеждаме кианти тук още 300 години, това е начинът", казва роденият в Южна Африка Инг, обяснявайки, че зимни култури, като например див синап, се използват за наторяване на почвата, вместо изкуствени торове.

Бременни с търпение

Друго нещо, което се е променило през вековете – днес производството на кианти не е само запазена територия за мъже.

"Ние сме малък, но нарастващ клуб", казва Сузана Граси, който се отказва от бизнеса с бельо за сметка на производството на вино в семейната ферма през 2000 г.

Собствеността й – I Fabbri, се издига до 680 метра надморска височина - близо до границата, на която обичащият топлината сорт грозде Санджовезе зрее.

Граси не разполага с възможност за производство на ефективно, структурирано вино. Вместо това акцентът е върху елегантността и финеса.

"Мисля, че жените имат различна чувствителност, когато става дума за вино", казва тя за АФП. "Може би това е така, защото бременността ни учи да чакаме, знаейки, че крайният резултат ще бъде красив."