„Едно "не", изречено с най-дълбоко убеждение, е по-добро от "да", казано просто, за да се угоди на някого, или още по-лошо, за да се избегнат неприятности.", е казал Махатма Ганди. След това всички знаем до какви събития на световната сцена води това негово убеждение. По-малко известното обаче е как също това мислене е повлияло на собствения му внук Арун Ганди, пише Грег Маккиоун, главен изпълнителен директор на THIS Inc в Harvard Business Review.

Арун израства в Южна Африка. Когато е още малко момче, той е пребиван на два пъти - веднъж за това, че е цветът на кожата му е прекалено светъл и веднъж за това, че е прекалено тъмен. Все още изпълнен с гняв, Арун е изпратен да прекара известно време с дядо си. В свое интервю Арун споделя, че дядо му е бил търсен от много важни хора, но въпреки това той определя присъствието на внук си като приоритетно и прекарва по два часа всеки ден, в продължение на 18 месеца, като просто го слуша. Това се оказва повратен момент в живота на Арун.

Авторът споделя, че е имал възможността да приложи примера на Ганди за определяне на приоритетите в собствения си живот, часове преди една от дъщерите му да бъде родена. Върху мен имаше натиск да отида на среща с клиент на следващия ден, пише Маккиоун. В този случай обаче знаех какво да правя. Това беше момент, в който трябваше да бъда с моята съпруга и дете. Така че, когато ме помолиха да присъствам на срещата, аз казах с най-голямото убеждение, на което бях способен...

"Да."

За мой срам, докато моята съпруга лежеше в болницата с нашето новородено дете, аз отидох на срещата. След това мой колега каза: "Ще имаш уважението на клиента за това, че си взел решение да присъстваш на срещата." Погледът на клиента обаче отразяваше начина, по който се чувствах. Какво правех там?! Не бях спазил това, което казва Ганди. Бях казал "да", за да удовлетворя някого.

Впоследствие се оказа, че от срещата с клиента нямаше никакъв резултат. Дори и ако клиентът уважаваше избора ми, а от срещата бяха произтекли някакви бизнес възможности, това щеше да е напразно. Моята съпруга ме подкрепяше и вярваше, че ще направя правилния избор при тези обстоятелства, а аз избрах да не предпочета нея и детето си.

Защо го направих? Трябва да призная две неща:

Първо, позволих на социалното неудобство да надделее над вземането на правилното решение. Не бях принуден да присъствам на срещата. Вместо това бях толкова нетърпелив да удовлетворя някого, че дори неловките паузи в разговора по телефона беха прекалено много за мен. За да спра социалната болка, аз казах "да", след като знаех, че отговорът трябваше да бъде "не."

Второ, смятах, че "Трябва да свърша това." Логично погледнато, знаех, че имам избор, но от емоционална гледна точка, усещах, че нямам избор. Смятах, че едно изопачено предположение психологически премахна много от изборите пред мен.

Какво можете да направите, за да избягвате грешката да казвате "да", когато знаете, че отговорът трябва да е "не"?

Първо, отделете решението от връзката. Понякога тези двете неща ни се струват толкова вазимносвързани, че има два различни въпроса, на които трябва да отговорим. Посредством съзнателното разделяне на тези въпроси ние можем да направи по-обмислен избор. Отговорете на въпроса: "Какво е правилното решение?" и след това на въпроса "Как мога да съобщя това възможно най-любезно?"

Второ, внимавайте с езика. Всеки път, когато казваме, "Трябва да се обадя", или "Трябва да свърша тази работа", или "Трябва да отида на тази среща с клиент," предполагаме, че предишните ни ангажименти са били неотменими. Всеки път, когато използвате фразата "Трябва да" в следващата седмица, спрете и я заменете с "Избирам да." Отначало може да ви се струва малко странно, а в някои случаи дори да е изнервящо (ако избираме грешния приоритет). В крайна сметка обаче, използването на този език ни напомня, че правим избори, което ни дава възможност да направим различен избор.

Трето, избягвайте да работите за или с хора, които не уважават вашите приротети. Може да звучи прекалено опростено, но това е едно наистина освобождаващо правило! Има хора, които споделят вашите ценности, в резултат на което за вас става естествено да следвате приоритетите си. Може да отнеме известно време преди да намерите подобна работна среда, но можете да се насочите в тази посока незабавно.

Да кажем "да", когато би трябвало да кажем "не" в момента може да изглежда като нещо незначително. С времето обаче подобни компромиси могат да доведат до живот на съжаление. Австралийска медицинска сестра на име Брони Уеър, която се е грижела за хора в последните 12 седмици от техния живот, записва нещата, за които хората най-често съжалявали. В челото на тази класация е: "Иска ми се да имах смелостта да живея живота си, както аз искам, а не както другите очакваха от мен". На следващите места в класацията са: "Иска ми се да не бях работил толкова много" и "Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си."

Може да не достигнем до нивото на смелост на Ганди веднага, но със сигурност можем да се справим по-добре от това да се обръщаме назад към живота си и да съжаляваме, че сме живели съгласно приоритетите на някой друг.